The Stranger

50. Ашли, ти си убиица като баща си

Гледна точка на Ашли

Днес, 2 седмици по-късно, се намирам в кола. Седнала съм нашофьорското място и карам по черен път усеян с дупки. На задните седалки Дилън и Дерек седят мирно и кротко със завързани очи и се поклащат в синхрон с дупките през които преминавам. След половин час шофиране в гората най-сетне стигнахме. Извадих ги от колата и с наставления от мен прекосихме останалата част от пътя оставаща до крайната дестинация.

Спокойно не съм ги отвлякла или нещо подобно. Последните 2 седмици прекарах в умолявате на Кам да кажа на момчетата. Аманда се включи също и дори успяхме да го обедим да доведа момчетата при тях. Естествено трябваше да се постарая никой да не ни проследи.

В момента сме пред вратата на къщата. Дилън и Дерек тръпнат в очакване да видят каква изненада съм им подготвила. Свалям превръзките от очите им и щом виждат къщата пред себе си разочарованието се чете в очите ми и ме кара да се засмея.
Де: Изненадата ти е къща насред нищото?
Аз: Изненадата е вътре в тази къща насред нищото.
Отворих вратата и ги подканих да влязат. Изскърцването на дъските под нас осведоми за пристигането ни. С вампирския си слух чух очестеното дишане от притеснение у Кам и Аманда. Дилън и Дерек се настанаха на дивана, а аз застанах права зад тях. Единственото нещо което се чуваше беше звука на тишината до момента в който изскърцване на дъска от горния етаж не прикова вниманието на момчетата към стълбището. Те стояха и тръпнеха в очакване да разберат кой се крие горе.

В началото се виждаха две тъмни фигури на мъж и жена, но образа им се избистри щом ни доближиха. Кам и Аманда ги гледаха с по една истинска и лъчезарна усмивка на лицето, а Дерек и Дилън стояха замръзнали от шок на местата си. Побутнах ги леко и те като преродени скочиха от местата си и се спуснаха хищнически към домакините. Дерек прегърна силно Кам по братски, а Дилън противно на очакванията ми вместо да прегърне Аманда той я целуна със страст която не съм виждала преди. Целувката им беше изпълнена с чувство, любов, нужда и копнеж.

След известно време вече стояхме на дивана и отговаряхме на въпросите на момчетата.
Де: Как така ви виждаме? Нали бяхте убити? Да не сте призраци?
К: Не, не сме. Единствено ние успяхме да избягаме в преследването.
Ди: Преследването?
А: Тимор ни погнаха. - сведох виновно глава. Знам че не бях аз виновна, но въпреки това изпитвах вина.
А: Спокойно. - прошепна така че да не я чуят момчетата, но естествено това не важи за Кам.
Де: Винаги съм ги мразил тези. Дано да изгният някъде те и децата им. - замръзнах на място. Усетих как се напрягат Аманда и Кам до мен.
Ди: Да тези изверги не заслужават да живеят. - доста ме заболя от чутото но го преглътнах.
Де: А ти Ашли кога ги намери? И как успя?
К: По-скоро ние я намерихме. - в гласа на Кам се долавяше леко ярост. Нещо ми подсказа че е породена от това, че Дилън и Дерек буквално ми пожелаха да умра и изгния някъде без никой да разбере.
Ди: Как така?
А: Ами една нощ Кам я намери в гората. Тогава тя все още беше в началния стадии на промяната....
Де: Една нощ ли? Кога е била тази нощ?
Аз: Малко преди да започнем училище.
Де: Ти си знаела!? - той рязко се изправи от мястото си и ме погледна с такава болка и гняв в очите, че чак ме заболя. - Знаела си че са живи и не сметна за нужно дори да ни кажеш!? Ашли ти въобще наясно ли си през какво преминахме аз и Дилън!?
Кам: Спри да ѝ крещиш!
Де: Как да спра! Тя е знаела, а дори не е сметнала за необходимо да ни каже!
А: Прекаляваш Дерек!
Де: Аз ли прекалявам! - посочи себе си.
К: Да! Ти прекаляваш. От както си седнал на този диван не спря да ѝ пожелаваш най-безцеремонно да умре и изгние в някоя дупка и никой да не я намери, а сега дори ѝ крещиш за дето не вие казала, но все пак не знаеш цялата истина!!!
Ди: Камерън никой не ѝ е пожелавал смъртта. За какво говориш?
К: Уж ви е толкова добра приятелка, а вие нищо не знаете реално! Моля запознайте се пред вас стои Ашли ТИМОР!!
Де: Тимор? Ти си Тимор? Как въобще сте допуснали един от тях до себе си Кам? Вие тъпи ли сте? Каква игра играеш Ашли? Ако това изобщо е истинското ти име! Как така един ловец ще си говори така свободно с ЧУДОВИЩА? Така ги наричахте вие нали? Нима проклетия ти инстинкт на ловец не те глозга от желание да им прекършиш вратовете, да им изтръгнеш сърцата.... Интересно как не си ги заклала още! - не можех да търпя повече думите на Дерек. Изправих се от мястото си. Всички погледи бяха вперени в, дори и този на изпадналия в шок от изненада Дилън. Изправих се лице в лице с предизвикателния поглед на Дерек и започнах своята тирада:
Аз: Спри! Ти изобщо не знаеш какви ги говориш Дерек! Аз може и да нося името, но не съм убиец и никога няма и да бъда. А дори и да бях първия който щях да убия е мен самата, защото аз съм най-голямото чудовище. И няма да търпя ти да ме клеветиш и обиждаш по този отвратителен начин. - онова чувство на болка в гърдите се появи отново. Същото като и в Ада. Нямах време. Знаех какви са последствията. Трябваше да се измъкна преди да ги нараня. Камерън и Аманда първи усетиха, че нещо не е наред. От всичките тези емоции и чувства нивата ви на магия се покачиха драстично в мен и ако не ги освободя скоро кой знае какво ще се случи с мен.
Де: А така изчезвай! Вие Тимор само това умеете! Убивате и бягате!
Думите му ме жегнаха. Някъде дълбоко в мен нещо се пречупи. Продължавах да вървя макар и едва едва. Хриповете ми се засилваха, дишането се затрудняваше, болката увеличаваше. Къщата си скри от полезрението и неиздържайки се свлякох на земята като туко-що застреляна. В далечината се чуха три гласа крещящи едновременно
Ди/К/А: АШЛИИИИИИ!!!
Изведнъж Аманда се озова до мен. Беше клекнала и държеше главата ми в шепите си подпирайки я на коленете си.
Аз: АМ бягай. Н-не мога да го държа повече. Опасно е. - успях да изрека през плач докато се гърчех от болка, а тя ме гледаше с онзи неразбиращ поглед, но казваш ,,за нищо на света! Приятелите се подкрепят и не се изоставят дори и в на най-трудните моменти". Камерън пристъпи към нас. В него ми беше последната надежда
Аз: Кам. Махнете се. Опасна съм. Отстъпете! - той разбра, че нещо се случва. Издърпа сестра си и я поведе в обратната посока към Дилън, където до него сега се беше присъединил и Дерек за да ми гледа шоуто. Вероятно смятаха че умирах. Стояха на 10-тина метра от мен. Определено бяха твърде близо, но нямах сила да им го кажа. Накрая не издържах. Мощен писък се изтръгна от дробовете ми, раздиращ гърдите ми и освобождаващ ме от болката. Писъка накара четиримата да паднат от удъра. Короните на дърветата се разтресоха силно. Няколко дървета полетяха във въздуха заради мощната звукова вълна. Огън се запали от нищото правейки причудливи форми. Вятъра заформи тайфуни около мен, но този път имаше нещо различно. Черни облаци покриха небето. Обгърна ме лилаво-синия облак от могъщество което само аз притежавах. Започнах да левитирам във въздуха над огъня. Скриващите ме лилаво-сини облаци образуваха перфекта сфера около мен. През нея никой не можеше да види нищо, но аз виждах всичко. Виждах изплашените физиономии на Дилън и Дерек и изненаданите на Кам и Аманда. Около свормираха се сфера се образуваха четири пръстена подобни на тези на Сатурн. Един от огъня опустошаващ всичко наоколо, втори от вятъра помагаш на огъня да се разраства, трети от дъждовните капки борещи се да изнасят смъртоносната стихия и четвърти от къмъчета и пясък породен от разтворилата се и тресяща се земя под мен, бореща се да погълне опостошителните стихии на повърхността. Случилото се доказа силата на сръжаващитеэсе вътре в мен ад и рай, но също така показа и и тяхната хармония. Демона в мен беше готов да разруши всичко наоколо чрез огъня и вятъра, но ангела го спря с вода и земя възвръщайки хармонията.

След като отново стъпих на крака видях шокираните физиономии на момчетата и гордите усмивки на Кам и Аманда. Те двамата тръгнаха да ме прегръщат, когато Кам измормори
К: Ох тези демонски крила ми пречат! - а Аманда се засмя от сърце на думите му. Обърнах се назад и за пореден път останах поразане от крилата си. Едното беше черно, а другото бяло и двата цвята се преливаха с невероятен ефект на пламъци. Имаше както бели пламъци по черното крило така и черни по бялото. Златния кант си стоеше все там, но сега седеше още по красиво със своите мотиви.

Прибрах крилата си позволявайки на прегръдката да се осъществи. Обърнах се към Кам и Аманда
Аз: Наясно съм кога не съм желана. Ще оставя на вас да им обясните всичко. Но ми обещайте, че ще се уверите в това да се приберат живи и здрави. Дойдохме с колата на Дилън. Паркирана е в края на пътеката. Нека се приберат с нея. Аз мога и без нея.
Те само кимнаха в отговор.