The Stranger

21. Твърде много за един ден

След като се навечеряхме с баща ми аз се качих в моята стая и си легнах. Не спях. Не исках да заспивам. Не спирах да превъртам всичко случило се този следобед.
1. Камерън в чийто дом се събудих онзи ден е върколак.
2. Това е неговата тайна.
3. Сестра му е Вампир. Единствено не разбрах как е станала такъв. До колкото разбрах преди да стане вампир е била доста добра вещица.
4. Съмненията ми, че ги познавам от някъде се оказаха верни. АЗ РАЗГЛЕЖДАХ СЕМЕЙНИТЕ ИМ АЛБУМИ!! Как не се сетих, че са ми познати от там.
5. Аз живея в тяхната къща където е станало убийството на семейството им.
Толкова много неща, но само едно не ми даваше мира - Камерън. Онзи камерен който срещнах е ,,мъртвия" най-добър приятел на Дерек. Дерек продължава да тъгува по него. А това, което просто не ми дава мира и ме вбесява, е че Кам не иска Дерек да разбира, че е жив. Той дори ми забрани да му казвам. Наистина не го разбирам. Той си мисли, че така го предпазва. Но от какво? Не знам как ще погледна Дерек в очите като знам подобно нещо, а дори не мога да му го кажа. Попринцип съм добра в лъжите, но това.... Това ще ме изяжда от вътре.

Най-накрая успях да заспя. Сънувах поредния кошмар:
Бях в гората. Много на вътре в гората. Някой ме гонеше. Не беше само един. Бяха нещо като цяла банда. Аз тичах ли тичах през гората. Не ми пукаше, че ме гониха. Търсех някого. Зад мен се чуваха изтрили. Стигнах някаква поляна. Цялата беше в кръв. В средата ѝ имаше двама души. Мъж и жена. Пристъпих бавно към тях. Мъжът беше целия в кръв. Имаше огромни кучешки зъби. Очите му бяха в кървав нюанс. Държеше здраво момичето. ТОВА БЕШЕ СЕСТРАТА НА КАМ!
Мъжът: Ти отне нещо мое и в замяна аз ще отнема нещо твое.-след тези думи той счупи врата на Аманда с едно просто, но силно движение. След това изчезна в сенките

Събудих се цялата в пот и задъхана. Този сън си беше страшничък. Но не, това не беше сън. Беше спомен. Така Аманда се е превърнала във вампир. Погледнах към часовника. 3:00 през нощта. Естествено. Винаги се будя в толкова. Защо!? Отново легнах под топлите завивки. Не спирах да се въртя. Имах едно лошо предчувствие, което ме глозгаше отвътре. Най накрая към 4:00 успях да заспя.

★★★★★★★★★★★★★★★

Алармата ми отново звънна в 6:30. Както всяка сутрин. Леле как ненавиждам проклетата песничка с която звъни. Дори не знам коя. Този път имаше нещо различно. Мелодийката се чуваше някак приглушено. Бавно отворих очи. На всякъде беше тъмно. Опитах се да стана но се одарих в нещо и се стоварих на пода като чувал с картофи.
- Ама какво за бога...?
Чу се отваряне на врата.