The Stranger

5. Приятелски купон

Беше около 10:00 часа сутринта когато се събудих от нечие припяване. Беше ми пределно ясно, че това не е баща ми, защото той е истински музикален инвалид. Заслушах се в гласа и от къде идва. Не ми отне особено много да разбера, че всъщност Дерек си тананикаше, а аз го чувах защото и на двамата прозорците ни бяха отворени. Станах от леглото и отидох до прозореца, отворих го по широко и казах малко по високо така че са ме чуе:
- Добре пееш. - усмихнах се
Дерек се обърна светкавично бързо и дойде до прозореца. Беше се изчервил като домат. Засмях се леко, а той ме попита:
- Ти от кога седиш там?
- Откакто се събудих?
Дерек ме погледна и тъкмо когато си мислех че няма как да стане по червен той ме опроверга. Веднага ми стана ясно, че той си мисли че съм го наблюдавала и слушала от доста време. Отърсих се от мислите си много бързо и казах:
- Спокойно събудих се преди по малко от 2 минути, така че не успях да чуя много. - усмихнах му се, а от негова страна се чу въздишка пропита с облекчение. На лицето му започна да се възвръща нормалния цвят на кожата му когато се ококори и с лека нотка на притеснение в гласа му попита:
- Да не би аз да те събудих?
- Не спокойно. Събуди ме нечие прекрасно припяване. - усмихнах му се топло. Забелязах как се почувства леко неудобно от факта, че той ме е събудил. В следващия момент той се сети нещо и с разтревожено изражение ме попита:
- Ти добре ли си? - тревогата в гласа му ясно си личеше.
- Да направо страхотно. Защо? - попитах го с все същото необичайно весело настроение с което се събудих.
Той се почуди за секунда как точно да ми отговори без да се получи неловко и каза разтривайки тила си нервно:
- Ами аз се събудих от нечии крясъци и писъци и после осъзнах, че това беше ти. И за това те питам. - след като го каза заби погледа си в земята и не успя да види пребледнялото ми изражение като на призрак. Като надигна глава, за да ме погледне видимо се притесни, особено като видя как леко потреперих.
- Аз надявам се да не съм те събудила много рано.- казах едва доловимо с леко потреперващ глас.
- Не, не спокойно. - отвърна той с успокоителен тон
Преди да осъзная, че съм си отворила устата от нея излезе:
- Помниш ли какво съм крещяла?
Дерек поклати глава в отрицание:
- Не, не разбрах нищо. Беше все едно говориш на друг език. Защо?
- Няма значение? - казах опитвайки се да запазя самообладание, защото знаех какво означаваха крясъците насън. Както си седях тихо и кротко възкликнах:
- Татко!? - след това се втурнах по стълбите надолу. Претърсих цялата къща викайки го. Нямаше и следа от него. Притесних се. ,, Къде ли е? Защо не ми е казал, че ще излиза? Той винаги го прави. Ами ако му се е случило нещо?" Всички това се въртеше в главата ми, докато не влязох в кухнята. На масата видях една бележка. Успокоих се, взех я и се зачетох.
,, Ашли налага се да замина по работа. Ще се върна до седмица. Не те взех с мен, защото вече си голяма и можеш да се грижиш и сама за себе си. Наложи се да тръгна по спешност много рано сутринта и да това не те събудих, за да ти кажа. Оставил съм ти пари на масата в хола. Обещавам да ти се обадя като пристигна. Моля те пиши ми от време на време, за да знам че си добре. Ако имаш нужда от нещо звънни на този номер ******7462. Това е номера на един стар приятел. Казва се Симон. Предупредил съм го, не се притеснявай. Моля те ни прави глупости и не се забърквай в проблеми. Надявам се като се върна да заваря къщата в състоянието, в което ти я оставям а не срината до основи и изравнена със земята. Пази се и не вдигай купони. С любов татко ;)"
Това писмо много ме развълнува. За пръв път баща ви ме оставяше сама, което значеше че ми има доверие. ,, Няма да те предада" казах си наум и се усмихнах на себе си. Качих се горе и отидох да си взема един топъл душ, който трябваше да отпусне мускалите ми, понеже всичко ме болеше ужасно. Предположих, че се дължи на факта че съм спала на криво. Като влязох в банята и застанах пред огледалото просто онемях. Нищо чудно че всичко ме болеше. Та аз бях цялата в синини. Имах една между врата и рамото, много по ръцете, няколко по краката, едно червено петно от натъртване на корема и една огромна синина пресечена от лека драскотина на гърба. Изглеждах като туко що върнала се от война. Засмях се на собствените си мисли, когато осъзнах че си нямам и ни най - бегла представа от къде може да всички тези наранявания. Уплаших се за момент. В съзнанието ми изникнаха толкова много въпроси, но нито един отговор. Изкъпах се, изсуших си косата, оправих се и си пуснах музика на слушалки. Поставих телефона си в задния джоб на скъсаните дънкови къси панталонки с които бях облечена и затанцувах из къщата, вървейки към кухнята на долния етаж, да са си направя закуска. След като вече бях закусила реших да се позабавлявам. Без да спирам музиката се качих на втория етаж и се спуснах по парапета на стълбите, точно както правят по филмите. На вратата си почука, почукването се превърна в тропане, а то в блъскане. След като чух блъскането свалих слушалките и закрачих към вратата бързо и плахо, защото имах чувството че накрая блъскането ще се превърне в разбиване на входната врата. Като отворих останах приятно изненадана. Там стоеше Дерек. Той ми се усмихна топло, а аз му направих път за да влезе. Попита ме:
- Защо се забави толкова? Всичко наред ли е?
- Да всичко е супер, просто бях със слушалки и не чух че някой тропа.-изкисках се аз. - Е с какво мога да ти помогна?
- Просто ви беше скучно и реших да намина.
- Супер значи сега ще се забавляваме заедно- усмихнах му се дяволито, а той повдигна едната си вежда учудено, но по погледа му ясно можех да разбера какво си мисли ,,Тая дали не е луда и дали не е по - добре да бягам докато все още мога." Аз естествено нямаше да му позволя да избяга и преди да осъзнае какво се случва затворих входната врата, изтичах до хола пуснах музика от уредбата като доста я усилих и се върнах при Дерек хващайки го да ръката и повеждайки го към горния етаж. Провикнах се, за да може да ме чуе понеже музиката беше доста силна:
- Сега ще се забавляваме!!! - той ме погледна с недоумение, а аз без да чакам какъвто и да е отговор яхнах парапета и се спуснах към първия етаж. Беше ми много забавно до момента, в който някой Оби пази около кръста ми и не ме свали от парапета.
- Ти да не би да си луда?! - проникна се той видимо изненадан притеснен и уплашен от действията ми.
Аз се засмях и казах:
-Никога не съм твърдяла обратното! - след това се затичах отново нагоре по стълбите, но пръстите на ръката на Дерек се увиха около китката ми спирайки ме. Аз се нацупих че ме е спрял, но той каза:
- Вече ми е ясно, че си луда глава, но сега е мой ред. - усмихнах му се до ушите и той се засмя. Качи се по стълбите и яхна парапета. Спускането наистина му хареса въпреки че малко го беше страх. След като се приземи успешно аз му поръкоплясках радостно с ръце и преди да ме види отидох в една от стаите на горния етаж. От там макар и трудно успях да изнесат един стар дюшек. Когато Дерек ме видя се усмихна уплашено и веднага ви стана ясно че си мисли ,,каква ли лудория е измислила сега". Преди да каже каквото и да е аз пуснах дюшека на стълбите и скочих отгоре му. По - тъпо нещо не бях правила. Стълбището се състоеше от около 30 стъпала. Аз минах с дюшека не повече от 5 стоейки права в поза сървист, когато паднах пред дюшека и останалите 25 стъпала ги минах с търкаляне. Когато отворих очи лежах в краката на Дерек, атой ме гледаше ужасено. Аз се засмях и изкрещях:
- ИСКАМ ПАК! - Но опита ми за ставане беше несполучлив. Бях се замаяла и при изправянето тръгнах да падам, но Дерек слава богу ме хвана преди да си разбия главата в рафта на стената до стълбището. Благодарих му, разтърсих глава и когато спрях завиждам как света се върти и Дерек се бе разсеял аз се втурнах нагоре по стълбите хванах дюшека и отново си спуснах. Само че този път бях легнала по корем на дюшека по време на спускането:
- Яба Даба Дууууу! - провикнах се аз, а Дерек поотпуснал се вече се засмя с пълно гърло и ми каза пред смях:
- Сега вече и Скуби ду ли цитираш?!- аз се засмях и като преминах през последното стъпало скочих подавайки му дюшека:
- Твой ред е! - изкрещях аз
Той взе дюшека и плахо взе да изкачва стълбите. Когато се приготвяше да легне на дюшека беше толкова внимателен все едно щеше да го нарани. Аз не издържах и се хвърлих до него на дюшека избутвайки ни с все сила. Полетяхме толкова силно на долу по стълбите че дори стигнахме до дивата срещу стълбите. Ударихме се в него и двамата се засмяхме от сърце. През остатъка от деня успях да измисля още луди и все така опасни неща, които бяха много забавни, поръчахме си Пиза за обяд ( под обяд разбирайте следобедна закуска защото беше 15:30 когато поръчахме пицата, а тя дойде в 16:00) след като хапнахме купона продължи - танцувахме, бихме се с възглавници, играхме на гоненица ( не ме питайте кой от двамата го измисли, защото и аз не знам), правехме си бъзици по телефона..... Абе беше много забавно.такпая капнахме от умора. Беше станало 20:00 вечерта като оправихме бъркотията и Дерек каза:
- Аз по - добре си вървя, защото сигурно баща ти ще се прибере скоро.
- Нееее, моля те остави още малко. Пак ще ми е скучно ако си тръгнеш. А и баща ми го няма. Замина по работа и ще се върне до седмица.- след дълго молене той склони да остане. Решихме да гледаме някой филм. Изпратих го в стаята ми, за да избере филма, а аз отидох да направя пуканки. Когато отворих вратата на стаята ми се усмихнах, защото Дерек се беше излегнал като принцеса на леглото ми, а и физиономията му беше само за снимка като видя, че нося купа с пуканки, бутилка от 2L Coca cola, 2 чипса, две чаши и някакви соленки. Не ме питайте как успях да отворя врата
- Мислех че само ще гледаме филм с пуканки, а не че ще правим пиршество. - засмях се на изречението му. Оставих чипсовете, соленките и колата на пода, двете чаши ги напълних и поставих на нощното ми шкафче, пуканките поставих между нас и извадих едно одеяло с което да се завием ако ни стане студено. Дерек беше избрал някакъв екшън филм. Настанихме се удобно и пуснахме филма.