The Stranger

18. Какво съм аз

Събудих се в някаква стая. Беше голяма и светла. Стените бяха като дървени. Намирах се на голямо легло. Не мога да отрека, че беше наистина много удобно. Разтърках очите си и се протегнах бавно.

Чак когато се разсъних осъзнах, че и идея си нямам къде съм. Светкавично бързо станах от леглото и се запътих към врата. Тъкмо бях заобиколила огромното легло и врата се отвори. В стаята влезе момче на моята възраст. Беше наистина привлекателен. Имаше лешникова на цвят коса, синьо зелени очи, много стройна фигура.... Абе наистина беше много секси, но ми се струваше и някак познат.
Момчето: Здравей. Спокойно няма да те нараня. Знам, че в момента сигурно си изплашена, но спокойно. Намираш се в моя дом и по-точно в моята стая...
Аз: А защо съм тук?-прекъснах го аз
М: Защото те намерих да лежиш безжизнена на един кей. И между другото аз съм Камерън.
Аз: Ашли. Приятно ми е. - след тези думи се здрависахме. Имаше нещо в това момче, което ме подсказваше че не ме лъже. Просто го знаех някак си.

В този момент в стаята влезе и някакво момиче. Носеше някакви дрехи.
Камерън: Това е Аманда. Сестра ми.
Аз: Ашли. Приятно ми е. - здрависех се и с нея. Тя имаше дълга малко под раменете руса коса, сини очи и беше наистина много стройна. Но и тя точно като Камерън ми изглеждаше много позната.
Аманда: Ето тези дрехи са за теб. Предполагам че ще искаш да се изкъпеш и преоблечеш.
Аз: Ъъм... Да. Благодаря.
Аманда: Банята е в края на този коридор. Една бяла врата, ще я видиш.
Аманда ми подаде дрехите и като ги взимах ръцете ни се докоснаха, което е съвсем нормално, но усетих странно чувство да преминава през мен. Благодарих още веднъж и се запътих към банята.

Взех си един бърз и топъл душ. От главата ми не излизаше картинката на разигралата се схвада между мен и онези петимата преди.... Я Чакай? Кое време е? Колко е часа? И най-важното колоса време съм спала и кой ден е? Чак сега осъзнах положението. Облякох си набързо дрехите и тръгнах да излизам. Спрях се точно пред врата, защото ги чух да си говорят. Да знам че не е хубаво да се подслушва, но когато е по мой адрес.... Чувах прегрешения им разговор:
Амбър: В това момиче има нещо странно.
Камерън: За какво говориш?
Амбър: Знаеш какво дарба имам.
Камерън: Е и?
Амбър: Когато я докоснах не видях нищо. Абсолютно нищо. Сякаш някаква магия блокираше силата ми!
Камерън: Виж знам че магията на липсва, но....
Аманда: Не е само това. И да липсва ми, но моля те изслушай ме! Когато я докоснах освен че не видях нищо аз и усетих нещо. Беше като някаква странна енергия минаваща през пръстите ми и вливаща се в тялото ми.
Камерън: И какво намекваш?
Аманда: Не намеквам нищо, но признай, че нещо не е наред с нея.
Камерън: Да признавам, че не е като мен или като теб. Тя просто най-обикновен човек.
Аманда: Отлично знаеш, че не е. Тя е нещо много по могъщо. Къде е ĐĚŁÎŘĬŮM-а когато ти трябва? - попита съркастично тя.
Камерън: Чакай малко. Не каза ли че си усетила нещо като енергия да преминава през пръстите ти?
Амбър: Да защо?
Камерън: Ами не е ли това магията? В смисъл не се ли чувства точно така?
Аманда: Боже Господи!