The Stranger

37. Трансформация

Събудих се към 17:32. Станах и набързо се преоблякох с нови чисти дрехи, защото старите смърдяха ужасно на алкохол. Слязох в кухнята за чаша вода и там заварих двете пиендета да си говорят сладко, сладко.
Аз: Да не прекъсвам нещо?
Де: Я спящата красавица се е събудила!
Ди: Дерек недей така. Тя спа само някакви си 9 часа, а и за разлика от Аврора нея не са я проклели като е била бебе да се убоде на вретено и от там да заспи 100 годишен сън.....
Де: Да, да разбрах професоре. Стига си философствал че ме заболя още повече главата ако това изобщо е възможно.
Настаних се до Дерек на един от щъркелите около кухненския остров и зададох може би най важния въпрос:
Аз: Е какво има за закуска!?
Де: Надявахме се ти да кажеш.
Аз: Моля?
Ди: Ами опитахме да направим закуска но......
Аз: Нека позная. И идея си нямаш как се включва котлона и къде стоят тиганите, за да направиш палачинки. И да не говорим че и една смес не можете да забъркате.
Ди: Щях да кажа че просто не умеем да готвим, но твоето беше наистина доста точно.
Аз: Да направим така. Ще ви направя закуска, а вие ще изчистите бъркотията. Съгласни?
Де, Ди: Тъй вярно шефе!

Засмях се и започнах с правенето на закуска. Естествено няма как да не слушам музика и за това отидох в хола и надъних музиката до дупка. Върнах се в кухнята и се залових за работа като весело си припявах и танцувах. По едно време в главата ми изникна спомена за спомените на Ерик. Поклатих глава все едно щяха да изпаднат от ухото ми, но те продължиха да ме терзаят. До някъде ми се искаше да го попитам за всичко, което видях.

Палачинките бяха готови и аз подредих масата. Заехме местата си и Дерек и Дилън обсъждаха нещо изключително оживено. Аз седях и си мислех.
Де: Нали Аш?
Аз: Моля?
Ди: Ти изобщо слушаш ли ни?
Аз: Не.
Де: Е поне си честна.
Ди: За какво толкова мислиш?
Аз: Много ми се иска да знам защо гаджетата на Ерик изчезват безследно. Какво ли се случва с тях?
Де: Според мен Ерик ги използва за знаеш какъв вид играчки и след като му омръзнат ги убива бавно и мъчително.
Ди: Стика Дерек отдавна не сме в средновековието. А и ако ги убива щеше да го прави бързо и безполезно. Сигурно ги разчленява след като ги убие и поставя всичките им части във вана пълна със сярна киселина и така прикрива следите си.
Де: Аз пък мисля, че си оставя поне по един сувенир от всяко момиче. Например пръст, ухо, коса....
Ди: Да ти го изкара пълен извратеняк.
Де: А не е ли? Аз все пак си мисля, че има тайна стаичка в мазето или на тавана пълна с вериги и всякакви средства за изтезаване.
Аз: Вие момчета не сте добре.
Де: Ние или те?
Аз: Те? Кои са те?
Ди: Да не мислиш, че само гаджетата на Ерик изчезват. На останалите от групичката му също.
Аз: Нима?
Де: Определено.
Аз: Еха това е....
Ди: Шантаво?
Аз: И откачено
Де: Напълно съм съгласен с вас.
Аз: Е господа...почти 19:00 часа е и след като закусихме и изчистихме аз смятам да тръгвам, защото се нуждая от един дълъг, топъл и освежаващ душ.
Ди: И няма да останеш за още една нощ. Ако толкова ти пречи факта че смърдиш на алкохол спокойно ние също смърдим и не можем да го усетим. Но щом толкова държиш на хигиената можеш да се изкъпеш и тук.
Аз: Много мило от твоя страна Дилън, но не съм си взела шампоан.
Ди: Можеш да използваш този на майка ми.
Аз: Не става. Няма да ползвам на майка ти шампоана.
Ди: Няма да те разубедя нали?
Аз: Определено.
Де: Добре ще те закарам и после пак ще дойда.
Аз: Не няма нужда. Мисля да походя.
Де: Сигурна ли си?
Аз: Напълно.
Де: Наистина няма никакъв проблем да те закарам, а и вече е тъмно.
Аз: Спокойно ще се справя.
Ди: С теб наистина не може да се излезне на глава. Но все пак нека те закара. Тъмно е, а на вън бродят всякакви.
Аз: Нима твърдиш, че не мога да се защитавам? - сериозно! Та аз бях в престъпна организация.
Ди: Не но просто.....
Не можа да довърши защото отидох в кухнята и грабнах един доста голям нож. Върнах се при тях а те ме гледаха стреснато. Убедена съм че си мислеха неща от типа : ,,Господи тая е луда", ,, Дали ще ни намушка", ,,за какво ѝ е този нож"......
Аз: Погледнете входната врата. Виждате ли онази дъска която е леко избеляла?
Те само кимнаха с глави в знак че са я видели.
Аз: Гледайте сега!
Намирах се на около 20 метра от дървената врата когато замахнах и ножа се заби точно в същата дъска. Момчетата ме гледаха уплашено и изненадано. Аз тръгнах решително напред и с едно рязко движение извадих ножа. Тръгна към момчетата които ме гледаха така все едно ще ги намушкам. Поставих ножа на масата и тръгнах към вратата. Точно преди да я отворя казах:
Аз: Смятам че съм напълно способна да се оправя!
Казах и затръшнах вратата.