The Stranger

46. Да предокорираме ада

15 минути по късно се намирах в просторна стая. Стените бяха изцяло черни. В единия край на стаята имаше огромна спалня постлана с черни завивки и един кърваво червен балдахин над нея. Срещу леглото се намираше огромна тоалетка. Беше махагонена и цялата в дърворезба. Имаше всякакви завъртулки и фигурки. На третата стена се намираше и един не малък гардероб отново в махагонен. Той гледаше право към прозорците които бяха от онези по филмите. Напълно но готически стил. То като се замисля цялата стая беше в такъв. Изглеждаше изключително зловеща от страни, но на мен някак си ми харесваше.
Итън: Е добре дошла в моята стая. Харесва ли ти?
Аз: Определено не съм виждала подобна стая преди.
Итън: Не се и съмнявам. Сам си я направих. Но ми е любопитно....Каква е твоята стая?
Аз: Моята стая определено е 8 века по-модерна от твоята.
Итън: Нима ме наричаш стар?
Аз: Теб не, но стила ти определено си е застарял. И то доста.
Итън: Ти туко що ми направи комплимент. Е по-скоро половин комплимент.
Аз: Оу извинявай.
Итън: Моля те. Няма за какво. Но нека все пак да уточним. Да разбирам ли че ме имаш за млад, секси и силен адски дявол.
Аз: Както вече ти казах не те намирам за стар и съсухрен дявол.
Итън: Не отговори на въпроса ми.
Аз: А ти все още не си отговорил на моите. Все пак за това се съгласих да остана една нощ тук.
Итън: Умело извърташ темата. Но моля заповядай. Задай си въпросите.
Аз: Защо не допускат никой в онази гора?
Итън: Носи се легенда, че в гората е скрито нещо много старо и могъщо, което не бива да се освобождава. Естествено според легендата само един специално надарен би могъл да освободи скритото там.
Аз: А какво е?
Ит: Никой не знае.
Нещо в мен подсказваше, че лъже. Определено щях да разбера какво се крие в тази гора.
Итън: Само това ли те интересува?
Аз: Да.
Ит: И не ти е любопитно как живеят демоните тук или за обичаите ни?
Аз: Не съм се замисляла над тези неща до сега.
Ит: А би трябвало. Въпреки всичко ти си дъщеря и на демон, не само на смъртен. Би трябвало да познаваш и този свят. Ти май не съзнаваш, че ти си единственият демон който може да пътува между двата свята.
Аз: Е и?
Ит: Това ти дава уникалната възможност да всяваш хаос в човешкия свят. Все пак това е да си демон. Това работата, дълга и забавлението на един демон.
Аз: Ами ако не искам да всявам страх и хаос? Ако това не ми допада? Какво пък ако знам как да се забавлявам истински и по друг начин. Много по-забавен начин.
Ит: Ти си демон. Заложено ти е в кръвта. Съмнявам се някога да си причинявала хаос щом дори не смяташ това за забавно и вълнуващо. Трябва да пробваш някой път знаеш ли?
Аз: Правила съм го и не смятам да го повтарям.
Ит: И защо така?
Аз: Защото не никак приятно вината да те изяжда вътрешно.
Ит: Това е невъзможно. Ти си демон не бива да изпитваш подобни угризения. Човешкия свят ти влияе зле. Май няма да е лошо да поживееш малко тук и да се поразвихриш тук.
Аз: Защо да е невъзможно един демон да изпитва угризения. Не забравяй че единия ми родител е човек. Аз просто съм демон с добро сърце. А и ако се развихря ще ти се наложи да строиш наново ада, защото след мен ще е на пух и прах.
В отговор получих един висок гърлен смях. Определено не беше като този на Ерик. Неговия звучеше някак подигравателно а този не Ерик толкова секси....
Ит: Наистина ме заинтригува. Искам да видя как ще направиш ада на пух и прах. Това е на практика невъзможно.
Аз: Нима си пробвал че да знаеш?
Ит: Не, но хайде. Предизвиквам те! Направи тази стая на пух и прах. Не, че ще успееш разбира се!
Ето тук чашата преля. Имаше ме за някаква си слабачка. Е от това ще пострада само и единствено той. Яростта напираше вътре в мен. Крилата ми се разпериха. Непозната тъмнина обгърна тялото ми и в следващия миг не стаята, а цялата кула на замъка рухна от нищото. Всичко оцеляло се превърна в опостошителен огън. Пламъци обгърнаха Итън също. Той започна да крещи да го пощадя, но аз не отстъпвах. Тази негова слабост ми напомни, че съм способна да ровя в съзнанията на хората. Защо пък да не мога и в тези на демоните.