Краят на Ада: Измислен Ад

33

  Следващите няколко дни минаха спокойно и тихо, което пък беше предпоставка за това да съм нащрек. Мразех затишията пред буря, защото и идея си нямах какво ще ми се изсипе на главата. Както сега.
  На вратата се пачука и отидох да отворя. Отвън ме очакваха мъж и жена, облечени в тъмни костюми. Бях виждала подобни при Ловците на сенки, но стоящите пред мен определено не бяха такива.
- Здравейте. Какво ще обичате?
- Тук ли е директор Грийн?
- Извинявайте, кой?
- Това е за, скъпа. - каза мама зад мен. - Влизайте. Знаех, че е въпрос на време да разберете, че съм се върнала.
  Мама ги поведе към трапезарията, а аз ги последвах, като не спирах да се питам кои са и какво искат. Щом стигнахме и татко ги видя, подозренията ми се потвърдиха. Това не вещаеше нищо хубаво.
- Някой ще ми каже ли какво става?
- Тези хора са от предишния ми живот. Специални агенти са.
- Моля?
- Съществува тайна организация, наречена Свръхестествена Мистична Защита. Преди много, много години бях избрана да се присъединя към тях. Модифицираха силите ми и ме превърнаха в оръжие. В Светицата. Скоро се случиха някои неща и по стечение на обстоятелствата им станах директор. След това срещнах Джейсън и се отказах.
- Тогава защо сте тук?
- Защото имаме нужда от помощта ви. Новият ви заместник..
- Е тотално луд. Експериментира със заловените свръхестествени, и не само, и след това се отървава от труповете, като ги приписва на друг. Тези, които не му се подчинят, ги очаква същата съдба.
- Ние избягахме, за да ви открием. Нямаше изобщо да ви търсим, но не ни остана никаква друга възможност. Кълнем се, че ви казваме истината.
- Знам. Усещам го. - отвърна мама.
- Аз имам един въпрос.
- Разбира се.
- Как са имената ви?
- Кейтлин и Сам.
- Добре. - казах и погледнах към родителите си. - Добре дошли сте да останете тук. Починете си и след това..
- След това отиваме в централата на СМЗ. Ще оправим нещата.

- Защо не си ми казвала за СМЗ? - попитах, когато мама излезе навън, за да ми донесе чаша горещо кафе. Тя въздъхна и седна до мен.
- Защото мислех, че съм го оставила зад гърба си. В началото се водех сляпо по принципите им. Те ме спасиха. Израстнах там. За мен нямаше друг живот. Докато не хванах първата си любов на калъп с най-добрата си приятелка.
- Мамка му.
- Да. Събрах си нещата и заминах, като останах във връзка с организацията. Станах директор, защото това беше предсмъртното желание на мъжа, който ме отгледа и който по онова време ръководеше нещата. Спрях се за няколко месеца, но не можех да стоя на едно място и заминах. Отново. Така срещнах татко ти.. и останалото е история. Явно доста успешно са замаскирали това, което правят, но и аз вече не се интересувах.
- Колко организации има?
- Десетки по целия свят. Само избрани хора се присъединяват и се минава през милиони глупости, за да се уверят, чеса надеждни и няма да издаде тайната. Знам, ужасно е, но просто..
- Мамо, не си виновна ти. Ако съдя от опита си, всички тайни организации са такива. Освен това беше мъртва над 15 години. Доста неща са се променили оттогава.
- И не ми се сърдиш?
- Естествено, че не. - усмихнах се и я прегърнах. - Освен това знаеш, че не мога да живея без малко екшън.
- Да, бях същата. - засмя се тя. - Е, оставям те. Някой те чака.
  Мама влезе в къщата и веднага след това се озовах в прегръдката на Лукас, който ме целуна толкова пламенно, че краката ми се подкосиха.
- Здравей.
- Здравей и на теб.
- Как си?
- Леко изнервена. Винаги е така, когато отивам на непознато място. Ти чувал ли си за СМЗ?
- Преди години. Не ми се стори особено важно и не му обърнах внимание. Оттогава не ми е попадало в полезрението.
- Искаш ли да дойдеш утре с нас?
- Няма нужда да питаш. Бях намислил да те следвам от разстояние, но така ще ми е много по-удобно.
- Радвам се, че те олеснявам. - засмях се и го целунах. - Значи до утре, така ли?
- Да, миличка. На всяка цена.