Краят на Ада: Измислен Ад

31

  Мамка му.
Мамка му.
Мамка му.
  Това не можеше да ми се случва. Нямаше как да е истина. Сигурно съдбата си провеше някаква шега с мен, и то точно сега, когато едва започнах да се възстановявам от скръбта и загубата.
  Легион, един от войниците на Създателя и Разрушител на светове, беше Обвързан с мен. Аз... умът ми просто не го побираше. Изобщо не го проумявах.
- Хей, Ава... извинявай, какво правиш?
- Ами, седя. - прошепнах. Бях се разположила на килима в стаята си, заобиколена от букети и цветя. Скръстих колене пред себе си и несъзнателно прехвърлях няколко листенца между пръстите си. Марк ме погреда още малко, след което седна до мен.
- Всичко това е хубаво. Знаеш, нали?
- Предполагам, но става въпрос за свръхестествен бог. И това като че ли е най-малкия проблем. Изобщо не съм готова за подобно нещо.
- Знаеш ли какво изпитах, когато видях Грейс за първи път? Истински, неконтролируем страх. Буквално се смразих и не знаех какво да правя. Тя е толкова... идеална, мамка му. Толкова красива, умна, добра, разбираща. Аз, от друга страна... аз съм хибрид. Имал съм гаджета и преди, но с Грейс е толкова различно. Затова е и толкова плашещо.
- Аз изгубих Спътника си, Марк. Сърцето ми беше разбито на милион парченца и въпреки че отново е цяло, след като се сбогувах с Деймън, ми е прекалено рано. Не мога да започна пълноценна връзка точно сега.
- Изплашена си.
- Естествено! Въпреки че той ми казва, че ще чака колкото е нужно...
- Не предаваш Дей, Ава. Имаш право отново да бъдеш щастлива. Никой няма да те съди. - каза Марк и ме прегърна. - Той беше най-добрият ми приятел дълги години и съм сигурен, че винаги би искал да си щастлива и обичана.
- Знам. Аз също бих искала това за него, но не ми става по-леко.
- Ще мине, ще видиш. Така, дойдох за друго. Какво ще кажеш за едно пътуване до Сиатъл и "Сейнт-Тингс Глобъл"? Имам да свърша няколко задачи и реших да те питам дали ще дойдеш с мен.
- Разбира се. Няколко дни далеч ще ме разсеят и ще ми дойдат добре.
- Страхотно. Тръгваме утре сутрин.
- Добре. Благодаря ти, Марк. За всичко.
- За теб винаги, сестричке.

- Господин Хейстингс, много се радваме, че ви виждаме отново толкова скоро. Вас също, госпожице.
- Благодаря, Майлс. Същите стаи?
- Естествено. Приятен престой.
  Настанихме се в същия хотел както и преди години, в абсолютно същите стаи. В моята, обаче, ме очакваше изненада - нов букет с цветя. Както и друга бележка, този път с телефонен номер. Мамка му. Дотук бях с разсейването. Поех си дъх, взех телефона си и набрах цифрите. Той вдигна още на първото позвъняване.
- Здравей, любов.
- Здравей, Ел. Аз... благодаря за цветята. За всичките.
- Само най-доброто за моята трибридка. Как е Сиатъл?
- Сега пристигам. Още не съм видяла много от него. Откъде разбра, че съм тук?
- Имам своите начини. Обещавам, че няма да те притеснявам и да ти се меся.
- Благодаря. Лека нощ, Легион.
- Лека нощ, Ава.