Краят на Ада: Измислен Ад

41

- Това е един от трите останали портали по света. - каза Лушън и посочи към нещо като трептяща гънка между две дървета. - Успяхме да затворим останалите последния път, когато се засякохме с Луцифер.
- Ясно.
- Слушай, знам, че вече си го решила, но внимавай, трибридке. Това изобщо не е шега работа.
- Наясно съм, Блекторн. - отвърнах и си поех дълбоко дъх. - Спокойно, ще се върна и пак ще ти тровя нервите.
Пристъпих напред, протегнах ръка към силовата гънка.. и влязох. В един момент се намирах в гората, а в следващия бях попаднала сред развалини, горящи и пищящи тела и много огън. Тръгнах напред, без да забелязвам демоните, които се насъбираха около мен и които сякаш образуваха пътека, водеща към Майкъл. Явно изобщо не ме смятаха за заплаха, щом лично ме предаваха на собствения си крал.
- Бебчо, адски се радвам да те видя, но силно се надявам, че това е някакво ново изтезание. - каза болезнено познат глас. Обърнах се и видях любимият си Луксен.
- Дей.. Деймън?
- Същият, миличка. Какво правиш тук? - попита той и се приближи до мен. Тялото му беше почти безплътно и нямаше как да го докосна. - Между другото, изглеждаш съкрушаващо.
- Благодаря. Тук съм за Майкъл.
Очите на Луксена ми потъмняха.
- Значи е истина. Кучият му син се е върнал.
- И унищожи Кейдън. Убил го е.
- Мамка му!
- Отивам за него, Дей. Ще го спра с всички средства и каквото и да ми струва. Дори и накрая да се окажа тук с теб.
- Не. Никога.
- Слушай, обичам те, но съм решила. Пожелай ми късмет.
Тръгнах обратно напред, като се мъчех да не се обръщам и да не гледам към него. Ако намерех начин да го върна, щеше да дойде с мен..
Видях огнената топка секунда преди да ме удари. Разперих криле и замахнах с ръка, като я отдалечих от себе си. Последва втора, трета..
- Няма да стане. - изръмжах и призовах вятъра и водата. Обградих се както с тях, така и със силов щит и продължих напред. Огнените топки отскачаха и рикошираха на най-различни места, като оставяха разрушения след себе си.
Изведнъж чух ужасяващо първично ръмжене и се извърнах. Пред мен стоеше огромно гнусно чудовище с ципи, нокти и рога. Чурните му очи гледаха право в мен, сякаш ме пронизваха. То скочи към мен и ме удари, като ме запрати няколко метра назад.
- Мамка му! - изохках и се заизправих, но чудовището беше по-бързо и отново ме повали на земята.
- Наистина ли смяташе, че ще е толкова просто да стигнеш до мен? Оценявам желанието ти, миличка, но просто няма как да стане.
Към първото чудовище се присъедини още едно, по-ужасяващо и гадно. Те ме хванаха за ръцете и ме вдигнаха право пред лицето на Майкъл.. и на Пфарзуф.
- Знаех си! - изсъсках и след това усетих адски удар в корема от едно от чудовищата. Пфарзуф се приближи към мен и прокара пръсти по лицето ми, като остави следа от кръв.
- Тази жажда за отмъщение.. защо просто не остави нещата така, скъпа?
- Никога! Ти уби Кейдън!
- Е, не точно. Жалкият ми син взе силите ми и трябваше да си ги върна. Просто е.
- Ще умреш! Този път завинаги!
- Не си в положение да заплашваш, малка моя. - каза Майкъл. - Тук си на моя територия. Чудех се коя безсмъртна е завъртяла главата на брат ми и трябва да кажа, че съм впечатлен. Ако оцелееш, ще съм щастлив да те направя своя кралица.
- По-скоро бих умряла! - изсъсках ядосано.
- Е, и това може да се уреди. Довършете я.
Майкъл се изпари, а двете чудовища ме хвърлиха на земята. Изправих се и разперих криле. Нямаше да си отида просто така. Протегнах ръце и започнах да изсмуквам силите на всяко едно неживо същество около себе си. След това плеснах към едното слузесто нещо. Силата ми се уви около него и залепна за кожата му. Тя започна да цвърчи, а от устата на изрода се понесоха агонизиращи и ужасяващи звуци. Другият се хвърли към мен и ме прониза с нещо остро, още преди да успея да отскоча. Извиках болезнено, но въпреки това успях да разперя криле и да се вдигна нагоре. Чудовището, обаче, повтори действията ми.
- Мамка му! - прошепнах задъхано. Извиках Луксенската си сила, както и Арумианската от Масимо, и ги съчетах в една ударна силова топка. Прибавих малко огън и чудовището нямаше шанс. Превърна се в пепел още във въздуха.
  Изведнъж усетих заслепяваща болка в гърба и буквално се стоварих на земята. Имах чувството, че всичките ми кости са счупени. Пфарзуф се наведе над мен и ме стисна за гърлото.
- Свърши се, тъпа кучко!
- Никога! - изръмжа някой. През демона премина светкавица, която го запрати на разстояние от мен. Успях да се изправя и пред себе си видях Деймън, братята Салваторе.. Данк и Лийф.
- Какво.. какво правите тук?
- Сериозно ли мислеше, че ще те оставим сама?
- Мамка му, ранена си!
- Няма значение. - отвърнах и отидох до Пфарзуф. Хванах главата му, отделих я от тялото и я хвърлих в един от горящите огньове. - Сега трябва да намеря Майкъл.
- Не. - каза още някой. Пред мен изведнъж се появиха двама мъже и една жена. Изглеждаха.. неземни. Райски. От тях се излъчваше непоколебима сила, много по-голяма от моята.
- Значи вие сте.. Върховните, нали така?
- А ти, Ава Хейстингс, си едно истинско чудо. Такова, че най-накрая решихме да се намесим.
- Играта ти за отмъщение приключва сега. Майкъл е неприкосновен и е нужен, за да запази равновесието на Ада.
- Нямаше да е така, ако не бяха убили Кейдън!
- Смъртта на младия Роу е дело на собствения му баща.
- Трябва да оставиш Майкъл, дете.
- При едно условие. - отвърнах и примижах от болка. - Искам Деймън Блек да се върне с мен. Той беше просто една невинна жертва и мястото му не е тук.
- Не мисля, че си в състояние да поставяш каквито и да били условия..
- Напротив. - каза Данкмар и пристъпи напред. - Моите уважения, но ако тя успее да задържи всички сили, които е опитомила в момента, ще бъде богиня в буквалния и преносен смисъл на думата. Ще е в състояние да ви затрие само с махване на ръката.
- Ако върнете Деймън.. имате думата ми, че няма да се меся в работата на Върховните.
  Тримата Небесни замълчаха и се спогледаха. След известно време жената се обърна към мен.
- Така да бъде, госпожице Хейстингс. Съгласни сме.
- Добре. - отвърнах и си поех дъх. - Сега бих искала да се върна в света си.. моля.
- Разбира се.
  Тримата изчезнаха, а Лийф и Данк ме хванаха за ръце и след секунда всичко около мен потъна в мрак..

- .. тя трябва да си почива. Дотогава само лекарите ще влизат при нея.
- Нямаш право..
- В моят дом сте, така че имам. Освен това не ме е грижа. Ще чакате.
- Защо не вървиш на..
  Отворих очи и в първия момент примижах заради прекалено ярката светлина. Поех си дъх и усетих лека пареща болка в корема. Докоснах раната и всички изминали спомени се върнаха.
- Господи. - прошепнах и опитах да се изправя. На секундата в стаята нахлуха татко и Масимо.
- Не биваше да ставаш..
- Ава! Как си, скъпа?
- Аз.. чувствам се адски изтощена.
- Нормално. Преброди Ада и се върна потрошена. Луксенските доктори се постараха да те излекуват, но не успяха напълно.
- Само.. само аз ли?
- Не те разбирам.
- Деймън.. трябваше да е с мен. Върховните се съгласиха да го върнат, ако оставя Майкъл. Явно.. явно са ме излъгали. - отвърнах и си поех дъх, но примижах заради болката. - А сега нямам и сили.
- Ще се възстановиш, бебчо. Лично ще се погрижа за това. - каза Масимо а аз го погледнах. Това, което чух..
- Как.. как ме нарече? - попитах и се заизправях, но той се пресегна да ме спре. Използвах момента, хванах ръката му и затворих очи. Чувствах се адски слаба, но поне трябваше да опитам..
- Ава, не. - каза Масимо и се отдръпна. - По-късно, когато имаш повече сили.
- Но.. ти..
- Обещавам ти, че ще говорим. Само не сега. Почивай си. Всичко ще бъде наред.
- Ние ще чакаме, докато се събудиш. - отвърна татко и ме целуна по челото. - Лелите ти също дойдоха. Няма да се отървеш от нас.
- Добре. - прошепнах, въздъхнах и затворих очи. Скоро след това сънят ме унесе..