Краят на Ада: Измислен Ад

43

- Нападат ли? Как, по дявалите..
- Поне двайсетина са. Можеш ли да се свържеш с гардовете? Кажи им да се доближат до къщата и да охраняват персонала. Ние ще излезем навън. - отвърнах, затворих очи и изпратих допълнителна защита. Не беше лесно както преди, но с помощта на някои заклинания, коитъ бях научила от Хоуп, се справях. Явно ставах и за вещица.
- Не си достатъчно силна, Ава..
- Затова си имам теб, нали така? Хайде, и двамата знаем, че гардовете са само фарс. Ако ми трябват сили, ще си взема от теб. Да вървим.
Поех си дъх и използвах вампирската си скорост, за да стигна до границата на силовият си щит. Това, което видях трябваше да ме изненада като се имаше предвид през какво преминах, но .. не.
Пред мен наистина имаше около двайсетина мъже и жени, облечени в черни бойни костюми, по които си личеше, че има доста подобрения. Някои от тях бяха хора, други - не чак толкова. Забелязах няколко познати лица, което също не ме учуди кой знае колко.
- Боже, мама ми е подготвила истинско международно посрещане. - измърморих и сложих ръце пред гърдите си. В този момент Масимо пристигна.
- Какви са тези?
- Агенти от СМЗ, или Свръхестествена Мистична Защита. Майка ми ги ръководи.
- Моля?
- Да. Явно вече се е надградила до международно ниво. Нали така, господин Тревиани? Хубави екипи, между другото. Оникс, нано и извънземни технологии, предполагам?
- Право в целта, госпожице Хейстингс.
- Ава Хейстингс, по законите на СМЗ сте обявена за свръх опасен обект категория едно. Задачата ни е да ви елиминираме с помощта на всички средства.
- Може да опитате. - отвърнах и усетих как моята сила и тази на Масимо буквално вибрират и се усукват около нас. Вдигнах ръце и ги оставих да ме залеят. До мен Масимо изръмжа и се приготви за атака.
- Мъртви сме, бебчо. Този път завинаги.
- Да, но няма да се предам без битка. Никога не съм го правила.
- Огън! - изрева някой и миг по-късно куршумите започнаха да летят. Тях ги удържах. Тогава, обаче, се намесиха тези със силите и в стената ми започнаха да се появяват пукнатини.
- Мамка му! - изсъсках ядосано. Поех си дъх и опитах да изсмуча нечий сили, но се бяха подготвили и буквално удрях на камък. Масимо повали някои, но се виждаше, че сме от губещата страна. Запратих последна силова вълна по тях, но отслабвах все повече..
- Малко помощ? - попита някой. Извърнах се и видях Лушън и Магдалена в пълни бойни снаряжения. Легион пък се материализира секунда по-късно.
- Ел? Какво..?
- Ще говорим после. - отвърна той. Двамата Разрушители и фурията разпериха криле и се хвърлиха в атака. Агентите нямаха шанс срещу богове. Скоро го разбраха и започнаха да отстъпват. Не след дълго тези, които останаха живи, биха отбой.
- Господи, свърши се. - прошепнах и паднах на колене. Масимо и Ел веднага ми се притекоха на помощ, но махнах с ръка. - Добре съм. Трябва ми минута.
- Това бяха агенти на майка ти.
- Да. Обявила ме е за заплаха номер едно и ги е пратила, за да ме елиминират.
- По дяволите.
- Не може да продължава така. - отвърна Ел.
- Прав си. Затова още утре започвам подготовка. Време е за война.