Краят на Ада: Измислен Ад

28

Някои дни бяха по-добри. Тогава се появяваха моменти проблясъци на светлинка, които гаснеха още преди да засияят напълно. Други, обаче... те бяха запазени за мрак, безчувственост и ужасни кошмари, които ме разяждаха отвътре. Приветствах ги. Само в тях го виждах отново.
- Трябва да направим нещо. Не мога да я гледам повече така.
- Опитах да й помогна, но тя напълно отхвърля всичко. Около нея има адски мощен силов щит.
- Дори не мога да повярвам, че издържа толкова дълго. Това са два месеца!
- Данк и Лийф я пазят, но Луцифер започва да си връща силите. Ще дойде за нея и...
- Той го уби. - прошепнах и стиснах ръце в юмруци. Обърнах се и огледах всички събрали се в стаята ми - Марк, Ди, Грейс, мама. - Отне... ми го.
- Миличка...
- Ди, аз... цяла вечност няма да спра да съжалявам. Ако не му бях казала...
- Не, недей, моля те. Благодарение на теб и на любовта ти имах два пъти повече време с брат си. Дължа ти... всичко. Наистина.
- Благодаря. - отвърнах и прекъснах силовият си щит. С него си отиде и силата ми. Започнах да се свличам, но мама ме хвана навреме. - Здравейте.
- Здравей, скъпа. Върна се.
- Да. Заради него. Време е.
След като се изкъпах и се нахраних (трябваше да погълна три банки с кръв, докато възстановя силите си), отидох в офиса на татко, където бяха той, Марк и мама.
- Здравей, скъпа. Как се чувстваш?
- Почти като себе си. Защо Лийф е тук?
- Настоя да остане, докато се възстановиш. Настани се в една от стаите за гости.
- Данкмар също е наблизо, но след като Адам и Марк му се нахвърлиха няколко пъти, не се показва особено.
- Били сте се с Главния Събирач на души? Сериозно?
- Да, и изобщо не съжалявам за това.
- Какво си намислила, Ава? - попита татко и ме погледна сериозно. - Виждам го в очите ти. Имаш същото решително изражение като майка си.
- Дано не е това, което си мисля. - отвърна тя.
- Познавате ме прекалено добре.
- Не можеш да се изправиш срещу Луцифер сама. - чух зад себе си познат глас. Лийф. - Здравей, Ава.
- Здравей. Благодаря, че си ги защитавал.
- Няма проблем. Това беше най-малкото, което можех да направя. Та, на въпроса. Лично аз не съм достатъчно силен и могъщ, за да ти помогна. Знам, обаче, кой може. Лушън Блекторн.
- Не можеш да обмисляш сериозно да я изпратиш при него! - изръмжа татко и се изправи. - Знаеш ли изобщо за кого става въпрос?!
- Кой е той?
- Лушън Блекторн е едно от многото му имена. - въздъхна мама и седна. - Той е... божество. Чудовище. Ангел на смъртта. Способен е да разруши цели градове само с махване на ръката си. Бил е дясната ръка на Луцифер, но вижданията им сепроменили коренно и в момента са смъртни врагове.
- Къде мога да го намеря?
- Ава, не...
- Татко, как се почувства, когато убиха мама? Сигурно по същия начин както и аз. Сякаш ти изтръгват сърцето и го смачкват пред очите ти. Буквално умираш. Спираш да чувстваш каквото и да е. Аз вече нямам сърце. Луцифер ми го отне. Смятам да го накарам да изпита същата съкрушаваща болка, дори това да е последното нещо, което ще направя. Но ще се изправя срещу него сама. Решила съм го и никой няма да ме разубеди в противното. Съжалявам. Наистина.
Всички в офиса замълчаха и ме гледаха. Дълго време никой не каза нищо. Накрая мама се приближи до мен и ме прегърна.
- Ти си най-умното, прекрасно и силно момиче, миличка. Не го казвам само защото си моя дъщеря и те обичам. Ти премина през немислимото, през ада, и оцеля. Абсолютно нищо не можа да те пречупи. Сега също ще успееш. Ще отидеш, ще нариташ задника на кучият син, който ти разби сърцето и ще се върнеш при нас. Каквото и да ти струва.
- Обещавам. Заклевам се.
- Добре. Тогава имаш благословията ни. Ако се нуждаеш от нещо, просто ни се обади и ще бъдем при теб. Обичам те повече от всичко. И двама ви с Марк.
- Знам, мамо. Благодаря.
След като се сбогувах с всички, си приготвих багажа и заедно с Лийф се качихме в спортната ми кола.
- Не е нужно да идваш с мен. Просто ми дай последния му адрес и аз ще се погрижа.
- Не, ще дойда с теб. Нямам желание после майка ти да ми откъсне топките заради това, че не съм те защитил.
- Знаеш, че вероятно съм по-силна от теб, нали?
- Да, но в секс клуба, на който е собственик, гъмжи от всякакви същества.
- Секс клуб ли? - попитах и за момент си спомних за Ейдън Грей и опита му да ме изнасили. Надживях го, но все пак...
- Какво има? За момент се вцепени.
- Нищо сериозно. Просто не обичам подобни места. Както и да е. Според GPS-а остават още около два часа път.
- Да. Лушън предпочита по-затънтени градчета, и то такива, населени с вещици и свръхестествени.
- Да не извлича силата им или нещо подобно?
- Умее да ги контролира и да ги използва за щит когато има нужда. Изобщо не сеинтересува от косвените жертви.
- Звучи ми като пълен задник. Можеби ще го науча на малко добро поведение.
Лийф ме погледна и се засмя.
- Ти наистина явно не знаеш за кого става въпрос. Лушън и добро поведение не могат дори да съществуват в една и съща вселена.
- Всички имат частица добро в себе си - Кейдън, Данк, ти...
- Ние сме свързани с теб по един или друг начин. Лушън няма представа коя си, а и не го интересува.
- Е, явно ще разбере.
Пътувахме още няколко часа и накрая стигнахме до началните табели на градче, наречено Фрост Лейк. Изглеждаше като слънчево, китно местенце, където хората да си починат на спокойствие. Докато минавахме през уличките забелязах, че всички се държат приветливо и нормално. Горките, не подозираха абсолютно нищо.
Нощен бар "Фюжън" се намираше точно в центъра на града и представляваше модерна и широка сграда на две нива. Слязохме от колата и се приближихме до входа, където изненадващо нямаше никаква охрана. Силовият щит, естествено, си беше налице.
- Това е доста сериозна защита.
- Може да се каже. - отвърнах и направих крачка към нея. Минах без никакъв проблем. - Явно е само за хора.
- Не, не е. - каза Лийф. - Не мога да мръдна и на сантиметър към теб.
- Явно все пак са ме очаквали. - промърморих. - Е, аз влизам.
- Внимавай.
- Ще опитам.
Отворих вратите на клуба и влязох вътре. Светлината от деня се процеждаше през прозорците, но и без нея се виждаше, че помещението е празно... с изключение на огромния и дъхоспиращо изглеждащ секси бог в средата.
- Лушън Блекторн, предполагам.
- Права си, скъпа. Въпросът тук е, коя, по дяволите, си ти? - изръмжа той ядосано. - И как успя да минеш през силовия щит?
- Имам нужда от помощта ти, Блекторн. Трябва да стигна до Луцифер. Останалото не е важно.
Той се хвърли към мен и буквално ме прикова към стената. Може би беше малко по-силен от мен. Малко.
- Никой никога не си е позволявал да дойде в клуба ми и да ми говори така!
- Пусни ме!
- Не и преди да ми отговориш, кучко!
Изръмжах ядосано и влагайки вампирска и луксенска сила, го избутах от себе си. С две крачки.
- Аз съм Ава Хейстингс и съм Белязан Основен хибрид! Искам да стигна до Луцифер и да му смачкам шибания фасон, защото кучият му син отне Спътника ми и скапаното ми сърце заедно с него! Готова съм на абсолютно всичко, за да стигна до него!
- Значи ти го изкара от играта за толкова време.
- Ще ми помогнеш или не? Кажи си цената и ще я платя.
- Довечера правя парти. Облечи нещо секси, ела и ще ти кажа. Доведи и вуду краля със себе си.
- Защо не ми кажеш още сега?
- Купона започва в полунощ, кукло.
- Недей. - изръмжах ядосано. - Дано не ми губиш времето.
- Предстои да разберем, нали? Сега имам работа.
Излязох от клуба като с всички сили се стараех да не разбия сградата отгоре му. Не, това нямаше да помогне. Просто щеше да се изтупа и да продължи напред...
- Какво стана? - попита Лийф.
- Трябва да намерим хотел, както и свестен бутик наблизо. В полунощ сме на парти.
- Сериозно?
- Абсолютно. Е, сега накъде?
- Нямам идея. Ще го мислим в движение.
След като открихме всичко необходимо (хотела беше малък, но приятен, а в магазина намерихме доста неща), се приготвихме. Лийф заложи на стилен костюм и бяла риза, а аз облякох дълга и тясна кърваво червена рокля с дълбоко деколте и голяма цепка, разкриваща целия ми крак. Сплетох косата си насвободна плитка, обух черни сандали на супер високи токчета, сложих си колието с опал и обсидиан от мама и страхотната гривна камшик, подарък от Изабел, и довърших целия този вид с предизвикателен опушен грим. Тази вечер щяха да видят кралица и щяха да й се поклонят.
- Изглеждаш феноменално. - каза Лийф, като ме огледа от глава до пети. - Не знаеш, че имаш татуировка.
- Нямам. - отвърнах и погледнах към огледалото. - Това са полумесеците и плетениците, които получих от Никс преди време. Наскоро разбрах, че мога да ги проявявам и сега реших да се възползвам.
- Ти си... нещо уникално, наистина. Жалко, че се познаваме при такива обстоятелства.
- Нямаше да ставам за вуду-кралица, Лийф. И двамата го знаем.
- Човек не пречи да си помечтае. Хайде, Разрушителя на светове ни чака.
Когато пристигнахме, бар Фюжън вече беше претъпкан, а на паркинга не можеше и игла да падне от спортни автомобили. Паркирахме, слязохме и се отправихме директно към входа. Двамата охранители дори не ни попитаха за имената. Може би защото и двамата гледаха към деколтето и краката ми. Влязохме навътре, където имаше сигурно стотици хора, поклащащи се в ритъма на музиката. Огледах се за Лушън и го забелязах да стои в другия край на залата. Той вдигна питието си към мен, след което се усмихна и започна да се отдалечава.
- По дяволите. - измърморих и тръгнах към него. Всички, които ме забелязваха ми правеха път да мина. Явно усещаха, че изобщо не съм за подценяване.
Песента на Лесли Грейс "Call the Shots" се чу от високоговорителите и направи момента още по-тематичен. Определено ми помогна за повдигане на самочувствието.
Минах през тълпата и тръгнах през затъмнените коридори, където доста двойки бяха избрали да се натискат. Подминах ги и скоро стигнах до дебела облицована врата, на която пишеше "Шеф". Сериозно? Поклатих глава и влязох направо.
- Добър вечер, кралице. - отвърна Лушън, докато седеше зад махагоново бюро и очевидно не беше сам. Движещата се ритмично женска глава беше очевадно доказателство.
- Да изчакам да ти довършат свирката? - попитах и скръстих ръце пред гърдите си.
- Няма проблем. Можеш да се включиш.
- Първо - това е адски гнусно, и второ - не обичам да деля. - отвърнах и махнах с ръка. Момичето веднага спря, изправи се, като облиза устни и излезе от офиса. Лушън стана на крака и се приближи към мен.
- Закопчай си ципа.
- Ами ако искам да те прикова към бюрото и да те изч...
- Можеш само да си мечтаеш. Е, какво реши?
- Тази рокля е направо убийствена. Защо не я свалиш и не ми покажеш какво има отдолу?
- Престани! - извиках ядосано и цялата стая се разстресе от силата на гласа ми. - Мога да срутя това шибано място върху теб и да си изляза! Дай ми Луцифер!
- При едно условие. - каза той съвсем спокойно. - Ще ти помогна да стигнеш при него и след това ще се върнеш при мен. За месец. През това време ще изпълняваш всичко, което поискам от теб.
- Искаш да ти стана подчинена.
- Точно така.
- Съгласна съм. - отвърнах и го погледнах. - Искам клетвата ти.
- Моля?
- Искам кръвната ти клетва, Лушън Блекторн. Тя е най-силна.
- Дадено. - каза той и прехапа устната си. - Но ще го направим по моя начин.
Преглътнах няколко обиди, но направих същото като него. Той ме дръпна към себе си и впи устни в моите. Усетих само няколко капки, но чувството беше... като кошмар и инферно в едно. Душите, които беше взел и силата му ме обгърнаха и накараха всяко нервно окончание в мен да се взриви. Докато се усетя, и вече аз бях тази, която го е приковала за бюрото. Лушън изръмжа гърлено и прокара ръка по голия ми гръб. Това ме извади от унеса.
- Престани. - прошепнах задъхано, като не знаех дали го казвам на него или на мен самата. - Аз... разбрахме се.
- Ще те чакам утре сутринта, трибридке. Дотогава ще знам къде е. Ела сама.
- Добре. Между другото, изобщо няма да ти е лесно с мен.
- Разчитам на това, скъпа.