The Stranger

13. Сън или реалност

...Бях на брега на някаква река. Всичко беше спокойно. Чуваха се единствено шумоленето на реката в коритото и природата около мен. Изведнъж започна да духа силен вятър. Небето от прекрасно синьо стана сиво. Започна да вали силен дъжд. Нямаше къде да се скрия, вятърът бе отнесъл всичко. Обърнах се отново с лице към реката. Спокойното до преди секунди поточе сега бе преляло и във водата имаше удавници. Не един или двама. Бяха толкова много. Докато реката ги отнасяше на тяхно място идваха други. Изведнъж се чуха силни бумтежи. Обърнах се по посока на звука. Изведнъж се оказах в града. Високата сграда пред мен гореше и малко по малко се срутваше, а хората в нея или се задушавах или умираха затрупани от останките на сградата паднали при срутванията. Така спокойния ден до реката за нула време се превърна в ден на траура.
Събудих се плувнала в пот. Обърнах се към нощното ми шкафче за да видя часа. Беше точно 3:00 през нощта. Учестеното ми дишане се нормализираше малко по малко. Станах, за да се преоблека. Така се бях изпотила, че сигурно бях мокра до кости. Набързо свърших и това. Върнах се обратно в леглото, но не можех да заспя. Имаше нещо което ме глозгаше отвътре. Онова съндъче, което намерих. Какво ли имаше вътре. Не издържах и го взех. Странно. Чак сега забелязах че това няма ключалка като предното. Или просто аз не я виждам. Обикнах се да го отворя по всевъзможни начини. Наистина е много здраво щом дори не се счупи при сблъсъка със земята.
Наистина много ми се спеше и реших да се пробвам отново. Този път успешно. Явно борбата с ковчежето ме е поуморила. утре непременно трябваше да видя какво се крие в онази папка и къде ще ме отведе другото стълбище.
Слънчевите лъчи ме събудиха в 10:00 сутринта. Отидох до долу, за да си направя кафе. След това се върнах в стаята си. Взех мистичната книга и излязох на терасата. Така се бях зачела за елфите, че не обърнах внимание на ръкомахащия Дерек. Явно разбра че скоро няма да го забележа за това ме замери с чехлата си. Аз се стреснах и изпуснах книгата заедно с чашата на земята, но нали съм карък и естествено кафето се разля върху мен. Чак сега осъзнах колко е горещо. Изпищях от болка и без да се замислям какво правя, съблякох горнището на пижамата си докато вървях към вратата за стаята ми. Дерек не успя да види нищо, защото аз бях бърза. След по малко от минута се върнах облечена с нова блуза, а той най нахално си се хилеше. Аз се възползвах от момента и го замерих с чехлата.
Д: Ау! Това пък за какво беше? - попита ме докато разтриваше врата си, защото там го цапардоса чехлата. Наистина го удари силно, но и той си го заслужи.
Аз: Просто ти връщам чехлата.
Д: Е какво толкова важно четеше, за да не ме забележиш как ти ръкомахам и те викам цели 5 минути.
Аз: Една книга. Много е странна. Но някак и интересна.
Д: и коя е книгата?
Аз: DELIRIUM или нещо такова.- казах му аз като вдигнах книгата от земята и му показах корицата. Той изведнъж пребледня като видя книгата.
Д: От къде я взе?-попита ме той някак тъжно но и едновременно с това ядосано.
Аз: Намерих я в мазето.- стана ми ясно че крие нещо и реших да изкопча колкото се може повече.- заедно с още много странни неща
Д: какви неща? - попита ме някак напрегнато.
Аз: Остави не е важно. Е ти защо ме викаше?- реших да сменя темата, защото ако знаеше нещо за нещата които вчера открих щеше да се издаде сам. Мина близо минута преди да отговори като ме гледаше изпитателно.
Д: Ами...Аз......Такова.....Питах се дали си си взела необходимите неща за училище вече. Все пак днес е събота а ние почваме другия понеделник.
Аз: КАКВО!? Оле забравих. Ужас. И как така в понеделник? Толкова бързо ли мина ваканцията?
Д: ако искаш след един час да се чакаме пред нас и ще отидем?
Аз: Да. Идеално. Направо страхотно. Добре аз отивам да се оправям.
Както се уговорихме след час с Дерек се срещнахме и се запътихме към центъра от където щяхме да вземем всичко нужно.
След като напазарувахме: учебници, тетрадки, химикали, линии, чертожни инструменти и всякакви подобни глупости беше станало 13:30 и решихме да отидем в някое заведение да хапнем, тъй като и двамата умирахме от глад.
Настанихме се в заведението и аз си поръчах една салата с морски дарове (да знам че звучи наистина много гнусно, но е вкусно ако е приготвено правилно) и една кола, а Дерек си поръча пица и оранжада. Както си беше шумно в ресторанта, изведнъж всичко отихна. Дерек ме ритна под масата и като го погледнах той ми посочи големия плазмен телевизор на стената зад мен. Обърнах се и отпих голяма глътка от лимонадата си. Всички гледаха новините. И тогава го видях. ЗАГЛАВИЕТО!!! ,,Ден на траура. Наводнение взе повече от 100 жертви след които и деца. Терористична атака погуби живота на повече от 200 души. Щом прочетох заглавието се сетих за съня ми. Задавих се с лимонадата и преди всички да са ме зазяпали със скоростта на светлината се обърнах, оставих чашата на масата и изхвърчах от ресторанта. Запътих се към тоалетните.
Не. Това не е възможно нали? Как така сънят ми се сбъдва. Сигурно и това е някой от гадните ви кошмари и ще се събудя всеки момент нали? Просто не е възможно! - мислех си аз и отказвах да повярвам.
Когато се посъвзех се върнах обратно при Дерек. Като ме видя в очите му прочетох притеснение. Седнах си на стола и разпита започна.
Де: Какво стана? Защо избяга така? Изглеждаше все едно си видяла призрак! Добре ли си? Наред ли е всичко?
Аз: Нищо спокойно. Избягах защото новината ми дойде малко неочаквано. Да добре съм. И не незнам дали всичко е наред.
Де: Защо?
Аз: Просото това не е нормално.
Де: Кое?
Аз: Да имаш кошмар в който повече от 300 човека умират, а на следващия ден той да се сбъдне.
Дерек ме гледаше с широко отворена уста и с огромна изненада. Той просто знаеше че не го лъжа.
Аз: А най лошото е че не е за първи път, а сега моля те затвори си зейналата уста, за да не глътнеш някоя муха, взимай торбите и да тръгваме. Моля те.
Без да казва нищо стана и изпълни всичко което казах. Пътувахме в мълчание. Най накрая пристигнахме.
Де: Как така не е за първи път?
Аз: Просто ей така. Не за първи път сънувам нещо, а то се сбъдва на другия или по - другия ден. - след тези думи излязох от колата и се прибрах.