Краят на Ада: Измислен Ад

17

- Така, преди да влезем искам да те предупредя, че Ейдън Грей е нагъл, нахален вампирски задник. - каза Марк, щом влязохме пред огромна многоетажна сграда с името "Грей Ентерпрайзис".
- Не ме притеснява. Обожавам предизвикателствата. - отвърнах и се усмихнах.
- Добре тогава. - ухили се брат ми. Влязохме и се изкачихме до последния етаж. Вратите на асансьора се отвориха и се озовахме в искрящо бяло фоайе, където ни очакваше платинено руса млада рецепционистка.
- Добре дошли, господин Хейстингс. Господин Грей ви очаква.
- Благодаря.
  С брат ми направихме няколко крачки напред, той отвори големите врати пред нас и секунда по-късно се озовахме в още по-огромен офис с блестящ под, искрящи мебели и невероятна гледка, идваща от остъклените стени. В средата на целия този разкош имаше бюро и стол, който гледаше навън. Той се извъртя и видях, че на него седи млад мъж... вампир на около 26, с тъмна кестенява коса и светли кехлибарени очи, в чиито се забелязваха и червени пръски. Усмихна се предизвикателно и погледът му обходи цялото ми тяло.
- Здравей, Марк. Виждам, че си довел и секретарката си. Адски добро попадение.
- Бъркате ме с празноглавата кукла отвън, господин Грей. - отвърнах и се усмихнах. - И съм много повече от "адски добро попадение".
- Ейдън Грей, запознай се с Ава Хейстенгс, сестра ми. Отсега нататък и тя ще участва в бизнеса ми.
- Изключително ми е приятно, госпожице Хейстингс.
- Удоволствието не може да се нарече взаимно, господин Грей. Да започваме срещата.
- Разбира се. Заповядайте. Нещо за пиене?
- Не, благодаря.
- Както желаете. - каза Ейдън и ни покани да седнем.
- Да минем на същността на въпроса. Колко пари искаш, за да откупя обратно акциите си?
- Казах ти вече няколко пъти. Не ги продавам. Смятам да направя компанията си най-могъщата на пазара и ако трябва да мина през твоята, така да бъде.
- Всеки си има цена, господин Грей. - отвърнах, станах от мястото си и се наведох към него. - От това, което научих, компанията ви и сега е достатъчно силна. Ако се захванете с мен, обаче, ще сгрешите. Много. Давам ви известно време да си помислите. Знаете как да се свържете с нас. Сега ни извинете.
  Излязохме от компанията и чак след като потеглихме с колата, си отдъхнах от облекчение.
- Ох, добре, че приключи. Как се справих?
- Фантастично. - ухили се Марк. - Беше същински вихър. Ейдън не е свикнал да не му се подчиняват и да му поставят условия. Ще ни се обади доста скоро.
- На това се надявам, братко.

- Кейт, какво знаеш за Ейдън Грей? Нямам предвид официалната информация.
- О, искаш мръсните клюки? - попита тя по телефона и се засмя. - С най-голямо удоволствие. Защо това любопитство?
- Защото имах неудоволствието да се срещна лично с него. Опита да ме обиди, като ме нарече секретарка, но не му мина номера. Искам да съм подготвена следващия път, когато се видим.
- Никога не съм го харесвала. Наследил е наглостта и високомерието на баща си.
- Кой е баща му?
- Крисчън Грей. Беше любител на скъпите коли, изисканите играчки и не чак толкова класните жени. Когато се ожени за Ана, майката на Ейдън, успя малко да се кротне. Ейдън вече беше 16-годишен, когато ги убиха на една от ваканциите им. Десетина години по-късно хванаха и него.
- Вампири.
- Точно. Ейдън успя да се измъкне. Почти.
- Това е ужасно.
- Така е. Оттогава се е превърнал в същинско копие на баща си с подсилен, свръхестествен ефект. Живее в свят на пари, лукс, жени... и много развратен секс. Носят се всякакви истории за... сесиите му. Преди да попиташ, не, не съм участвала в нищо с него.
- И слава богу. - отвърнах и разтърсих глава, за да се отърва от неканените сцени, появили се в главата ми. Погледнах за момент към лаптопа си, на който разглеждах разни документи, и видях, че съм получила имейл от въпросния Грей.
"Скъпа госпожице Хейстингс,
Бих искал да ви поканя на уединено частно парти в имение в покрайнините на Сиатъл. Там ще ви дам и отговора си.
Ще ви очаквам с огромно нетърпение.
Ейдън Грей."
  Отдолу имаше адрес, час и дата на въпросното събитие - утре вечер.
- Супер.
- Какво става?
- Имам покана за частно парти от Грей. Някак не вярвам, че и Марк е получил същата.
- Ще отидеш ли?
- Разбира се. Не обичам да ме подценяват, а и ако така ще помогна на Марк, тогава ще го направя.
- Пази се, миличка.
- Винаги. Чао, лельо.
- Чао, скъпа.
  Излязох от стаята си и видях, че Марк седи в хола с тъмно червена течност в ръка, която имаше сладка и почти примамваща миризма. Кръв.
- Здрасти.
- Ава... извинявай. Да го махна ли?
- Не, няма проблем. Досега съм пила само веднъж, и то защото не знаех.
- А искаш ли да опиташ?
  Погледнах към чашата, след което кимнах. Марк ми я подаде. Доближих я до устните си, поех си дъх и отпих.
- Господи. - прошепнах, обзета от ярки и силни усещания. - Това е...
- Знам. В началото еуфорията е уникална.
- Определено е така. - отвърнах, все още замаяна. Марк изчезна за момент и след това се върна с още една чаша. Подаде ми я и си взе своята.
- Благодаря.
- За нищо. Кръвта ще подсили всичко в теб. От специални банки е и не са наранявани хора.
- Значи е човешка?
- Да.
- Марк, невероятно е! Чувствам силата, която ми вдъхва, но и знам, че мога да спра по всяко време.
- Това е благодарение на мама. И с мен е така.
- Аз... всъщност искам да поговорим за нещо.
- Слушам те.
- Да си получавал покана от Ейдън Грей?
- Не, но ти явно си, щом ме питаш.
- Да, частно парти в някакво имение. Там щял да ми съобщи решението си.
- Не му вярвам.
- О, аз също. И все пак ще отида. Искам да разбера какво иска, освен да ме вкара в леглото си. Прекалено ми е очевиден.
- Не искам да ходиш сама. Вземи Деймън за подкрепление. Той е свързан с теб и ще усети ако нещо става.
- Дей е най-силен през деня. Освен това може да изреагира прибързано и да съсипе всичко.
- Тогава кой? - попита брат ми и двамата се спогледахме. Видях как се намръщи, когато явно ни хрумна едно и също.
- Кейдън.
- Кейдън.
- Не ми харесва.
- На мен също, но е висш демон, с който сме свързани. Мразя, че трябва да го кажа, но ще ни е от полза.
- За жалост си права, сестричке.
  Прибрах се обратно в стаята си и набрах номера на Кейдън. Щях да кажа на Дей малко по-късно... евентуално.
- Здрасти, трибридке. На какво дължа тази чест?
- Искам да ти отправя едно бизнес предложение.
- Слушам те.
- Трябва ми бодигард за утре.
- Ти сериозно ли?
- Ами, всъщност да. Слушай, имам си работа с някакъв луд вампир, а не мога да помоля Деймън, защото той може да направи някоя глупост. Ако ти не се съгласиш, ще отида сама и ако нещо ми се случи, ще тежи на твоята съвест.
- Смешно е да си мислиш, че изобщо имам съвест.
- Да, големият лош Висш демон. - отвърнах и въздъхнах. - Знаеш ли, беше тъпа идея, наистина. Ще попитам Адам и ще се моля да не ни убият и двамата. Тогава поне със сигурност ще усетиш нещо.
  Затворих телефона и се зачудих как, по дяволите, ми хрумна тази брилиантна идея. Щях да се справя и сама. Имах един куп способности, които щяха да ми помогнат.
  Телехонът ми извибрира и аз го погледнах.
"Ще дойда. Кажи къде и кога."
  Поех си дъх, но все пак изпратих адреса на Кейдън. Не му вярвах, това беше абсолютно сигурно, но в момента нямах друг избор. Щях да действам напълно на сляпо.
  Отпуснах се на леглото си и затворих очи. Трябваше ми малко сън...
"Здравей."
  И съня отиде по дяволите.
"Здравей, Дей."
"Как си?"
"Изморена. И напрегната."
"Защо? Случило ли се е нещо?"
"Просто един вампир, с който Марк си има проблеми. Нищо сериозно."
"Сигурна ли си?"
"Почти. Утре трябва да отида на някакво парти, за да разбера какво е решил да прави."
"Марк ще дойде ли с теб?"
"Не, но ще имам подкрепление."
"Значи Кейдън се е съгласил?"
"Откъде... аха, подслушвал си."
"Беше неволно, съжалявам."
"Щом казваш. Да, Кейдън се съгласи, но не мисля да разчитам на него. Не и изцяло."
"Защо не избра мен?"
"Защото ти си... предубеден."
"Предубеден. Ясно. Е, обади ми се след това, което ще правите. Искам да чуя как си."
"Деймън..."
  Той затвори връзката между нас и колкото и да опитвах, не успях да се свържа. Беше се изолирал напълно от мен. Сякаш имаше някакво право изобщо да ми се сърди...

- Готова ли си?
- Да, идвам. - отвърнах и взех чантичката си от леглото. Бях облякла дълга винено червена рокля, която съчетах с обувки на висок ток и грим в тон. Оставих косата си пусната, като я навих съвсем леко. Носех само гривната от мама (както и нож, втъкан под роклята). Повече нищо не ми трябваше.
  Кейдън ме чакаше пред кооперацията. Беше облечен в стилен черен костюм, който му стоеше като излят. Той ме погледна и в очите му проблесна нещо не особено възпитано и благочестиво.
- Мамка му, Хейстингс! Изглеждаш разпалващо секси.
- Благодаря. Сигурно всички други ще изглеждат така.
- О, не. Абсолютно никоя няма да те надмине, повярвай. Е, ще вървим ли?
- Аз... да. Хайде.
  Качихме се в колата, като Кей седна на шофьорското място, а аз се настаних отзад. Пътувахме в пълно мълчание, всеки зает с мислите си. След малко повече от час, вече спирахме пред разкошно имение, оградено от двете страни с гора. В далечината пък се виждаше очертанието на някакво езеро. Изглеждаше абсолютно уникално.
- Имената ви, моля. - каза един от вампирските главорези, стоящи на входа. Цялото място беше пълно с най-различни същества.
- Ава Хейстингс. Това е бодигардът ми Кей.
- Без телохранители. Нарежданията са изрични. Всички чакат в колите си.
- Няма как да...
- Няма проблем. - отвърнах и го погледнах. - Кей, ще ме изчакаш ли в колата? Ще се свържа с теб ако има проблем.
- Телефоните също са забранени.
- Не говорех за телефони, момчета. Е, вече мога ли да вляза? - попитах и се усмихнах. Нещата ставаха все по и по-интересни. Главорезите ми кимнаха и аз прекрачих прага на леговището на Грей. Нека шоуто започнеше...