The Stranger

20. Да вбесяваш без да се и опитваш

Досадната аларма ме събуди. Щом вчера спах до късно ( колкото късно може да е 11:00 сутринта на кея), а днес ставам 6:30 това може да значи само едно. О НЕ!! НЕ! НЕ! НЕ! ДНЕС Е ПОНЕДЕЛНИК!!! ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ!? Както всяка сутрин станах (макар и с повече от 300 зора), взех си един бърз душ, закусих, оправих се и тръгнах.

Както всяка сутрин Дерек ме чакаше отпред. С него тръгнахме към училище. Вървяхме в пълно мълчание. Може да се каже дори беше леко неловко. Обикновено ние не млъкваме, а Дилън е този който мълчи, слуша и се хили на простотиите ни. Можех да усетя, че е нервен. Защо? Накрая не се стърпях:
Аз: Е говори.
Де: Моля?
Аз: Не ме ли чу? Говори, защото си на път да ме побъркаш и мен.
Де: За какво говориш?
Аз: Ооо моля те от километри ти личи, че си нервен. Въпросът тук е защо?
Де: Не съм нервен! Защо си го помисли?
Аз: Ами момент да помисля..- направих заменена физиономия в която гледах нагоре и потърквах брадичката си точно като някой гръцки философ - така първо от както сме тръгнали не спират да ни се въртят какви ли не мисли в главата, второ мълчиш, трето не спираш да се потиш така все едно ако те изцедим като някой мокър парцал ще препълниш и кладенец, четвърто не спираш да кършиш нервно пръстите на ръцете си.... Да продължавам ли?
Де: Не няма нужда. Разбрах. И не съм нервен.
Аз: Прав си. Ти си изнервен. - при тези ми думи срещнахме Дилън и Дерек се запъти Кам него като ми каза:
Де: Чао Аш! Ще се видим после!
Аз: Ах как ме отряза само! Не мисли че няма да довършим после. Все пак си ми съсед. Няма да се измъкнеш лесно.

Първи час имах математика. Леле учителката хич не ми се нрави. Поне схвана още от първия час намека, че рано сутрин не е добра идея да ме ядосва. Да не забравяме, че до мен седи и Ерик, който всеки час не спира да ме гледа нас странно все едно се опитва да разгадае за какво си мисля. А и не знам защо, но имам чувството, че след всеки час в който сме заедно той и групичката му си шушукат нещо за мен.

Влезнах в стаята и се настаних на мястото си. Не след дълго дойде и първия дразнител - Ерик. Учителката закъсняваше и това му предостави идеалната възможност за поредния кръстосан разпит, в който той ми задава въпроси, а аз му отговарям с такива:
Ер(Ерик): Леле наистина си голям инат знаеш ли?
Аз: А ти пък знаеш ли че първо се казва добро утро? - изпувтях аз и си подпрях главата на ръцете взирайки се в празната дъска с отегчение. След този ми коментар се чуха и няколко подхилквания - Но моля те продължи. Интересно ми е за какво съм толкова ината?
Ер: Не се прави! Защо беше в гората онази нощ?
Аз: А ти?
Ер: Това не е твоя работа, а и аз първи попитах.
Аз: Добре щом си толкова любопитен ще ти кажа. И без това ме мъчиш с този въпрос от край време.
Ер: Наистина ли? Е еврика! Доживяхме! Хайде казвай, че нямам търпение вече!
Аз: Ами причината да бях там е.....
Ер: Е?
Аз: Причината е топ секретна.
Ер: Еее не. Вече ме вбесяваш.
Аз: Хмм.
Ер: Какво? - попита ме той раздразнено
Аз: Интересно. Вбесявам те без да се опитвам дори.
Нейт: Да истински природен талант си щом изкарваш извън релси толкова уравновесен и спокоен човек.- появи се пред нас един от групичката на Ерик
Аз: Офф ти пък от къде се взе сега. Не стига, че ни преподава математика истинско изчадие, до мен седи второ такова, а и направо се разкарай, защото от трети изверг нямам нужда. И един ми е много! - Ерик едва сдържаше смеха си, а онова момче тъкмо си отвори устата и аз казах:
Аз: А не да не си посмял и думичка да кажеш. Казах ти да се разкараш, а не да говориш! - Нейт си тръгна видимо раздразнен и Ерик пусна дълго задържаната вълна от смях
Аз: А ти да мълчиш, за да не те подхвана и тебе! - стрелнах го с убийствен поглед
Ер: Добре де добре. Само по-спокойно.
Аз: Напълно спокойна съм.
Ер: Мхм личи си.
Аз: Ако не беше вярно сега щеше да лежиш на пода изкормен. И представа си нямаш какви неща знам и умея. - казах аз доста заплашително и една страховита усмивка си проправи път на лицето ми.
Ер: Ами тогава защо не ми покажеш? - подшушна ми на ухото той със съблазнителен тон.
Е след това негово действие вече ми кипна и докато не се бе осъзнал аз бях грабнала един доста добре подострен молив и го забих право в бедрото му. Той изсъска от болка и аз приближих към него като му прошепнах на ухото с по-съблазнителен тон и от неговия:
Аз: По-добре си затваряй устата, защото следващия път без колебание ще забият този молив право във врата ти, пронизвайки от край да край самата ти трахея.
След тези си думи се върнах отново на мястото и като по чудо влезна и учителката.