Краят на Ада: Измислен Ад

29

  Отворих очи и се изправих в седнало положение. В първия момент не знаех къде съм, но после се сетих, че съм в хотелската си стая. Както и че имаше някой при мен.
- Усещам те, така че се покажи. - казах и станах напълно. - Не знам защо изобщо си правиш труда да се криеш.
  Въздуха около мен се раздвижи и в следващия момент пред мен се появиха двама души. Единият беше Данкмар, а другия беше висок, адски секси и излъчваше такава първична и неподправена тъмна енергия, че буквално ми се зави свят и залитнах.
- Какво... кой е това?
- Ел.
- Ел?
- Чух, че търсиш Луцифер. - каза той и погледа ми пробяга по татуировките по тялото му. Те бяха живи. Движеха се и ги усещах с цялото си същество.
- Ти... и ти си като него. Храниш се от думите на жертвите си. Увеличавате силите си.
- Значи си се запознала с Блекторн.
- Да. Утре започваме.
- Супер. Значи ще се включим и ние.
- Моля?
- Аз съм Легион, лидер на Седемте. Заедно с Каин, брат на Авел, дължим услуга на Главния събирач и затова ще дойдем.
- Аз...
- Ще се видим сутринта пред клуб "Фюжън". - отвърна Ел и просто се изпари. Вече ми беше много по-лесно да дишам.
- Мамка му! Какви са тези... същества?!
- По-стари от абсолютно всичко, което познаваме. - отвърна Данк. - Как си, Ава?
- Не ми задавай подобни въпроси. Знаеш прекрасно.
- Мога да кажа безброй празни думи, с които няма да постигна нищо. Хубаво, изгубила си Спътника си или както там го наричаш. Ще намериш Луцифер и тогава какво? Ще го измъчваш? Убиеш?
- Ще го накарам да изпита хилядократно болката, която ми причини. Не ме интересува какво мислиш ти или останалите. Ще го сторя с помощта на абсолютно всички средства. Каквато и да е цената.
- Кога изключи чувствата си?
- В деня, в който ми изтръгнаха сърцето. Ако е това, ще се видим утре.
  Данкмар се вгледа в мен за няколко секунди, след което си пое дъх и изчезна. Въздъхнах и преглътнах тежко. Истината е, че не бях изключвала нищо. Ужасявах се от момента, в който щях отново да почувствам скръбта и болката и те да ме погълнат.

- Късно ли е да кажа, че това е адски самоубийствена идея?
- Винаги можеш да си тръгнеш. Все пак имаш царство за управляване.
- Ще сеоправят и без мен. - отвърна Лийф и паркира колата пред круба, където Данкмар и Ел вече ни чакаха. В този момент Лушън също излезе.
- Казах ти да дойдеш сама.
- А аз ти казах, че не играя по правилата. Ако си очаквал някое послушно девойче, си се объркал.
- Само да ми паднеш...
- Внимавай, Лушън. - изръмжа Ел и направи крачка към него.
- Заплашваш ли ме, Легион?
- Приеми го като предупреждение.
- Престанете и двамата. - отвърнах и скръстих ръце пред гърдите си. - Къде е Луцифер?
- Отворил се е портал към Ада на стотина километра от тук. Явно кучият му син отново тръгва на лов.
- Ние също.
- Можеш ли да се транспортираш?
- Нямам идея, но мога да изсмуквам силите на свръхестествените. Може това да помогне.
- Не е нужно. - отвърна Ел и ме сграбчи през кръста. - Водете се по наситеността на демоничната енергия.
  Света се разми пред очите ми и скрих лице в гърдите му, за да не повърна. Ел ме притисна по-плътно към себе си и секунда по-късно всичко спря.
- Стигнахме, красавице.
  Вдигнах глава и се огледах. Намирахме се насред нищото в едно просторно голо поле в средата на което имаше обгоряло парче земя. Там сякаш въздуха се разкъсваше и огъваше.
- Значи това е входът към Ада.
- Да. - отвърна Ел, точно когато и другите се материализираха един по един.
- Е, как ще изкараме дявола от дупката?
- Той ни чу. - каза Данк и погледна нататък. Сякаш пукнатината във въздуха се разцепи на две. От нея избухна синкав огън, съпроводен от излизането на дузина кое от кое по-ужасяващи същества. Начело на всичко това беше той - Луцифер Морнингстар. Самото му присъствие му докара заслепяваща първична ярост. Изръмжах ядосано и започнах да виждам в червено.
- Чух, че ме търсиш, кралице. Този път съм се подготвил.
- Ти...
- Добра компания си събрала. Да знаеш, Луксена изобщо не ти беше на ниво.
  Това беше. Нещо в мен тотално прещрака и се пречупи. Разперих ръце и извиках на помощ Духа и всичко, което притежавах. Изведнъж усетих и нещо друго. Нещо далеч по-могъщо и не мое.
- Атака! - изрева Луцифер. Хвърлихме се напред и се срещнахме по средата. Всеки използваше способностите си и поразяваше на място. Засякох дявола точно пред портала в опит да извика още демони.
- Няма да стане! - изръмжах, затворих очи и започнах да привличам все повече и повече сили. Усетих кръвта, стичаща се от носа и очите ми, но нямаше да спра.
- Ава, достатъчно...
- Няма да издържиш...
- Мамка му, някой да...
- Не. - прошепнах и отворих очи. Луцифер се подготвяше за атака.
- Ти. Унищожи. Всичко. Сега ще те накарам да си платиш горчиво. Върви в ада и не се връщай!
- Скапана, долна...
  С вик, достатъчно силен да събуди и мъртвец, освободих насъбралата се сила и я насочих към него. Атаката му нямаше шанс. Силовата вълна беше толкова мощна, че напълно погълна и него, и портала, уви се около тях... и избухна. Опитах да вдигна стена, но бях прекалено слаба. Пръсна се на парчета, като ме събори на земята и ме запрати в непрогледния мрак...