The Stranger

6. Какво се случва?

По принцип трябваше да изгледаме само един филм и после той щеше да си ходи. Да но нещата не се развиха точно така. След първия филм си пуснахме втори, после трети и от там вече не помня. Когато и последния филм свърши се обърнах към Дерек, но установих, че почти половината филм съм го гледала сама. Дерек се бе излегнал на леглото ми и спеше. Съдейки по начина по който изглеждаше смятам, че му беше много удобно.

На следващата сутрин

Събудих се от слънчевите лъчи, навлизащи през прозореца. Бърза се разсъних като разбрах, че до мен в леглото има някой. Застанах в седнало положение, обърнах се и видях, че това беше Дерек. Поуспокоих се малко когато изведнъж неговите ръце се увиха около кръста ми и ме придърпа до него обратно в леглото в легнало положение. Той ме беше гушнал. Макар и насън така беше стегнал хватката около корема ми все едно щях да избягам. Седях така не повече от две минути, когато въздуха взе да не ми достига. Обърнах главата си към него и шепнейки го виках:
- Дерек. Дерек събуди се.
- Ммм- успя да измънка той под носа си.
Аз отново го повиках:
- Дерек събуди се. Моля те събуди се. Не мога да дишам. - при тези думи изглежда той осъзна какво се случва и отхлаби хватката около кръста ми. Той отвори очи сънено, погледна ме, застана в седнало положение на леглото и започна да ми се извинява:
- Леле човек извинявай. Аз не знаех какво съм правил. Наистина се извинявам. Аз май, по - добре ще е да си вървя.
- Не спокойно, нищо страшно не е станало - казах аз поемайки си дълбоко въздух.
-Сигурна ли си?
- Да напълно. Не се притеснявай. - забелязах че му е неудобно и реших да сменя темата. - Е гладен ли си?
- Ами да и то доста
- Добре. Хайде да си направим нещо за ядене. Какво ще кажеш за палачинки, нищо че е почти обяд.
- Ммм съгласен съм.
Ние излязохме от стаята ми и се запътихме към стълбището. Аз вървях пред Дерек. Минахме покрай една стая в която беше тъмно и вратата ѝ беше леко открехната. Подминах я, но бързо се осъзнах. Тази стая никога не се отнаряше, защото в нея не спеше никой и беше неизползваема. Беше нещо като стая за гости. В момента в който подминах стаята се спрях на място, замръзнах и усетих как неща или по скоро някой се блъска в мен.
- Хей какво става? - попита Дерек сънено
Аз не отговорих нищо. Започнах да вървя назад. Стигнах до вратата на стаята и плахо я отворих. Тъй като вътре беше тъмно като в рог аз светнах лампата. Стаята представляваше някакъв микс от хол и спалня. На леглото имаше възглавници и едно одеяло сгънато на топка. Погледнах стаята, обърнах се погледнах Дерек, после пак се обърнах и погледнах към вътрешността на стаята.
- Хей какво става?- попита ме той. На лицето му се четеше неразбиране от действията ми, но тревожност. Без да обръщам никакво внимание на на въпроса му, аз отново се обърнах и погледнах стаята. След като вече се увери в това което виждам, рязко се обърнах и със скоростта на светлината се затичах към моята стая. Дерек дори не успя да ме проследи и с поглед. Той също дойде до мен, точно пред широко отворената врата на моята стая. Аз изобщо не му обърнах внимание. След като добре огледах цялата стая и се уверих в това, което виждаха очите ми спомените от вчера ме връхлетяха като гръм от ясно небе. Започнах да треперя от страх. Колената ми омекнаха. Имах чувството, че ще падна когато две силни и мускулести ръце ме хванаха задържайки ме права. Чак сега осъзнах, че и Дерек беше тук. Напълно го бях изтрила от картинката. Той ми помогна да седна на леглото. Ако до преди малко на лицето му беше изписано тревога само заради действията, то сега когато ме видя тревогата бе заменена от огромно притеснение и страх.
- Господи! Добре ли си? Бледа си като от платно! Стой така. Не мърдай ще ти донеса вода! - той грабна една чаша от нощното ми шкафче и изтича в банята, за да я напълни с вода. През това време аз не спирах да треперя, но не от студ , а от страх. Той се върна за нула време и ми подаде чашата. Взех я едва - едва с треперещите ми ръце и отпих една огромна глътка. Поставих чашата отново на нощното шкафче и точно преди да опитам да кажа каквото и да е Дерек наруши тишината.
- Какво има? - попита ме Дерек с нежен и загрижен тон, разстривайки бедрото ми. Опитваше се всячески да ме успокои и до някъде успяваше.
Направих опит да си отворя устата и да кажа нещо, но не можех. Та как изобщо бих могла при положение че аз самата не знаех какво се случва.
Замислих се над всичко, което се случи вчера. Започнах да превъртам едно по едно събитията като от филмова лента, докато не бях изкарана от мислите си.
- Ехо! Добре ли си? Кажи какво има. Ако е за това, което стана сутринта аз наистина много съжалявам.
- Не, не е това!- побързах да му отговоря. - Аз просто не знам как да го кажа или да го обясня.
- Ами просто давай. Знаеш, че на мен можеш да ми кажеш всичко. А и да си призная въпреки факта, че се познаваме едва от няколко дни аз знам че мога да ти имам пълно доверие, както и ти на мен. А сега просто кажи какво има, защото наистина много се притеснявам. И идея си нямаш как ме уплаши преди малко. - Тези думи ме успокоиха още повече, но ме накараха и да се усмихна, макар и едва забележимо. Наистина много се зарадвах, че ми има доверие.
- Така. - започнах леко не сигурно.   - Виж, знам как ще прозвучи и сигурно ще ме сметнеш за някоя луда, на която наистина здраво ѝ хлопа дъската, но...... Поех си дълбоко въздух и продължих..... Аз вчера не спах в тази стая. - на лицето му се появи едно много объркано изражение. Разбирах го. Той ми направи жест с ръка в знак да продължа. И аз му разказах какво точно се случи вчера