Краят на Ада: Измислен Ад

19

- Радвам се, че дойдохте с мен, момчета. - казах на Деймън, Кей и Марк. Четиримата стояхме пред сградата на Грей Ентерпрайзис и се приготвяхме да влезем. Този път нямаше да поемам абсолютно никакви рискове.
- Естествено, че ще дойдем.
- Щеше да си сама само през трупа ни.
- Аз съм безсмъртен, така че щеше да се случи точно никога.
- Добре, разбрах. Да влизаме, искате ли?
- Да, хайде.
Секретарката пред офиса му беше същата като преди. Щом ни видя, тя си сложи изкуствена усмивка и се изправи.
- Здравейте. В момента господин Грей провежда важно заседание и не е...
- Колко жалко, че не ме интересува. - отвърнах и продължих напред. В този момент се сетих и се върнах при жената.
- Ще ни кажеш ли накъде е заседателната зала... моля? - попитах и се вгледах в нея. Борбата беше кратка. Няколко секунди по-късно вече вървяхме към мястото. Кей и Марк застанаха пред двойните врати и ги отвориха, а двамата с Дей влязохме в стаята. На голяма маса бяха насядали десетима души... единият от които се оказа и Алфа Ардън.
- Госпожице Хейстингс! Съжолявам, но това е лична среща.
- Вече не. Отпрати ги.
- Не става...
- Веднага, Грей. - казах с глас, който не подлежеше на обсъждане. Останалите също го разбраха и скоро останахме четирима.
- Ардън, върви си.
- В никакъв случай. Не изпускам забавлението.
- Ардън, сериозно. Тръгвай. Веднага! - изръмжах ядосано. Вълкът най-накрая разбра намека и излезе.
- Защо, по дяволите, мислите, че може да влизате и да се разпореждате в скапания ми офис?!
Деймън затрепери, очертанията на тялото му се размиха и скоро се превърна в кълбо от чиста луксенска енергия. Тя се раздвижи и премина право през Ейдън. Вампирът извика от болка и падна на колене. Аз се приближих, вдигнах брадичката му и го погледнах в очите.
- От този момент нататък забравяш за семейство Хейстингс и връщаш абсолютно всички акции на брат ми. Освен това се отказваш веднъж завинаги от садо-мазо секса, който обожаваш. Само ванила за теб, Грей. И последно. Онова имение - разруши го.
През цялото време, докато говорехме, той не откъсваше очи от мен. Дей го беше отслабил достатъчно. Останалото беше детска игра.
- Само още един въпрос - кой ти помогна?
- Амалия, и Алис и Джонатан Конъли.
- Благодаря. - отвърнах и с едно движение го проснах в безсъзнание. Без да кажа нищо повече, излязох от залата, а Дей ме последва. Кейдън и Марк вече ни чакаха.
- Къде е Ардън?
- Тръгна си. Какво стана?
- Искам първо да се махна от тук, става ли? След това ще ви кажа всичко.
- Разбира се.
Прибрахме се в къщата на Данк и се събрахме във всекидневната.
- Добре. Казвайте.
- Грей ще забрави за нас и ще върне всички акции от компанията. Няма повече да наранява момичета и ще разруши онова проклето имение. Каза ми и кой му е помогнал.
- Кой?
- Алис, Джонатан и Амалия. - отвърнах и си поех накъсана глътка въздух. - Господи, аз... казаха ми, че ме мразят, но... но да ме поръчат за изнасилване и убийство...
- Превърнали са се в чудовища. - каза татко и ме погледна. - Може и да не са били такива в началото, но Амалия ги е изменила по свой образ и подобие.
- Откъде я познаваш толкова добре?
- Тя е създателката ми.
- Сериозно?
- Да, за жалост. Смяташе да ме превърне в смъртоносна машина за убиване, и дори успя за известен период от време, но тогава се появи майка ти и ме спаси.
- Сега историята се повтаря. Когато се видяхме във Форкс мислех, че им е останала малко човечност, но не и след това, което разбрахме.
- И какво ще правим сега?
- Сега с Дей имаме друга работа за вършене. - отвърнах и погледнах към Ди. - Може ли да потоворим? Тримата?
- Разбира се.
Отидохме в стаята, в която се събудих, и седнахме на леглото. Деймън се облегна на стената отсреща.
- Попита ме за какво се бяхме скарали, помниш ли? Когато бях в самолета за Сиатъл?
- Да, разбира се. Каква глупост този път е направил брат ми?
- Братята ти, всъщност. - отвърнах и погледнах към Дей. - Този път и двамата са замесени.
- Какво имаш предвид?
- Доусън е изневерявал на Бет, Ди. - каза Деймън. - С Бианка. Още го прави.
- Моля? Ти... сериозно ли?
- Абсолютно. Има и по-лошо.
- Мамка му! Как може да е по-лошо?
- Бианка е бременна. С детето на Доусън.
- Моля?!
- Мислеха да го пробутат на Дей, но аз съвсем случайно разбрах и исках да ги разоблича. Затова се и скарахме.
- Дадох време на Доусън да каже сам на Бет и да й спести болката и унижението да го научи от друг, но той така и не го направи. Затова двамата ще отидем до Тулса, където са сега, за да говорим с нея.
- Ще дойда с вас. Сега разбирам защо му беше ядосана. Аз бих го убила.
- Леле. Мерси, сестричке.
- За нищо. Е, кога тръгваме?
- Още утре.
- Супер. Разбрахме се. Връщаме се в Дома на Нощта.