Ашли е тийнейджърка на 17 години. Живее единствено с баща си. Не помни майка си, защото е била едва на годинка когато тя е починала, но все пак има няколко нейни снимки.
Рядко се задържа повече от месец на едно място, тъй като на бащa ú работата е...
На кратко за те за две седмици не се случи кой знае какво. След като се върнахме бях принудена да разкажа на баща ми за случилото се на бензиностанцията. Нормално е учителките да го уведомят. Той беше меко казано притеснен. След като му разказах всичко му припомних за онази случка преди 3 години с демоника, която той определи като сън. Казах му, че съм го видяла отново и то не само аз. Разказах му подробно как точно е изглеждало създанието, но не и какво се случи. След разказа ми той беше направо пребледнял. Личеше си, че знае за какво става дума, но защо крие. Нали уж си казвахме всичко.
Колкото до Ерик там нещата....... Малко след като се върнахме той правеше всевъзможни начини да му проговоря. Веднъж дори ми се развика, че съм неповторим инат и подобна твърдоглавка не е срещал никога. Но сега си говорим. Дори може да си каже, че сме и нещо повече. Как чудите се предполагам. Еми доста просто. 9 дни след връщането ни на него буквално му писна и така след часовете той ме метна на рамо и ме завлече към гората. Аз го ритах, удрях, псувах и цялото училище ни гледаше. Изглежда на него не му направи впечатление. След като ме завлече в гората той ми разказа всичко. И под всичко имам предвид наистина всичко. Да подозирах, че може да е вампир а той дори го потвърди. Разказа ми всичко за това и ми обясни, защо онзи ме захапа за врата в лагера, защо се дръпна така рязко от мен....... И всичко това защото кръвта ми ухае приятно.
Сега нека се върнем в настоящето. В момента е 16:46 и аз имам точно 14 минути в които да се оправя, защото в 17:00 имам среща с Ерик. Той отказа категорично да ми каже къде ще ходим и това прави нещата още по трудни. Избрах да облека нещо едновременно стилно и елегантно.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
В 17:00 часа вече бях пред нас и Ерик ме чакаше. Беше облечен с черни скъсани дънки и бяла тениска. Отгоре имаше и кожено яке. Това на пръв път семпло облекло му стоеше меко казано невероятно. Той отвори вратата на колата от към пасажерското място до шофьора като някой дженталмен. Ер: Много си красива. Аз: Мерси. И ти не си за изпускане. - казах и се обърнах към прозореца, за да не види червеното ми като домат лице. Аз: Е ще ми кажеш ли вече къде отиваме? Ер: Не. Нали ти казах, че е изненада. Защо толкова настояваш да узнаеш. Аз: Защото искам да знам дали съм подходящо облечена и второ много съм любопитна и не обичам изненадите. Ер: Бъди спокойна. Облечена си повече от подходящо. А защо не обичаш изненади? Всички обичат изненадите. Аз: Е аз не съм всички. И не обичам изненади, защото от малка съм свикнала, че изненадите са нещо лошо. Ер: Как така нещо лошо? Аз: Ще ти дам пример. Винаги щом баща ми каже, че има изненада за мен то тя почти винаги е ,,ще се местим" или ,,заминавам за малко". Ер: Е моята изненада ще ти хареса. Аз: Силно се надявам.
