The Stranger

33. Да не съм в някаква сапунка

Гледна точка на Ашли

Сгуших се в Ерик и буквално треперех. Къде от страх, къде от вълнение, вина и тъга. Страх от това, което се случи, вълнение от това, че няма да ме преследва повече, тъга за дето го убих и вина, защото аз не съм убиица и не аз трябва да решавам кой трябва да умре и кой не.

Не след дълго Ерик заспа. Можех да усетя равномерното му дишате. Аз лежах в прегръдката му и го наблюдавах. Изглеждаше толкова сладък докато спи. Не можех да кажа, че не ми беше приятно да съм в прегръдките му. Това ме кара да изпитвам странни чувства, неизпитвани до сега. Чувствам се щастлива и в безопасност като съм с него. Нарича се любов умонице! Обади се подсъзнанието ми. Нима беше възможно да изпитвам любов към Ерик. Не, просто си въобразявам, а и дори да е така той не изпитва такива чувства. Нали? Ами случката от по-рано? Онези целувки говорят друго. Когато беше с онези трите го нямаше онзи блясък в учите му.  Превъртях набързо събитията и отново стигнах до това как убих онова нещо. Само едно ме терзаеше в момента. Какво беше онова създание по дяволите!?

Чу се шепот. Беше Кина.
Кина: Ашли аз съм. С теб можем и да общуваме по този начин. Аз съм в главата ти. Чувам мислите ти. А колкото до онова създание.....нарича се демоник.
Демоник ли?
Кина: Да точно така. Демоника е едно доста сложно създание. То се нуждае от приемник, за да оцелее. В началото демоника е Най-обикновени човешка душа, която не може да премине заради недовършени дела свързани със зло. Имам предвид дела като отмъщение и т.н. След време тази душа ако не премине започва да потъмнява и се нуждае от приемник, за да продължи своето съществуване. То се вкопчва в някой и изсмуква цялата му душа, заемайки мястото ѝ в тялото. Естествено няма как тялото на продължи да функционира без душа и за това то притобива вида на онова нещо което ти уби. След като тялото почернее то се храни от страха на хората и най-често тези същества живеят в горите.
Значи ме е преследвало, за да се храни от страха ми?
Кина: Да точно така.

Тя ми разказа още за тези същества и после си отиде. Навън започва да се съмва. Наистина не можех да заспя. Не смеех и да мръдна, за да не събудя Ерик, в който изглежда се влюбвам. Гледах го и си мислех до къде можеше да стигнем ако не беше завалял дъжда. Дали това не беше някакъв знак? Питах се дали и той изпитва нещо към мен. Не знам колко време съм мислила, но дрезгавия сънен глас на Ерик ме изкара от транса. Мамка му беше толкова секси.
Ер: За какво си мислиш?
Аз: За вчера.
Ер: И какво по-точно за вчера?
Аз: За нещата които се случиха.
Ер: Добрите или лошите?
Аз: Зависи.
Ер: От какво?
Аз: От това на кое ти му викаш хубаво и лошо.
Ер: Според мен лошото беше онова създание, а всичко преди дъжда хубаво. - нима му е харесало - А за теб?
Аз: Според мен лошото беше онова нещо, а хубавото факта, че е мъртво макар и да ми е неприятно че умря от моята ръка, защото аз не искам да съм убиица.
Ер: Ами онова преди дъжда? Нима не ти хареса? - сведох глава на долу. Усещах руменината по бузите ми и се усмихнах при спомена.