Краят на Ада: Измислен Ад

36

- Ава, много ти благодаря, че се грижиш за Олив. Напоследък й се събра адски много.
- Разбирам напълно, няма проблем. - отвърнах и леко се усмихнах, въпреки че Мелиса не можеше да ме види. - Ще остане с мен колкото е нужно и след като е готова, ще я придружа до вкъщи.
- Радвам се, че двете се намерихте. Пазете се и ми се обаждай по всяко едно време.
- Ще го направя. До скоро.
- До скоро, скъпа.
Затворих телефона и се загледах в наближаващия изгрев. Гледката беше наистина невероятна и не можеше да се сравни с абсолютно нищо.
- Красиво е.
Вдигнах поглед и видях Легион да стои и да ме наблюдава. Изобщо не говореше за същото като мен.
- Здравей.
- Здравей. Един въпрос - на кого е тази къща?
- На дявола.
- Моля?
- Кейдън ми позволи да остана за известно време. Скоро ще трябва да си намеря нещо свое. Не искам да прекалявам.
- Мислех, че си при вашите.
- Да, но с мама в момента сме на различни мнения и не исках да карам другите да избират. Затова сега съм тук.
- Да не е свързано с новата й работа в СМЗ?
- Явно слуховете се разнасят бързо. Да, не съм съгласна с методите им. Ако хванат някой невинен, ще ги спра.
- Дори когато собствената ти майка дава заповедта?
- Не искам да мисля за това сега. - отвърнах и въздъхнах. - Е, реши ли кога ще действаме?
- Знаеш отговора ми. Чакам само заради теб.
- Исках да се уверя, че си добре, но ти не си обикновен свръхестествен. Правилата не важат за нас.
- Може ли и аз да дойда? - попита Оливия и двамата с Ел се обърнахме. - Само да не казваме на мама, става ли?
- Олив, не мисля, че е добра идея. Става въпрос за истински демони и полу-богове. Моля те, не искам да се притеснявам за теб, докато сме там.
- Добре, права си. Ще те чакам тук, но искам всички подробности.
- Дадено. - усмихнах се и я прегърнах. - Ще се върнем бързо, обещавам.
- Добре. Пазете се.
- Винаги.
След като се преоблякох и се снабдих с няколко оръжия (главно от обсидиан и опал), бях готова за тръгване. С Лукас отидохме в задния двор, където той ме прегърна и разпери криле, а аз затворих очи. Озовахме се във вихрушка, която няколко секунди по-късно спря.
- Пристигнахме, скъпа. - отвърна той. Отворих очи и видях, че се намираме пред запусната на пръв поглед сграда.
- Тук няма никого.
- Знам. Точно затова дойдохме сега. Хайде.
Влязохме навътре, където ни чакаше обикновен товарен асансьор. Изкачихме се нагоре и скоро се озовахме пред огромна обособена зона за живеене с няколко стаи и обща част.
- Сега какво?
- Ще чакаме. - каза Ел и застана зад едно от канапетата. - Настани се удобно, миличка. Скоро ще се върнат.
- Имаш план, нали?
- Разбира се. Ти ще ми помогнеш. Заедно сме непобедима сила.
- Какво точно искаш от мен? - попитах и седнах на канапето, на което се беше подпрял.
- Ще почерпиш от силите ми и ще си поиграеш. Имаш пълен картбланш.
- Ти сериозно ли?
- Да. Ще можеш да убиваш наред.
- Ти си идиот.
- А ти си адски секси, когато си намръщена.
- Не си забавен.
- О, напротив.
Поклатих глава, скръстих ръце пред гърдите си и се загледах напред. По принцип можех да ги усетя, когато се приближат или появят от нищото, но за всеки случай създадох защитна силова мембрана около себе си и Ел. Трябваше да съм подготвена, все пак.
- Знаеш ли, възхищавам ти се.
- Моля?
- Справи се с Луцифер и Лушън почти сама. Притежаваш невъобразима сила, а се държиш така, сякаш не е нищо особено. Уникална си, Ава Хейстингс.
- Не е точно.. Ел.
- Знам. Усетих ги. - изръмжа той и очите му потъмняха. Сложи ръка на рамото ми и веднага усетих как ми прелива от силите си. Почувствах се почти непобедима.
Започнаха да се появяват един по един - Лилит, Джин, Финикс, Тойол, Андрас и Кайн. Силите им бяха толкова внушителни, че за малко да ахна на глас. Колко жалко, че бяха от лошите..
- Легион. Няма лесен начин да се отървем от теб.
- Водиш си и компания. - каза Кайн и ме погледна. - Ава Хейстингс от плът и кръв.
- Същата. Ти сигурно си Кайн. - отвърнах и се изправих. Силата пулсираше в мен и нямах търпение да я използвам. - Били сте едни много лоши полубогове. Предали сте лидера си. Кажете ми, кой му въздейства?
- Защо те интересува?
- За да го убия първи. - казах и размърдах пръсти, от които се разхвърчаха сини пламъци. - Ще ми кажете ли или да си избера сама?
Лилит изръмжа и се хвърли към мен, но се удари в силовата преграда, която я изстреля право в отсрещната стена.
- Скапана адска кучка!
- Ел, знаеш ли какво, нещо ми омръзна. Ще приключа бързо. - изръмжах и оголих вампирските си зъби. Поех си дъх и разперих ръце. Силата на Разрушителя премина през мен, утрои се и се удари в шестимата. Те изкрещяха и паднаха на земята, а аз започнах да изсмуквам.
- Ава..
- Давай, докато още ги одържам. Сега, мамка му!
Ел не дочака втора покана. Изрева яростно, хвърли се към тях и след секунди вече бяха останали голи плът и кости. Гадост!
- Мислех за нещо с повече мъчение, но и това става.
- Да, нещо не ми се играеше. - отвърнах и си поех дъх, защото усетих, че се замайвам. - Трябва ми въздух.
Излязохме на улицата и видяхме, че пред сградата са паркирани три хромирани джипа, от които започнаха да излизат костюмирани идиоти.
- Сигурно се шегуваш. - измърморих и поклатих глава.
- Госпожице Хейстингс, ние сме...
- Знам кои сте. Какво правите тук?
- Извършили сте неоторизирани нападения над група свръхестествени и освен това сте прикрили заподозрян в убийство на невинен. Длъжни сме да ви задържим.
Погледнах ги и се засмях. Цялата ситуация беше толкова абсурдна, че просто не се сдържах.
- Не.
- Извинете...
- Осъзнавате, че сме способни да заличим цялата ви организация от лицето на земята, нали? Само двамата. Освен това имам доста приятели и честно казано, не е добра идея да заставате срещу нас. Недейте да започвате война с мен, защото ще изгубите. Сега си имам по-важна работа. Вие можете да разчистите.