The Stranger

28. Разкрити

Гледна точка на Ерик

Повдигнах Ашли и я притиснах към гърдите си. Тя се отпусна в ръцете ми. Тръгнах към къщата ѝ. През целия път превъртах случилото се. Никога до сега не бях виждал подобно нещо. Виждал съм стотици вещици да правят магии, но подобно нещо като нея не. Този облак който я обгърна беше изумителен. Изглеждаше толкова красив и някак величиствен. Бързах да я занеса, колкото се може по-бързо. Не се знае кога онези ще се събудят и ще тръгнат по петите ни.

Когато стигнах в къщата поставих Ашли на леглото и повиках Скай. Сега трябваше да я пазим повече от всякога. Разказах на Скай какво се случи. Тя има дарбата да вижда спомените ти. Видя всичко което се стана. От това, което направи Ашли смятаме, че тя активира силите си за първи път и все още нищо не подозира.

Неутрална гледна точка

Петимата вампири се събудиха. Огледаха се наоколо и осъзнаха, че Ашли и Ерик са избягали. Нямаха време да мислят какво им беше направило момичето. Изправиха се от земята и опитаха да доловят миризмата им. Бяха далеч и не можеха да ги усетят. Услушаха се, но нищо не стана пак. Дори и стъпки не чуха. Едно голямо нищо. Красивия блондин приклекна и опря длани на земята. Той можеше да усети чрез вибрациите под земята какво се движи над нея.
Блондина: Нищо не усещам!
Червенокосата: Как така нищо не усещаш Марк?
Марк: Казах ти Лидия! Дарбата ми не действа!
Лидия опита да направи огнено кълбо в ръката си, но не успя.
Лидия: Моите също не действат. Сю опитай и ти да задействаш своите.
Сю опита да извлече водата от земята, но безуспешно.
Сю: Аз също не мога. Какво става? Какво ни направи онова момиче.
???: Промени ни!
Лидия: За какво говориш? Как така ни е променила Кала?
Кала извади от ботуша си едно малко ножче и поряза един от мъжете.
Кала: Ето вижте! Не зараства. Отново сме хора.
???: И за това трябваше да ме намушкаш?
Кала: О я не бъди такова бебе Тай!
Тай: Не съм бебе!
Лидия: О определено си.
???: Добре стига сте се карали за глупости. Имаме много по-големи проблеми.
Сю: Лео е прав!
Лео: Вижте! - каза и докосна сърцето си- Усещам собствения си пулс.
Сю: Значи е истина. Отново сме живи!

През това време в къщата
Ерик и Скай си говореха в близост до прозореца докато Ашли спеше на леглото. Отвреме на време хвърляха по един поглед към нея, докато обсъждаха какво да правят.
Скай: Да направим така. Аз ще остана тук при нея докато се събуди, а ти ще пазиш долу, но първо ще огледаш.
Ер: Хубаво така да бъде. Някога замисляли ли си се какво ще стане с нея след като изпълним плана. - каза и седна на леглото
Скай: Това не ни интересува нас.
Ер: Напротив. Ами ако не се получи? Ако Кейт не успее да и вземе силите? Тогава какво? Тя може да ни избие без да ѝ мигне окото!
Скай: Ами ако се получи. Тогава Кейт ще е най-могъщата вещица живяла някога и ще живее вечно. А благодарение на способностите си тя може да ни даде и нови дарби, да подсили старите ни. Благодарение на наивността на това момиче ние ще властвали над всички кланове, сборища и глутници. Ще сме непобедими.
Ашли измрънка нещо и се намести слагайки главата си в скута на Ерик. Скай си изсмя тихо.
Ер: И не чувстваш и грам вина заради това което ще направим?
Скай: Аз няма за какво да чувствам вина. Фактически аз не правя нищо, а и тя не ми е никаква, за да изпитвам вина. Ерик ако искаш да успеем по-добре изтръгни това чувство на вина. Ти трябва да си безчувствен към нея! Ние сме убиици! Колим, бесим и екзокотираме без да ни мигне окото. Това сме ние Ерик! Нима си се размекнал? А ти беше най-страшния и най-добрия от всички ни!
Ер: Не съм се размекнал! Все още съм същия безкрупулен убиец, който не се спира пред нищо. И Ашли не ми влияе по никакъв начин.
Скай: Не изглежда така Ерик. Всеки си има слабости, а твоята изглежда е на път да стане Ашли.
Ер: Това изобщо не е вярно.
Скай: Ще ти дам един приятелски съвет. Най-добре си изпълни мисията колкото се може по-бързо. Тоест докато още не си се привързал към нея.
Ер: Ти не се безпокой. Скоро ще я направя моя. Планувал съм това да стане на този лагер.
Скай: Както искаш. Като гледам май ни се обърнаха ролите. Недей да я будиш. Аз ще поема долния етаж и ще огледам наоколо.
С тези думи Скай излезе от стаята и затвори вратата където стоеше Маги със зейнала уста. Беше в шок от това, което чу. Тя трябваше да каже на Ашли. Но дали щеше да ѝ повярва?