The Stranger

29. Ах спомена

Маги стоеше все още зад вратата и макар Ерик да не можеше да я види или чуе тя не спираше да крещи на Ашли да се събуди. Започна да крачи напред назад и да ръкомаха. Опитваше да я събуди. Но не можеше. Сякаш тя също не я чуваше. Тогава тя се сети за онзи кристал, в който бе запечатана душата ѝ.
- На практика аз не се намирам между двата свята, а в проклетия кристал. Щом тя не ме чува значи не е в нея. Тя го носеше под формата на колие. Приближи се до нея и тогава видя, че го няма.
- Щом съм все още тук значи не е далеч. Как ще ѝ покажа къде е? Не тя може да го открие с магия! Истинския въпрос е как ще успея да ѝ покажа, че го няма?

Ашли спеше все така спокойно, положила глава в скута на Ерик. Той от друга страна не откъсваше очи от нея. Изучаваше я с поглед. Сякаш се опитваше да разбере какво сънува.

Скай влетя като ураган през врата и Ерик и отправи гневен поглед, последван от знак да пози тишина.
СК: Осъзнавате ли с кого сте си имали работа!?
Ер: За какво говориш?
СК: Първоначално като видях спомена не ги познах, но след като ги открих в гората....
Ер: Какво?
СК: Били са част от клана на дивите.
Ер: Как разбра това?
СК: Много добре знаеш, че познавам доста добре останалите кланове. Но не това е важното.
Ер: Кое тогава.
СК: Ашли съзнателно или не ти е спасила задника.
Ер: Са това е ясно, но какво е станало?
СК: Ерик ти са живи!
Ер: Това е добре.
СК: Моля?
Ер: Щом са живи това значи, че няма да да тежи петорно убийство на съвестта на Ашли.
СК: Не Ерик, ти не разбираш. Като казвам, че са живи имам предвид, че тя буквално ги е съживила. Вече са хора от плът и кръв.
Ер: Чакай! Нима това е възможно?
СК: Изглежда е.
Ер: Това сигурно ѝ е коствало доста енергия. Сигурно няма да се събуди скоро.
СК: Ерик! Не осъзнаваш най-важното!
Ер: И какво е то?
СК: Тя е все още в началния етап на силите си. Щом може да направи това в толкова ранен етап, представа си на какво ще е способна като получи и усвои цялата сила. Тя е опасна Ерик! Прекалено могъща е. Кейт използва черна магия, но дори и тя не може да направи подобно нещо. Ако вземе силите ѝ те ще я погубят. Трябва да я предопредим! Трябва да знае какъв риск поема.
Ер: Знаеш, че тя няма да се откаже.
СК: Това е ясно. Но поне можем да променим плана.
Ер: И как? Бъди по конкретна ако обичаш и волята стига си овъртала, а карай по същество.
СК: Може би.... Ако я накараме да ни повярва. Тя ще стане част от нашия клан. Само трябва да я примамим някак си. Така тя ще си остане жива и със своите сили. Ти няма да изпитваш вина...
Ер: А Кейт ще бъде бясна, защото има някой по-силен от нея. Този план е абсурден. Няма да прекарам вечността правейки се на влюбен в нея.
СК: Ами тогава?
Ер: Не променяме нищо. Щом на Кейт ѝ се умира нека да умира.
СК: Ти си идиот да знаеш. Ще говоря с нея и после ще ти кажа какво решава.
Ер: Хубаво.