The Stranger

24. Стари приятели

Алармата ми звънна в 7:00 часа. Закуската ни започваше от 8:30, но аз си бях наумила да си взема и един бърз душ. Приготвих си чисти дрехи и тихо слязох на първия етаж. Имах чувството, че цялата къщичка се тресе. Долу все едно хъркаха зверове, а не хора. За половин час се изкъпах и облякох. Остана само да си измия зъбите, да се среща и да събудя двата спящи звяра. Излязох от банята и първо събудих Дилън, а след това и Дерек. Докато те се оплакваха колко много ги болят главите аз се качих и им намерих по едно хапче. Те ги изпиха, но не си тръгнаха докато не им разказах всичко, което се случи вчера след като се напиха здраво.
Аз: Така. Значи ти Дилън вчера беше твърдо решен, че като се приберем ще отвориш свой собствен аква парк, за да си плуваш или нещо такова. До колкото си спомням никой не можа да те разубеди. А ти Дерек не се смей, защото не аз търсех коне в гората за да пояздя на спокойствие.
Де: От цялата ситуация не разбрах само едно? Как сме се озовали в твоята къща?
Аз: Ами първо бях тръгнала да ви прибирам във вашата, защото така се бяхте напили, че едва стояхте на краката си.
Де: Чакай. Как въобще си успяла да ни занесеш до къщата?
Аз: Оф не питай. С много мъки и сигурно съм развила дискова херния от подпирането и на двамата. Та! Както казвах. Бяхме стигнали до вашата къща, когато се сетихте, че не можете да си намерите ключовете. И от там хайде на обратно. И така се озовахте в моята къщичка.
Ди: така мерси че ни разясни, но сериозно къде са ни ключовете? Не ги намирам!
Де: И аз моя!
Аз: Имам само един въпрос. Кой от вас двамата умници реши, че подходящо място за криене на ключ е в обувките? И наистина сериозно ви моля. Измийте си краката. Вчера щях да умра от задушаване!
Де: И как разбра, че ключовете са ни в обувките?
Ди: Вчера Дилън мърмореше нещо за обувки, но наистина не го разбрах и си помислих, че иска да му сваля обувките. И така общо взето намерих единия ви ключ в десния му кец, а другия в левия.
Де: Леле за къде сме без теб!
Аз: И аз все това се питам. А сега марш, защото след 30 минути сме на закуска.

След като закусихме ни раздадоха програмата за цялата седмица. Днес щяха да ни оставят в центъра да разглеждаме.

Така след 10:00 часа ние вече вървяхме към центъра. Не разбирам защо тръгнахме по този път и защо не взехме автобуса с който дойдохме. След 30 минути ходене най накрая стигнахме началото на центъра.
Де: Е какво ще правим?
Ди: Не знам за вас, но на мен ми се пие нещо освежаващо.
Аз: Щом е така малко по надолу до магазинчето за цигари и алкохол на Уоли има Starbucks, но трябва да завиеш на дясно и да повървиш още 2-3 минути, за да го видиш. - казах съвсем спокойно не откъсвайки поглед от телефона си. Те двамата бяха застинали на място с отворени усти и ме гледаха втренчено. Аз надигнах глава и се засмях:
Аз: Какво?
Де: Ти от къде знаеш това и кой е Уоли?
Аз: Ами Уоли е единствения в града, който продава алкохол и цигари на непълнолетни, а за специалните си клиенти прави и отстъпки.
Ди: Я пак!
Де: От къде знаеш всичко това?
Аз: Просто тръгвайте.
Аз ги избутах и тръгнах напред, а те предпазливо ме следваха. Днес бях в добро настроение и смятах да ги шашна.
Стигнахме до магазина на Уоли и отворих вратата, за да влязат като не пропуснах да се пошегувам:
Аз: Път на дамите!
Още не бях влязла когато чух Уоли да казва:
Уо: Да видя личните ви карти моля! - прозвуча доста строго и момчетата застинаха на място. Аз се промуших между тях и започнах шоуто:
Аз: Леле виждам, че си пребоядисал. Признавам, че добре ти се е получило.
Уо: А Аши? Ти ли си бе? Кво стаа бе фъстък?
Аз: Нищо Уолс. Ти как си?
Уо: Щом съм жив, значи съм и здрав!
Аз: Все така забавен! - казах и се пресегнах да го ударя леко по рамото. С крайчеца на окото видях двете шашнати физиономии на момчетата. Безценно!
Уо: Момчета щом нямате годините моля напуснете. А за теб сладка обичайното ли?
Аз: Да! Нека бъде то.
Уо: Имаш го! - каза като ми подаде няколко шишета с непознат алкохол за момчетата и една кутиика с неизвестно съдържание. А след това ме попита:
Уо: Ще желае ли още нещо секси убийцата?
Аз: Ууу това е ново! Харесва ми! Е аз не искам нищо повече изкормвачо. А вие момчета какво ще пиете?
Уо: Ах ти малка....защо не каза че Двамата търтеи са с теб? Знаеш ли как се уплаших?
Аз: Защото физиономиите на тези търтеи в момента са безценни.
И Двамата с Уоли се засмяхме
Уо: Права си тези моменти трябва да се запазват.
Аз: Което ми напомня. Може ли записите от камерата?
Уо: Че за какво са ти?
Аз: Нали сам каза, че подобни моменти трябва да се запазват. Определено искам тези физиономии в рамка.
Уо: Веднага ти ги вадя!
Аз: Момчета имате 5 да си изберете какво ви се пие.
Ди: Аз искам водка.
Де: А аз бира.
След като си получих записите от камерата на които се виждат физиономиите на двамата ми приятеля и техните поръчки също бяха изпълнени Уоли каза:
Уо: Е Барби в брой или със стока?
Аз: Нека бъде кеш.
Уо: Но защо? От твоята стока по-добра няма!
Аз: Е ще те разочаровам, защото вече не я продавам.
Уо: За тва ли така изчезна за цяла година?
Аз: Няма да ти кажа.
Уо: И защо така? Нали сме близки?
Аз: Много обичам тайните.
След като платих за всичко което взехме и излязохме от магазина разпита започна.
Де: Какъв беше този?
Ди: От къде го познаваш?
Де: Що за прякори бяха това?
Ди: Що за разговор беше това?
Де: Какво ти продаде той всъщност?
Ди: С какво бяха пълни онези шишенца?
Де: А онази кутия? Какво имаше в нея?
Ди: И за каква стока говореше този тип?
Де: О Господи! АШЛИ! Ти да не си била проститутка?
На последния му въпрос избухнах в изтеричен смях.
Аз: Ашли много ти благодаря, че ни купи алкохол! Няма защо!
Де: Не овъртай, а отговаряй!
Аз: Добре де добре. По спокойно моля. Така какъв беше първия от многото въпроси....а да! Този ми е стар познат. От него си купувах алкохол и цигари. И го познавам от един приятел. Това не бяха прякори. Така си се наричаме попринцип. За разговора....тук обяснение нямам. Ние просто така си говорим. Продаде ми алкохола, който купувам попринцип и това, което вие поискахте. Предполагам ме питахте за малките шишенца. В тях има едни лекарства. За кутията не знам. Ще видя като я отворя. Така си прави изненади той. И на финалния въпрос. Спокойно не съм била проститутка. Дишайте спокойно.
А сега вече знаете къде е кафенето. Така, че аз ви оставям, защото трябва да свърша нещо. И ако обичате вземете проклетата чанта с алкохол защото тежи ужасно.
Де: А ти къде отиваш? Какво работа имаш за вършене? - той взе чантата от ръцете ми
Аз: Трябва да занеса онези две шишенца.
Ди: И къде ще ги носиш?
Аз: Леле трябва да станете разпитващи полицаи вие двамата. Как не ви заболяват устите от питане не знам.
Ди: Не ми отговори!
Аз: Трябва да ги занеса 7-мо Авеню.
Де: И как ще стигнеш до там?
Аз: Ей по онзи път! - посочих им един тесен път, а те се спогледаха
Де: наистина не разбирам.
Аз: Какво?
Ди: Всичко!
Аз: ще ви обясня друг път. Сега тръгвам. Чао!
Де: Това не е края! И гледай да се прибереш жива!