The Stranger

31. Лагерен огън

Гледна точка на Маги

Най-накрая ме видя. През цялото време я наблюдавах. Крещях ѝ да спре. Да не се изтощава, но естествено тя не ме чуваше, а и какъвто е инат....

След като спря заклинанието успя да ме види. Със сетни сили изрече името ми. Погледнах към нея и тя се свлече на земята. Исках да ѝ помогна, но нито можех да я пипна, за да я разтърся, нито да ѝ донеса вода. Бях безпомощна. Просто един силует, въздух под налягане.

******
Вече минаха няколко часа. Ашли не беше помръднала. Зачудих се дали след като тя ме видя благодарение на магия и някой друг би могъл. Излязох извън къщата. Нямаше как да отида в съседната. Там беше онова тъпо копеле Ерик. Запътих се към тази на Дерек и Дилън. Влязох вътре и се запътих към първата спалня, която видях. В нея беше Дилън. Приседнах на леглото. Започнах да го викам по име. Той също не реагираше. Имаше два варианта. Или наистина никой не може да ме чуе освен Ашли или спи дълбоко като нея. Естествено никой не спи по-дълбоко от нея. Надеждата бавно започна да огасва. Ядосах се и замахнах към една чаша с цветя в нея. Аз бях призрак. А един призрак, който минава през всичко не може нищо да направи. Да ама не. Чашата полетя към земята и се пръсна на парчета, а моливите във всички посоки. Дилън подскочи. Изправи се и настъпва едно от стъклата. Това изтръгна тиха псувня от него. Включи лампата и огледа цялата стая.
Аз: Виждаш ли ме?
Не последва отговор. Очите му гледаха към мен, но не казваше нищо.
Аз: А чуваш ли ме? - казах и приседнах отново на леглото.
Когато смених мястото си осъзнах, че той всъщност е гледал мястото на което седеше чашата. Въздъхнах и отново се изправих. Отидох до разпилените моливи и започнах да ги движа. Не знам как, но накрая успях да изпиша с тях ,,Ашли"
Дилън се приближи към моливите.
Ди: Ашли? - тихо прошепна той
Ди: Ашли! - каза и се затича към хола. Бръкна в един от шкафовете и извади ключ. Той напълно игнорира задаващия се Дерек и хукна с ключовете към къщата на Ашли. Е на това му викам аз истински приятел. Беше му нужно само да види името ѝ за да отиде при нея и то по пижама и бос докато на вън вали пороен дъжд. Той тичаше ли тичаше, а зад него се чуваше как Дерек му крещи. Дилън не се обърна. Продължаваше да тича с всички сили.

Щом стигна пред къщата вкара ключа. Отключи и връхлетя вътре като някой тайфун. Тръгна право към стаята на Ашли - спалнята на горния етаж. Тичешком мина през хола. Нямаше време да пуска осветлението. Докато крачеше забързано в тъмното се спъна в Ашли и отново изпсува. Той тупна глухо върху килима. Застана в седнало положение и започна да опипва пода. Попадна на нещо студено. Внимателно започна да прокарва ръка през него. Когато усети, че това е ръка (когато стигна до пръстите) той рязко дръпнах ръката и извика от ужас. В същия момент в къщата връхлетя и Дерек. Щом чу вика на Дилън той тръгна към хола и светна лампите.