The Stranger

40. Разкрит

Алармата ми събуди и аз се оправих набързо. Знаете обичайните процедури: миене на очи и зъби, закуска, ресане, обличане.... Тъкмо тръгвах за училище като видях Дерек да върви малко по-напред. Реших да го изненадам и тиха като котка се промъкнах зад него. Постави длани на учите, от което той подскочи леко, и казах:
Аз: Добро утро! Познай кой е? - попитах ентусиазирано. Той не ми отговори. Махна ръцете ми от очите си и се завъртя. Даде ми една от неговите прослувути мечешки прегръдки.
Де: Господи Ашли! Къде беше? Защо изчезна така изневиделица? Знаеш ли какво си помислих?
Аз: Татко имаше работа извън града и беше наистина много далече и за това прекарах седмицата с него. Той категорично отказа да ме остави сама на толкова голямо разстояние от него.
Де: Ами телефона ти? Звънях ти безброй пъти.
Аз: Споко не си само ти. Колкото до телефона....забравих го тук.
Де: Поне си добре.
Аз: Преди малко ме попита ,,знаеш ли какво си помислих?". Е какво си беше помислил?
Де: С Дилън ни мина през ума, че те няма защото с баща ти сте се преместили отново.
Аз: Наистина ли сте си помислили, че ще се преместя без дори да ви кажа?
Де: Ами мислихме, че би искала да избегнеш от сърцераздирателното сбогуване.
Аз: За ваше сведение аз никога не бих избягала от подобно нещо.

Остатъка от пътя продължи във весели приказки. Пред входа на училището ни чекаше и Дилън. И на него разказах набързо скалъпената ми лъжа. След това влязохме в училището и всеки тръгна към своя час.

********************************
Дойде и момента за математиката. Да там щях да се срещна с Ерик. Бях го засякла в някои от другите междучасия и забелязах че не ме изпускаше от поглед. Сякаш ми казваше с очи ,,имаш да обясняваш малката".

Настаних се на мястото си и зачаках часа да започне. Не след дълго и Ерик се появи заедно с неговата малка групичка. Вчера цяла нощ мислех какво да правя. Имах няколко варианта: да го избягвам и да прекъсна всякакъв контакт с него, да се правя, че не знам нищо и да го съсипя малко по малко или да му кажа, че знам всичко. Избрах  вариант 1. Така беше редно. По-добре да прекъсна всякакъв контакт с него. Щях да му кажа, че знам всичко за малкия му план. Щях да му докажа че аз не съм човека, с който той ще се гъбарка по този отвратителен начин и ще манипулира, а за капак ще му отнеме силите.

Ер: Трябва да поговорим. - каза сядайки до мен
Аз: Не виждам за какво.
Ер: Кой беше онзи?
Аз: Кой?
Ер: Много добре знаеш за кого ти говоря. Кой беше онзи, който вдигна телефона ти и къде беше цяла седмица?
Аз: Теб не те засяга нито кой ти е отговорил, нито къде съм била.
Ер: Защо се държиш така?
Аз: Как?
Ер: Сякаш си ми сърдита.
Аз се обърнах с лице към Ерик и с очи пълни с омраза казах:
Аз: Знам всичко Ерик. Абсолютно всичко. - рязко станах и излязох извън стаята. Продължих по коридора. Можех да чуя забързаните стъпки на Ерик след мен. Излязох на двора и рязко спрях. Добре че има вампирски рефлекси иначе да ме помлял като спрях.
Ер: Стой за какво говориш?
Аз: Не ми се прави Ерик. Знам всичко Ерик. Нима ме имаш за толкова тъпа? Вече ми е ясно защо се занимаваш с мен Ерик. Беше ми ясно от самото начало, че се въртиш около мен само, защото искаш нещо от мен. Сега вече знам какво!
Ер: За какво говориш? Какво да искам от теб?
Аз: Стига Ерик. Пределно ясно е че ходиш с момиче само за изгода. Или ѝ взимате вещерските сили или я ползвате за лична ходеща кръвна банка. Но при мен е различно нали? Знам, че знаеш какво съм Ерик. И нима си мислеше, че няма да разбера че се навърташ около мен само и само, за да ми вземеш силите? Признавам наистина много умно да ме привлечеш право в капана като ме накараш да се влюбя в теб и се правиш че и ти също ме обичаш. - вече сълзи се снимаха по лицето ми, образувайки малки пътечки по бузите ми. Ерик седеше пред мен и не казваше нищо. В очите му можех да видя вина и разкаяние. Той посегна да избърше сълзите ми, но аз рязко се отдръпна и просто ей така от нищото се изпарих във въздуха.