Краят на Ада: Измислен Ад

2

- Добре дошли в скромния ми дом.
- Сигурно се бъзикаш с мен. - измърмори Адам. Нямаше как да не се съглася с него. "Скромният" дом на Кейдън всъщност беше огромно имение, четири пъти по-голямо от къщата ни. Изглеждаше... скъпо.
- Колко души живеят тук?
- Баща ми и любовницата му идват по два пъти в годината, но иначе съм сам. Прислугата си има пристройка.
- Супер.
- Влизайте. - каза Кейдън и ни поведе напред. Вътрешността на къщата беше също толкова грандиозна, колкото и отвън. Можех само да вървя и да зяпам прехласнато.
"Това сигурно е бонус от това да си демон."
"Съвсем малка част. Как си?"
"Като се има предвид къде попаднах, съм добре. Държа се."
"Радвам се."
  Кейдън ни отведе до огромна библиотека, в която можех да остана вечно. Имаше сигурно хиляди книги, а меките фотьойли, двата дивана и масичките за кафе й придаваха удобство.
- Е, настанявайте се. - каза домакинът ни и вдигна домашния телефон, стоящ на бюрото. - Ела, донеси ни кафе и нещо за хапване в библиотеката. Благодаря.
- Добре, да започваме. - отвърнах и си извадих нещата от чантата. - Коя ще ни е темата?
- Не ме интересува. - изсумтя Адам и се облегна на мястото си. - Много добре знаеш, че ти ще свършиш всичко.
- Няма да стане. - каза Кейдън. - Щом си с нас, ще помагаш. Без откази.
- Както и да е. Каква е темата?
- Предлагам да е за основаването на Хеленд. - отвърна Кейдън и ни погледна. - Това е малък град на около три часа път от тук. Историята му е интересна.
- Супер. От интернет ли ще съберем информацията?
- Няма как да стане. Архивите са само на хартия. Може да си организираме екскурзия до там. Дори познавам наследник на откривателите. "Както и самата Основателка, всъщност."
"Господи, и тя ли е като теб?"
"Не, ще видиш."
- Добре. А сега какво ще правим?
- Ако е това, аз тръгвам. - каза Адам и се изправи. - Кога ще ходим до онзи град?
- Вдругиден след училище.
- Хубаво.
- Кейдън? Тук ли си? - изведнъж извика дълбок мъжки глас. Кей замръзна на мястото си.
"По дяволите!"
"Какво става?"
"Баща ми се върна."
  В този момент вратата се отвори и от там влязоха мъж и жена. От нея се носеше аромат на скъп френски парфюм, но нищо не можеше да скрие факта, че в действителност е елитна компаньонка. Мъжът, от друга страна... от него лъхаше студ. Очите му също бяха ледени и бездушни.
- Ако знаех, че ще си правиш купон, щях да викна и свои приятели.
- Те тъкмо си тръгват.
- Жалко. Курвата ти наистина си я бива. - отвърна баща му и се подсмихна.
- Как... как ме нарекохте? - възкликнах шокирано. Преди да успея да реагирам, Адам се хвърли напред и заби един юмрук в лицето му.
- Никой не обижда сестрата на Девън. - изръмжа съученикът ми и ме дръпна за ръката. - Тръгвай, Ава.
  Обърнах се и видях, че очите на господин Роу са адски тъмни, а Кейдън едва го удържа на мястото му. По дяволите! Току-що си навлякохме гнева на демон!
"Кейдън..."
"Не сега, Ава. Ще говорим по-късно."
  Кимнах и тръгнах напред. Бяхме дошли с колата на Адам и сега се качихме в нея.
- Хей... не трябваше да го правиш.
- Напротив. - отвърна Адам и стисна кормилото. - Девън ми беше приятел. Уважавахме се. Знам, че те обожаваше и си обещах да те защитавам. Ако не го направя, значи да го предам.
- Това е... сериозно. - отвърнах и преглътнах. - Благодаря.
  След като Адам ме откара до вкъщи, хапнах нещо и се качих в стаята си. Леля и Гидиън ги нямаше и целия дом беше само за мен. Взех си душ и когато излязох... заварих Кайл.
- По дяволите! Кайл, какво правиш тук?! - възкликнах и стиснах здраво кърпата, с която се бях увила. - И как влезе изобщо?
- През прозореца. Трябва да поговорим, Ава. - отвърна той и се приближи, но аз го спрях.
- Недей. Стой, където си.
- Защо? Пак ли ще извикаш демона си?
- Ако се наложи. Върви си, моля те.
- Не и докато не ме изслушаш. - каза сериозно Кайл и за миг очите му потъмняха. - Не бих те наранил, Ава. Не и съзнателно. Аз... сложно е. Има други... такива, които ме контролират.
- Какво общо има това с мен?
- Има, защото те искат мъртва.
- Мо... моля? - попитах и отново направих крачка назад. Силно се надявах Кейдън да слуша и да дойде навреме.
- Част си от нещо голямо. И представа си нямаш...
- Махай се.
- Ава...
- Щом съм в такава голяма опасност и има вероятност да ме нараниш, тогава си върви. Веднага.
- Бодигардът ти също не е този, за когото го мислиш. Знаеш ли изобщо с какво се занимава? - попита Кайл, подсмихна се и се приближи до мен. - Подмамва невинни момичета, само и само да ги вкара в леглото си. Въпрос на време е да се случи с теб.
- Леле. За толкова лесна ли ме мислиш?
- Нищо ли не...
- Не си ли взе поука от миналия път? - попита познат глас. Извърнах се към прозореца и видях Кейдън. - Освен това ти каза да се махаш. Няколко пъти.
- Иначе какво ще направиш? Ще ме убиеш?
- С най-голямо удоволствие, но не тук и сега. - отвърна демона и очите му потъмняха. - Сега изчезни и гледай да не я доближиш повече.
  Кайл изръмжа ядосано, след което излезе, като затръшна вратата след себе си. Останахме само Кейдън и аз.
- Благодаря. Сега и ти си върви.
- И защо, скъпа? - попита той и се подсмихна. - Между другото, изглеждаш уникално с тази кърпа.
  По цялото ми лице плъзна руменина.
- Първо, защото искам да се облека. И второ - искам да остана сама за известно време. Ако не възразяваш, разбира се.
- Не. - отвърна той и тръгна към вратата, но после се спря.
- Какво сега?
- Не си като другите. - каза Кейдън и се обърна към мен. - Аз съм точно такъв, какъвто ме описа онзи, но никога не бих те подмамил. Не и без изричното ти позволение.
  С тези думи той излезе, а аз си поех дълбоко дъх и приседнах на леглото си. Какво, по дяволите, ставаше? Единственото, което исках, беше ново начало, а не куп свръхестествени момчета и хаплаха от убийство! Как щях да се измъкна от всичко това?! И защо точно аз? С какво го бях заслужила?