Краят на Ада: Измислен Ад

18

Мястото беше... грандиозно. Навсякъде имаше кристал, блясък и адски скъпи предмети на изкуството. Направо не знаех на къде да гледам. А и хората... по-скоро съществата... имаше от всякакви видове.
- Определено си заслужава, че дойдох. - каза някой. Обърнах се и видях Ардън, Алфата от Ла Пуш във Форкс. Носеше стилен черен смокинг и изглеждаше... мамка му, доста добре.
- Ардън! Какво правиш тук?
- Получих покано също като теб. Сама ли си?
- Да, защо?
- За да мога спокойно да кажа, че си дъхоспиращо секси.
- Благодаря ти.
- Госпожице Хейстингс! Добре дошли. - отвърна Ейдън Грей и се приближи до нас.
- Добър вечер, господин Грей.
- Харесва ли ви обстановката?
- Малко е прекалено, но да, може да се каже.
- Радвам се. Е, бихте ли ме последвали? Вярвам, че имаме да обсъдим нещо.
- Да, добре. - отвърнах и се усмихнах на Ардън, който дискретно се отдалечи. Ейдън ме хвана за ръка и ме поведе през многото гости и коридори. Спряхме пред огромни двойни врати, където ни посрещна сервитьор, държащ поднос с напитки. Не се сдържах и набързо пресуших една чаша. Влязохме и се озовахме в огромна пищна зала. Имаше наредена маса с шампанско на нея, както и камина, служеща по-скоро за украшение.
- Слушам ви, господин Грей. Какво е решението ви?
- Същата си като брат си. Адски нетърпелива и упорита.
- Все пак сме семейство. - отвърнах и усетих някакво странно леко замайване.
- Тогава той трябваше да дойде с теб. Сега забавлението е само за мен.
- За какво говориш, по дяволите?
Ейдън отиде до камината и натисна някакво копче. Тя се подмести и в следващия момент вече бях завличана в тъмнината. Нещо не беше наред с мен...
- Какво си ми дал? - попитах и опитах да преглътна въпреки пресъхналото ми гърло.
- Смес от върбинка, сребро, оникс и още нещо. Достатъчна, за да притъпи силите ти и да те подготви за мен. - отвърна вампирът.
- Не! Никога... - започнах, но Ейдън ме удари толкова силно, че се свлякох на земята. Това, обаче, не го спря. Хвана ме за косата и ме задърпа напред.
"Кейдън! Дей! Данк! Някой чува ли ме?! Моля ви! Господи, моля ви!"
- Пусни ме... скапан нещастник!
- Веднага щом приключа с теб, малката. - отвърна той. Чух как се отваря някаква врата и в следващия момент бях изправена и здраво завързана за някаква конструкция.
- Ето, така е много по-добре.
Ейдън се усмихна зловещо и започна да прокарва ръце по тялото ми. Запремятах се, но с това сякаш още повече изсмуквах силата си. Ръката на вампира стигна до бедрото ми и извади ножа, който криех там. С негова помощ преряза презрамките на роклята ми и тя падна на пода.
- Мамка му. Шибано перфектна си, скъпа. - прошепна той и започна да ме целува по врата.
- Моля те... спри. - изплаках и се задърпах, но без успех. Това явно го разпали още повече, защото свали сутиена ми и започна да мачка гърдите ми. Имах чувството, че ще умра. Не се бях чувствала по-унизена и безсилна.
- Не! Помощ!
- Млъкни!
- Някой да ми помогне! Помощ!
- Зотваряй си устата, тъпа кучко! - извика той и в този миг усетих заслепяваща болка в корема, последвана от няколко други по различни места от тялото ми. Причерня ми, но не се предадох. Трябваше да се преборя... да се измъкна от тук...
- Никой няма да те иска, след като приключа с теб. Ще бъдеш скапан, ненужен боклук. - повтаряше той, докато прокарваше острието по тялото ми. Белязваше ме. - Няма и да посмееш да се държиш нахално.
- Шибан изрод! Веднага си махни ръцете от нея!
  Този глас... това беше...
- Кой си ти, по дяволите?!
- Най-големият ти кошмар, кръвопиецо!
  Успях само да изстена, когато изведнъж около мен избухна ярка светлина, заличаваща абсолютно всичко...