The Stranger

9. Тайните една по една започват да се разплитат

Не след дълго на входната врата се почука. ,, Дерек. Та кой друг може да е" (въпросите които се задава на ум и отговорите, които си дава ще ги пиша в кавички и с ръкописен шрифт, за да се различават. Просто да си знаете) Отворих врата и естествено там беше Дерек.
Д: Е ще тръгваме ли?
А: Да, хайде!
Прекрачих прага обърнах се и заключих вратата. Нещо на верандата ми грабна вниманието.
Д: Какво ти се прави?
А: Това - казах и посочих нещото привлякло вниманието ми. Това бяха стъпки. Кални стъпки, оставени от нечии крака. ,,Я Чакай.  сутринта се събудих омазана цялата с кал. Предната нощ валя и то доста сериозно. Дерек каза че входната врата е била отворена. Че съм ходила на сън то това е ясно. Най - вероятно съм излизала извън къщата, защото иначе няма от къде другаде да е калта. Да вярно е, че съм си по природа ненормална ( в добрия смисъл. Надявам се), но едва ли ще започна да бъркам в саксиите вкъщи и да се цапам с кал до ушите. Не това е прекалено дори и за мен, а какво остава да съм го правила докато съм спала. Не това определено не е вариант."  Чак след като свърших вътрешния си монолог забелязах, че Дерек ми ръкомаха пред лицето на опасно малко разстояние като всеки момент може да ме удари и ме вика.
А: Да, да тук съм
Д: Къде се отнесе така?
А: Ами бях за замислила.
Д: За.....?
А: Тези стъпки и всичко което се случи. Ами ако са мои. Хайде да ги последваме. А и дори да не са мои така ще разберем дали някой друг е влизал и от къде е дошъл. Дерек само кимна в знак на съгласие и тръгнахме. След като стъпките оставени по дървото на верандата свършиха забелязах едни в калта. Тръгнахме по тях. Те ни отведоха до началото на гората в която ми бе забранено да стъпвам. ,,Е татко го няма сега следователно няма как да разбере, че съм нарушила забраната му"  Вървяхме в пълно мълчание през гората докато следвахме стъпките. В ръката си стисках ключето, което открих на пода сутринта. Стъпките ни отведоха до една река. По точно до кея на самата река, а може и да е било езеро. Не знам. Стори ми се голямо за езеро но и малко за река. Това не е важно не сме в час по география все пак. Стъпките си личаха и по дъските на кея. Който и да е оставил тези стъпки си личеше, че е скочил във водата. Е при тази мисъл вече се уплаших и подскочих.
Д: Какво става Шерлок?
А: Погледни следите свършват тук. И не съм ти никакъв Шерлок!
Д: Ами нормално е да свършат тук. Все пак нямат да си личат и на повърхността на водата.
А: Офф. Много си зле. Вгледай се малко. Следите свършват тук, което значи:
1. Човекът, който е оставил стъпките е скочил във водата. Но тук идва въпроса защо и къде отишъл/отплувал?
2. Щом човекът е скочил във водата значи няма как да съм аз, защото ако съм излизала през нощта и не помня то ще е защото съм ходила на сън, а и при досега с водата съм щяла да се събудя. ЧИСТА ЛОГИКА!
3. След като оставихме че стъпките не са мои, то чии са и какво е правил въпросния човек в къщата ми? И не на последно място как въобще е влязъл?
Д: И после върви та ми разправя, че не била Шерлок. Да си призная дори и аз не мога да отговоря на въпросите ти.
А: Така от километри по физиономията ти личи, че тук има нещо странно и ти знаеш не по малко. Така че ми кажи какво знаеш.
Д: Браво е ся вече съм и на разпит.
А: Недей да сменяш темата а започвай да говориш. Какво става.
Д: Добре, добре то се знае че от твойте разпити измъкване няма. Когато Камерън беше жив няколко пъти ми бе споменавал, че някъде навътре в гората е открил едно място. Той ходеше на него когато искаше да остане насаме с мислите си. Казвал ми е че е много красиво и приятно и че му е действало някак успокояващо. Но така и не ми каза къде точно се намира, та камо ли да ми го и покаже. То беше нещо като неговото тайно място.
А: И мислиш че това място е неговото място.
Д:Мхм
А: Сигурен ли си?
Д: Убеден съм.
Наведох глава, защото се почувствах виновна. Откакто сме се запознали аз само болка причинявам на Дерек. Не стига че му напомням за умрелия му преди 5 години най-добър приятел и че дори живея в къщата му, а то на всичкото отгоре аз спя дори в неговата стая. И явно не ми стига всичко това, защото аз туко що го доведох на любимото място на ндп-то му. ,,Леле аз съм ужасен човек"
Д: От къде за бога измисли това. Не си ужасен човек. Та ти си ми най-добрата приятелка по дяволите. И майната му, че те познавам едва от няколко дни. Аз все пак знам че мога да ти вярвам. -  сериозно ли казах това туко що. Ама то и аз съм един идиот. Ако наистина имам някакви чувства към това момиче то туко що здравата се закопах. Как въобще можах да се натикам собственоръчно във френдзоната.
А: Благодаря.
Д: За какво?
А:За това че си ми приятел!- в този момент Дерек ме притегли в прегръдките си и се почувствах наистина много по - добре, дори и някак защитена. Загледах се във водата. Дъното се виждаше просто перфектно. И тогава го видях. Малкото дървено нещо, което сякаш блестеше във водата ме викаше. Не знам какво беше, но любопитството ми надделя.
Отдръпнах се от прегръдката му и започнах да свалям обувките си. Дерек ме изгледа доста странно. Разбирам го. Все пак до сега ме прегръщаше, а аз изведнъж решавам да събудя обувките си.
Д: Амм. Какво правиш?
А: Има нещо във водата. Виждаш ли? Ето там е.
Д: Не не виждам нищо. Дъното е покрито само с пясък и камъчета. Няма нищо кой знае какво.
А: Него ли виждаш?
Д: Кое?
А: Онова дървеното което свети ей там.
Д: Там няма нищо.
Не отвърнах на отрицанието му. Събух си чорапите, набрах си крачолите и скочих във водата. Добре, че беше близо до брега и водата не беше повече от 50см.
Д: Какво правиш?
А:Доказвам ти, ме там има нещо, на което мястото му не е там.
Д: Ти не си в ред. Казах ти вече, че там няма нищо. Привижда ти се. Излез от водата, ме накрая ще се простудиш.  - при последните му думи аз ровех на дъното и ,,бинго" извадих едно сравнително не голямо съндъче. Очите му се разшириха от изненада. Все пак той до сега твърдеше, че там няма нищо, а аз му доказах обратното. ,,Но защо той не го видя?" Върнах се обратно до кея и поставих новооткритото съкровище на него, след което се качих и аз отгоре. Дерек взе съндъчето и започна да търси начин да го отвори. Докато го тръскаше ясно се чуваше как нещо дрънка вътре. Накрая откри ключалка. Нямаше как да я разбием, защото можеше да повредим това, което вътре. Дори и да го занесем при някой, който се занимава с отключването на такива неща нямаше да може да го отвори. Ключалката се отключва само и единствено със специален и незаменим секретен ключ. ,,Чакай! Аз държа точно такъв ключ във себе си. Нима е възможно? Не. Това е откачено. Дали? Пробвай!! Ами ако стане?"
Това ми беше повече от достатъчно. Станах и взех сандъчето от пазете на Дерек. Той ме изгледа на кръв. Без колебание пъхнах ключето в ключалката и тя изщрака. Дерек ме гледаше с изцъклени очи. Беше ми повече от ясно за какво си мисли ,,Но тя от къде взе ключа"
А: Сутринта го намерих?
Д: Но ти от къде?
А: по начина по който гледаше схванах за какво си мислиш.
Д: Е!?
А: какво?
Д: Отвори да видим какво има вътре.
А: А да вярно.
Като го отворих сякаш вълна от сила ме заля. Почувствах се странно. И то много. В съндъчено имаше и едно колие. Беше толкова нежно и красиво. Имаше черен кристал. Беше наистина изящно.

Дерек го извади от кутииката. Огледа с голямо любопитство след което си лепна една от неговите мазни усмивки, мина зад мен и ми  го закачи на връта. Силата която бях почувствала преди броени секунди се изпари от мен и видях как макар и за миг колието засия. След това ми причерня и клепачите ми натежаха. Преди клепачите ми да се затворят напълно и аз да заспа дълбоко чух как Дерек ме вика по име крещейки.

,,Бях на някакво тъмно и страшно място. Получих дежа вю. Сякаш съм била тук и преди. Но как и кога? Този мрак ми беше до болка познат. От къде? И защо? Все въпроси без отговор. В далечината се открои един силует. Не можех да различа дали беше мъж или жена, та да не говорим и кой точно е.
Силуета (С): Поздравления. Ти премина изпитанието. Ти си следващата. Но внимавай. Ти не си като останалите. Различна си. Това те прави и по-силна от предишните. Изпълни задачата си
А: Но какво? Кой си ти? За какво говориш? Къде съм? В какво съм следващата? Защо да внимавам? От какво да внимавам? С какво съм различна? От кои съм по-различна? Защо това ме прави по-силна? Кои са предишните? КАКВА ЗАДАЧА?
С: Ще разбереш. Не се предавай. А сега се събуди!

В следващия момент отворих очи. Непрогледния мрак беше изчезнал. Аз отново бях на кея. Дерек беше клекнал до мен. В учите му се четеше страх и притеснение.
А: К-какво стана?
Д: Господи добре ли си? Припадна не помниш ли?
А: Не не помня.
Д: Трябва да отидеш на лекар!
А: Защо?
Д: Та ти туко що припадна.
А: Е и. Какво от това. Случва се.
Д: Моля?! Та ти чуваш ли се? Ти туко що припадна. Сигурна ли си че си добре?
А: Да напълно. Ако искаш и танго ще ти изиграя, за да ти го докажа, че като ти гледам не ми вярваш много-много.
Д: Хайде по- добре да си прибираме. Става късно. А и имаш нужда от почивка.
С Дерек се запътихме към вкъщи. Изпрати ме до нас и след като видя, че се прибирам и затварям вратата се прибра и той.
Качих се право в стаята ми и се замислих за това, което ми каза онзи силует ,, Ти си следващата". Дали беше свързано с нова което се случи сутринта и счупеното огледало, на което пише абсолютно същото. Неусетно съм заспала.