The Stranger

41. Парти

Минаха 4 дни откакто с Ерик сме официално заедно. Естествено това не обягна на момчетата, защото почти всяко междучасие с него прекарвахме заедно. Ако си мислите, че съм избегнала кръстосания им разпит относно как и кога... Ами не. Жестоко се лъжете. Естествено им казах, че много внимавам. Те си мислят, че е заради изчезналите бифши на Ерик, но е ясно че причината е съвсем различна.

Както се досещате днес е петък, което значи ,,време за купон". В момента съм пред гардероба и се чудя какво да облека. Спрях се на един черен топ малко над пъпа ми и скъсани джинси.

Тази вечер докато едни щяха да се забавляват, други щяха да бачкат. Да правилно чухте. Както си спомняте Рик официално ме направи един от неговите агенти, а хакерските ми умения са бонус. Имахме информация за незаконно разпространение на дрога и продажба на марихуана. Отнеха ми няколко дни, но накрая успях да хакна телефоните на тези, които ще извършат зделките според Рик и Маги. В крайна сметка те бяха прави. Имената които ми дадоха и чиито телефони хакнах наистина принадлежаха на нарко дилъри. Бяхме прекрачили чатовете им и записали разговорите им. Щяха да осъществят продажбата на едно парти. Изпратиха при мен за помощ Фредерик. Накратко Фред. Задачата ни беше да се правим на пиана танцуваща двойка и да хванем продажбата в крачка. Фред беше мъж на около 25 години с медено руса коса и сини очи. Имаше изваяно и стегнато тяло с много мускули. Беше като модел излезнал от кориците на списание.

С него се запътихме към партито. През целия път до мястото аз следях телефоните на нашите ,,мишени" както ги наричаше Фред. Щом стигнахме партито беше вече в разгара си. Музиката се чуваше дори извън къщата. В момента в който влязохме усетихме миризмата на алкохол и цигари. Телефона ми щеше да ивибрира щом трафикантите са на около 500м от нас. С него задействахме плана. Сипахме си по една чаша с вода и правейки се, че е уиски се запътихме към дансинга. Потанцувахме известно време. Може би около 30 минути когато телефона ми започна да вибрира.
Аз: Тук са!
Фред: Добре. Като ги видиш кажи!
Аз: Ясно. Същото се отнася и за теб!
Продължихме да се правим на купонясваше тинейджъри. По едно време Фред ме побутна и и ми посочи един младеж. Щом се вгледах установих, че това е нашият човек. Навъртахме се около него и то наблюдавахме. Ушким ние бяхме шпионите тук, а се чувствах така все едно мен следят. Огледах се наоколо и погледът ми попадна върху една фигура вперила зелените си очи право в мен и този зад мен. Без съмнение това беше Ерик. Няма как да забъркал тези зелени очи, тези лицеви черти, тези буйни къдрави кафеви коси и това мускулесто тяло. Просто е невъзможно. Отместих погледа си от него и се съсредоточих в задачата си. По едно време време Фред ме хвана за ръката и ме задърпа към една от стаите на горния етаж.
Фред: Качи се на горния етаж и влезна в онази стая. От тук си ти.
Аз: Ясно.
Запътих се към показаната ми стая. С плавни движения отворих вратата и вътре го видях с още няколко момичета и момчета на които продаваше стоката си.
Д(дилъра): Ти коя си? Не съм те виждал преди.
Аз: Това е така, защото съм нова в града. Казаха ми, че ти продаваш най-добрата трева и наркотици тук и ме насочиха към тази стая.
Д: Да, така е. Аз продавам само най доброто. Какво ще обича тази секси дама? Мога да ти предложа най-добрата трева която си опитвала някога или пък да ти дам страхотен хероин, кока или някое друго вещество.
Аз: Нека видим кое е най-доброто. - чак след това си позволих да огледам хората в стаята. Повечето вече си бяха купили желаното и се изнизваха. В стаята останахме само аз, дилъра, двама негови помощници и едно момче. Обърнах се към момчето и останах потресена да остановя, че това беше Ерик и ме наблюдаваше с изпепеляващ поглед.
Д: От тази стая и всичко в нея най-доброто съм аз бейб.
Аз: Не отричам, че и ти не си за испускане, но говорех за стоката ти.
Д: Правя невероятни джойнтове.
Аз: Съмнявам се. През живота си съм опитвала наистина доста и никой не ме е отвеждал до онзи прекрасен екстаз за който всички говорят.
Д: Е това ще се промени точно тук и сега сладкишче.
Той сви набързо един джойнт и ми го постави нежно в устата като го запали. През цялото време не спираше да ме оглежда. Беше ми крайно противен. Аз си дръпнах малко от джойнта и след това издишах дима.
Д: Е как е? - попита той в очакване да му кажа че втора като неговата трева няма.
Аз: Е поздравления.
Д: Да разбирам, че усети екстаза така ли?
Аз: Не бе остави да довърша скъпи. Поздравления! Попадна в капана ми!
Д: Какво?
В този момент в таята нахлуха изпратените от Рик и Маги агенти. Те хванаха тримата идиоти и ги изведоха извън къщата. Фред и още няколко Мъже се приближиха до мен.
Ф: Поздравления. Справи се отлично. За мен беше чест да ти партнирам.
Аз: Благодаря и за мен беше удоволствие да работя с теб.
Подадох на Фред малкото микрофонче закачено за лявата ми обеца и свалих предаващата на живо миниатюрна камера от дясната ми обеца.
Ф: Благодаря. От тук поемаме ние. Свършихме добра работа. Да те закарам до вас?
Аз: Не няма нужда. Ще се прибера с приятеля ми. - обърнах се и посочих към Ерик.
Казах си с всички чао и се запътих към ъгъла в който стоеше Ерик.
Ер: Какво беше всичко това? И кой беше онзи който ти се натискаше цяла вечер? Защо не ми каза че ще идваш на това парти? От кога пушиш трева и употребяваш наркотици? Знаеш ли колко лошо е?
Аз: Сложно е за обяснение. Онзи беше Фред и не ви се е натискал цяла вечер. Налагаше се да танцувам с него защото следяхме онзи русолявко. Не съм ти казвала, че ще идвам, защото ти не си ме питал, а и ти не ми каза. До сега никога не съм решила и не съм употребявала наркотици. И да знам колко лошо е. Доволен?
Ер: Твърдо не! Искам обяснение.
Аз: Хубаво! - бръкнах във малката си чантичка и ме подадох полицейската си значка- бях на мисия. Доволен?
Ерик изглеждаше меко казано смаян. От всичко възможно определено не очакваше гаджето му да се окаже таен агент.
Ер: Аз не знам какво да кажа.
Аз: Недей да казваш нищо. Хайде нека потанцуваме.
С него слязохме долу на първия етаж и си взехме по едно питие. След това се запътихме към дансинга и танцувахме наистина много. Към 00:40 Ерик ме закара вкъщи. Аз му благодарих и го целунах за лека нощ.