The Stranger

49. На посещение в Рая

С Ерик бяхме в стаята ми. Аз седях в единия край на леглото с опрян гръб в таблата и гледах в една точка без да казвам нищо. Все още осмислях чутото. Изведнъж в главата ми изникнаха 2 имена - Камерън и Аманда. Те бяха свръх естествени. Не съм се виждала или чувал с тях и аз не знам от кога. Скочих като попарена и тръгнах към терасата. Отстрани изглеждах като побъркана. Точно преди да стигна до терасата Ерик ми се изпречи на пътя с притеснена физиономия:
Ер: Ашли знам, че това което чу е просто откачено, но да се метнеш през парапета не е решение!
Аз: Ерик пусни ме да мина или ще мина през теб независимо искаш или не.
Ер: Казах ти. Няма да ти позволя да сториш това!
Аз: За бога Ерик! Няма да се хвърля през парапета!
Ер: Ами тогава?
Аз: Аз....аз трябва да проверя нещо.
Ер: Какво нещо?
Аз: Пусни ме да мина!
Ер: Не и преди да ми отговориш.
Аз: Ти не си единствения свръхестествен, който познавам!
Ер: Идвам с теб.
Аз: Не!
Ер: Няма да те оставя сама. Не и в това състояние
Аз: Казах не! - не знам как но Ерик полетя към стената в страни, което ми даде идеалната възможност да изляза. Разперих вече белите си ангелски крила със златен кант и полетях нагоре със скоростта на светлината.

Стигнах пред дома им. На пръв поглед всичко изглеждаше по обичайния начин. Нищо нередно. Изкачих стъпалата на верандата и потропах на вратата. Мина минута-две....паниката се надигаше в мен. Бях на път да разбия вратата когато чух щракването на ключалката. Главата на Кам се показа през леката пролука на вратата и като ме видя строгия му поглед омекна. Пусна ме да вляза и щом видях Аманда на едно от креслата изпуснах силна въздишка на облекчение.
Кам: Знаеш, че не е хубаво да идваш така без да предопреждаваш. Да вярно е, че си добре дошла по всяко време но ако те беше проследил някой?
А: За Бога Камерън! Отлично знаеш че ще предупреди освен ако не се е случило нещо спешно. Та погледни я! - и ме посочи - Ашли какво се е случило?- попита с мек и нежен глас.
Аз: Кой уби семейството ви?
А: Какво?
К: Добре знаеш, че ловците го направиха.
Аз: Кои ловци?
К: Най - страшните и опасни съществували някога - Тимор
Това сякаш заби острие в сърцето ми. Опрях се на стената и се свлякох по нея. Обгърнаха коленете си с ръце и зарових глава в тях. Не чувах нищо. Не усещах нищо. Имаше ги само сълзите. Бяха като водопад. Минаха няколко минути и след като се поуспокоих успях да надигна глава и да кажа едва едва:
Аз: С-съжалявам
К: За какво? Не си виновна ти!
А: Всичко това е минало Ашли. Ти нямаш вина!
Аз: Така е но той има! - отново започнах да плача
К: Кой е този той? - Камерън стисна гневно юмруци
Аз: А-аз не искам да ме намразите.
А: Няма да те намразим никога и нищо за света!
К: Така е. Какво ще правим без теб. Не можем да те мразим.
Аз: Напротив! Ще го направите щом разберете какво научих преди 2 часа.
К: За какво говориш? Какво е станало? Какво си разбрала?
Аз: Някога да сте ме питали за фамилното ми име?
А: Не? Но какво е общото?
Аз: Името ми Ашли Тимор! - в момента в който изрекох тази фамилия цялата се разтреперих и сълзите затекоха като водопади от очите ми. Аманда стоеше с широка отворена уста и не знаеше какво да каже. Камерън от друга страна беше почервенял от ярост и имах чувството, че ще ме изяде всеки момент.
К: Кажи ми само едно. - каза ръмжейки - Това някоя игричка ли беше, за да ни довършите?
Аз: Не, не беше.
А: Не лъже.
К: Име! - извика той
Аз: Моля?
К: Искам името му Ашли! - изкрещя в лицето ми и ме хвана за връта, вдигайки ме във въздуха.
А: Камерън! Какво правиш! Пусни я! - изкрещя сестра му. Очите на Камерън бяха станали във вълчия си цвят. От мен направо преливаше страх. Задушавах се.
К: Говори! - изкрещя с ръмжене в лицето ми и ме захвърли в съседната стена. Аманда дотича до мен и ме повдигна леко.
А: Какво правиш Камерън. Плашиш я. Тя няма вина.
К: Но е ловец!
Аз: Не! Не съм и няма да бъда! Може да имам дарбата но не съм убиица и никога не бих станала!
А: Сам чуваш! Не лъже! Какво те прихваща?
К: През последните 5 години успях да отмъстя на всички участвали в преследването и отговорни за смъртта на семейството ни. Само двама успяват да ми се изплъзнат някак си.
А: Какво ще рече, че им отмъщаваш?
К: Показвам им каква болка изпитахме ние когато избиха семейството ни пред учите ни.
А: И как им отмъщаваш по точно?
К: Убивам семействата им пред, а на края и ловеца!
Аз: Питър.
А: Какво?
Аз: Казва се Питър.
Камерън изръмжа гърлено и стовари имрука си в стената.
Аманда държеше ръката ми в своите и не съзнателно видях неин спомен. По - точно онзи спомен как ги преследват. Ловците са нахлули право в дома им. Родителите им са се спуснали да защитят децата си но са били безмилостно убити. Собствения ми баща ги е убил бротално с куршум в главата секунди след като баща им казва на всичките им деца да бягат. Остатъка от спомена е как убиват и другите, а само те двамата се измъкват, но Аманда бива простреляна с отровен куршум, благодарение на който тя умира, но вампирската кръв в организма ѝ я превръща в смъртния враг на върколаците.
Аз: Господи! - издърпах ръката си от нейната и закрих устата си с нея. И двамата ме гледаха объркано.
Аз: Аз....аз видях.
К: Какво?
Аз: Всичко.
А: Как така?
Аз: Случайно видях спомена за онзи нощ като ме докосна. Той наистина не е човека за когото го мислех. Ако още искаш да го убиеш той е вкъщи, но мен не би могъл да убиеш. Не можеш да убиеш мъртвец.
А: Камерън какво ще стане с Ашли ако убиеш баща ѝ?
Аз: Ще замина за Ада там поне ще мога да съм с единствения ми родител, който някога ме е обичал.