The Stranger

25. Транс

Гледна точка на Ерик

След купона, който наистина беше много як признавам помогнах на Ашли да оправи. Не че имаше кой знае какво за оправяне де. Като приключихме аз се запътих към къщата, но проклетата Скай беше заключила. Тръгнах да чукам по вратата, но на милиметри от вратата се спрях. Скай не беше сама. Пределите ясно ми е какви ги върши кучката. Нямах друг избор освен да се върна и да помоля Ашли да остана при нея. Тъкмо щях и да задействам плана.

Запътих се към къщата и почуках. Ашли бързо ми отвори. Леле това момиче иска да ме убие. Изглеждаше толкова секси в прилепналата си пижама. Несъзнателно прехапах устната си. И как няма като ти отвори момиче облечена в прилепнал потник, очертаващ идеално всяка нейна извивка от ханша на горе, показвайки колко добре оформени гърди има. А за тези къси панталонки да не говорим.

Аш: Какво има? Ако си твърде пиян къщата ти е ей тази!
Аз: Не аз идвам за да те питам нещо?
Аш: Да?
Аз: Сестра ми е заключила и се питах дали ще ми позволиш да спя тук?
Тя се отмести и ми направи знак да вляза. Поведе ме към спалнята на долния етаж.
Аш: вземи тази спалня, а аз ей сега ще ти донеса завивки и възглавници.
След секунди се върна обратно в стаята с нещата. Подаде ми ги и ми пожела лека нощ. Аз също и тя се запъти към своята стая.

Тъкмо разгъвах завивката когато чух някакво падане и тихи псувни. Усмихнах се несъзнателно, защото си спомних как като бяхме в гората и тя ми сподели, че е доста непохватна и ако не се лъжа беше казала ,,Толкова съм несръчна в краката, че се спъвам и на равно. Едва ли и друг го може."

Легнах си, но не можех да заспя. Върнах се и си мислих за целия екшън разиграл се днес в онази тъмна уличка. Едва се сдържах да не отида и да я питам още сега. Утре щях да я разпитам и не смятах да спра, докато не ми каже истината. Изпитвах някаква нужда да разбера повече за този Арти. Защо я бе нарекъл неговото момиче? Въртях се известно време и накрая заспах.

★★★★★★★★★★★★★★

Събудих се от шум. Вратата на стаята, в която спах аз беше отворена. Надигнах се от леглото и успях да видя Ашли. Беше в хола. Отвори един прозорец и тръгна да излиза през него. Какво по дяволите прави? Станах от леглото и тръгнах към нея. Имаше нещо странно в нея. Повиках я няколко пъти, но тя дори не се обърна. Сякаш въобще не ме чуваше. Приближих се още към нея. Тя вече се премяташе през прозореца. Фигурата ѝ облечена в цяло се открояваше от тъмния горски фон и изглеждаше като призрак. Тя вървеше право напред с ръце до тялото. Как не ѝ беше студено. Тя беше облечена толкова оскъдно, а на вън сигурно бе и не повече от 10°C.  Да не забравяме и гадния вятър. Тя продължаваше да крачи боса по студената земя. Въобще не ѝ правеше впечатление. Реших да я проследя.

Вървя след нея вече близо 15 минути. Странно ми е че не трепери. Ако скоро не се осъзнае ще получи хипотермия сигурно. Както си вървеше в права линия спря рязко и плавно се обърна на ляво. Физиономията на лицето ѝ бе все така безизразна. Нямаше и следа от емоция: нито страх, тревога, студ, болка.... абсолютно нищо. Все едно беше като мен. Тя вървя известно време в гората. Клоните на дърветата я удряха, драскаха, но тя дори не трепваше. Отново спря пред едно дърво. Падна на колене и започна да рови в пръстта. Тя не спираше да копае вече 10 минути. Все едно наблюдавах човекоподобен багер.

След като се накопа тя смени позата си от молещ се човек на клечащ такъв. От дупката която изкопа извади някакво ковчеже. И тогава разбрах. В момента тя изобщо не беше будна. Беше в транс. А ковчежето е точно това за което ни говореше Кейт.

Ашли се изправи и сандъчето прищракна. Отвори го и бяла светлина я покри цялата. Беше уникално. Толкова красиво. Седях и наблюдавах отстрани. Лека полека започна да угасва. След като вече нямаше и помен от светлината Ашли се свлече безжизнено на земята. Затичах се към нея. Тя не помръдваше. Дори не можех да забележа дали диша. Започнах да търся пулс. Намерих, но беше слаб. Вдигнах я на ръце. Леле това момиче беше леко като перце. Яде ли нещо въобще. С вампирската скорост я върнах в къщата. Поставих я на леглото. Беше по студена и от кубче лед. Отново потърсих пулса ѝ. Сега беше нормален.
Аш: Ммм. Студено ми е. - промърмори тихо в съня си.
Аз я завих и тръгнах да излизам, но нейната ръка беше хванала моята. Обърнах се към нея. Тя все още държеше очите си затворени.
Аш: Остани. - все още говореше в съня си, но ръката и е пускаше моята.
Аз: Защо?
Аш: Страх ме е. Моля те остани. - отново каза сънено и ви направи място на леглото. Аз легнах и продължих:
Аз: От кого?
Аш: От ,, Черните" - каза и се сгуши в мен. Тялото ѝ бе плътно до моето. Главата си бе поставила в сгъвкана при рамото ми. Наистина нищо не разбрах от това което ми говореше. Мисля, че тя сънуваше.
Аз: Кои са т?
Аш: Шшш. Те идват. Моля те скрии ме. Не им позволявай да ме вземат. - след тези си думи тя си притисна още повече към мен и се сгуши в мен. Обърнах я с ръце и докато галех косата ѝ прошепнах в ухото ѝ:
Аз: Спокойно тук съм. Няма да позволя на никой да те докосне и с пръст. - След тези ми думи заспахме и двамата. Но имах едно чувство. Странно чувство. Не съм го изпитвал никога преди. Появява се само когато съм до Ашли. А тази вечер то е по-силно от всякъде. Ако трябва да съм честен. Чувствам се щастлив от това че в момента съм до нея по този начин.