The Stranger

2. Преместването

Събудих се около 12:30. Не ме съдете все пак е неделя. Облякох си едно прилепнало и късо бяло потниче, което съчетах с къси дънкови панталонки и любимите ми кецове на платформи. Отидох до кухнята, за да си направя закуска. Нищо кой знае колко сложно, просто едно мляко с коранфлейкс. Бях твърде изморена, за да си направя нещо друго за хапване, защото за поредна нощ сънувах така любимите ми откачени сънища.
До колкото си спомням бях нещо като момичешка версия на Индиана Джоунс. До колкото си спомням както си седях на пейкатя пред една къща от някъде се появи един вълк. Той си беше дружелюбен до момент, в който не се появи едно малко кученце и започна да ръмжи на вълка. Кученцето видимо се страхуваше. И както всичко си беше спокойно, изведнъж вълка започна да тича към кучето. Нямам никаква представа кога точно успях да стигна до кученцето, бях толкова бърза че все едно се телепортирах. Грабнах маничето на ръце и започнах да бягам. Прескочих една сравнително ниска ограда (около 1,20м висока) водеща към двора на къщата, и се затичах да мина от другата страна и да влезна в самата къща, но от ъгъла изникнаха около 13 кокошки а пред тях един доста красив, но не особено дружелюбен петел. Запътиха се към мен с гангстерска походка, а аз направо се вцепених, защото и представа си нямах какво се случва. Естествено не се оставих на банда кокошки и някак успях да изляза от двора на къщата преди да са ме окълвали. Шмугнах се в къщата и затворих вратата. От гледката, която се разкри пред просто унемях. Някой да ми обясни що за еврейство живеещо в къща на село ще има аквариум за крокодили. До колкото си спомням те ме гонеха нагоре по етажите. След това се събудих и всичко ме болеше. Отворих и разтрих очите си с опакото на ръката с надеждата да се поразсъня. След като вече бях наистина будна осъзнах, че се намирам на пода. Първата ми мисъл беше ,, какво по дяволите търся тук".
След като закуската ми беше готова се запътих към хола, за да кажа добро утро на татко понеже чух че говори от там с някой по телефона. Като влязох той беше с гръб към мен и аз тихо се запътих към дивана. Смених програмата и започнах да се храна докато чаках баща ми да приключи с разговора. Седях си кротко на дивана когато той каза:
- Да добре. Ще го направим колкото се може по - скоро.- след това затвори телефона и се обърне да си вземе чашата с кафе от холната масичка. Като ме видя да стоя там със зърнената закуска и да гледам телевизия така се стресна, че чак подскочи. Аз се засмях и казах:
- Да добро утро и на теб!
Но той въобще не се усмихна. Отвори си устата да каже нещо, но аз го прекъснах тъй като ми стана пределно ясно каква се случва.
- Да ясно тате. Отивам да събирам багажа.
- Миличка съжалявам, че трябва отново да се местим. Знам че ти казах че този път ще останем тук но....
- Спокойно знам. Нали не си си помислил че съм ти повярвала. Ти казваш това всеки път. Само да си довърша закуската и отивам да задраскам и Виетнам от списъка с посетени държави, а след това ще си стегна и багажа.- усмихнах му се топло и довърших закуската си. Отивайки към спалнята ми се проникнах, защото осъзнах че не съм питала баща ми къде точно отиваме сега:
- А ТАТЕ!
- ДА.
- КЪДЕ ТОЧНО ОТИВАМЕ СЕГА.
- В ДАЛАС - ТЕКСАС.
- НАИСТИНА ЛИ!!!!
-ДА
-СУПЕР!!!
Качих се в стаята ми по възможно най бързия начин, затворих вратата и започнах да подскачам от радост. Като малка винаги съм си мечтала да отида там. През сълзи от радост така че само аз да го чуя казах:
Най - сетне. Най - сетне мечтата ми ще се сбъдне.
Оправих си багажа доста бързо. Свикнала съм с местенето и за това не взех много неща. Толкова пъти сме се местели, че буквално знам цялата процедура на изуст. Както вече знаете живели сме на много места и имаме къщи или апартаменти на тези много места, в които аз естествено съм си оставила дрехи и принадлежности, защото не веднъж сме се връщали на тези места отново, а и така не ми се налага да мъкна големи куфари. До сега не сме били в Тексас и следователно там нямаме къща или апартамент в който аз да имам дрехи и т.н. Въпреки това аз отново не взимам кой знае колко много неща, защото с татко сме се разбрали в такива случаи да ми остана пари с които да отида моля и да си взема каквото поискам.
Оказа се, че полета ни е преместен с 2 часа напред. Запътихме се към летището, не отне много време и се качихме в самолета, а след това и излетяхме.
Моето място беше на задните редове точно до прозореца. Тъй като билетите ги запазихме в последния вомент с татко не седяхме един до друг както обикновено, за това аз се бях подготвила със няколко списания, срушалки с които да слушам музика и прочие. На мястото до мен седеше едно момче. Беше горе долу на моята възраст. С него си говорехме през целия полет. Доста се смяхме. Накрая дори си разменихме и телефоните. До колкото разбрах името му беше Дилън и е от Лондон. Отива при баща си за началото на учебната година. Родителите му са разведени и за това през по големите ваканции отива при майка си, а през учебното време е при баща си. Разказа ми за Далас. И мисля че ще бъдем в едно училище стига да съм запомнила правилно името на това, в което баща ми ме бе записал. В края на полета си казахме по едно чао и че ще се виждаме, а колко ще е така не знам.
С татко си взехме такси до новата ни къща. Татко каза:
- Сигурен съм че ще ти хареса много. Къщата е голяма, намира се близо до гората, където ти няма да ходиш сама, има уникална гледка......
-Така както я описваш ми звучи като от романите на Стивън Кинг. Стара къща, която е близо до гората, в която аз не може да ходя, спокоен квартал. Остава накрая и квартала да е спокоен защото в него има няколко човека на кръст.- засмях се и татко ме последва. По време на 20 минутното ти пътуване до новата ни къща доста се посмяхме, дори и шофьора се включи. Като пристигнахме гледката ме изуми. Не бях осъзнала че съм си отворила устата, докато татко не мина покрай мен и не бутна долната ми челюст към горната като каза:
- По - добре си затвори устата, за да не глътнеш някоя муха.
И двамата се засмяхме и влезнахме в къщата. Тя беше напълно обзаведена. Отвън изглеждаше огромна, а отвътре напрана гигантска. Отново бях останала без думи, а челюстта ми сигурно бе стигнала до земята от изненадата. Чувах как баща ми ми се смееше и ми каза:
- Ако не премахне тази физиономия скоро ще ме принуди о да ти направя снимка.
- Не няма нужда! - отвърнах аз
-Щом казваш. Стаята ти е на горния етаж. Качуваш се по стълбите и последната стая в левия коридор.
Взех си куфара и започнах да изкачвам стъпалата. Като стигнах до вратата на стаята ми, отдолу се чуха виковете на баща ми:
- ЧАКААААЙ. СТОЙ. НЕ ОТВАРЯЙ.
- ЗАЩО- през смях попитах аз когато той се появи в коридора видимо задъхан и почервенял. Носеше една камера и я пусна да записва на видео, като ми каза запъхтяно:
- Сега вече може да влезеш.
Отворих вратата и това което видях беше стаята на моите мечти. Беше адски голяма. Имаше една огромна спалня, гигантски гардероб, голяма тераса с гледка към невероятно красивата гора, стените бяха в любимите ми цветове - тъмно лилаво и черно, имаше дори нещо като пейка до прозореца.
- тази физиономия отива в рамка- каза баща ми разглеждайки снимките които ми бе направил.
- Е харесва ли ти? - попита ме той
- Невероятна е!!! - през радостни сълзи отговорих аз.
С татко си направихме спагети за вечеря, после гледах филм и накрая отидохме да си легнем защото беше станало почти 2:00 часа, а ние бяхме наистина доста уморени.
Качих се в стаята ми и видях една врата която не бях забелязала преди това. Отворих я и пред мен зе разкри огромна баня. До сега не бях имала баня в собствената ми стая. Наистина не ми се тръгваше от тук, но знаех че все някога ще се наложи отново да се преместим. Надявах се само да не е скоро.