Краят на Ада: Измислен Ад

30

- Изглеждаш направо пленително, скъпа. - каза мама и се усмихна. Не бях заложила на нищо специално. Даже напротив - носех обикновена къса кремава рокля с голи рамене в съчетание с обувки на висок ток. Косата ми падаше свободно на меки вълни, а като грим бях използвала само малко гланц и спирала.
- Благодаря. Отдавна не съм се виждала толкова... нормална.
- Определено ти отива.
- Колко души са долу?
- Ами, много. Наложи се да разредим малко дърветата, но направихме достатъчно пространство. Наехме и бенд, който няма нищо общо със "Студените души".
- Добре. - засмях се аз. - Честно казано, не ги харесвам особено.
- На едно мнение сме. Хайде, останалите ни чакат.
Задния ни двор беше... уникален. Имаше много маси, столове, красива украса и храна и напитки за всички. А хората... те наистина бяха много. И бяха дошли заради мен.
- Миличка, прекрасна си. - каза леля Пам и с Гидиън ме прегърнаха. - Липсваше ни.
- И вие на мен. Как е мъничкото съкровище?
- В момента е с бавачката. Утре ще го видиш.
- Страхотно.
- Добре ли си, Ава? - попита Гидиън. - Ама наистина?
- Добре съм. Вече да. Готова съм да продължа.
- Ще бъдем до теб. Винаги.
- Знам и благодаря. Забавлявайте се. Ще се видим по-късно.
След като се напрегръщах и поговорих със сигурно стотици хора, си взех питие и седнах на една от празните маси. Всички бяха спокойни и се радваха, че са се събрали заедно. Не ги заплашваше абсолютно нищо и най-накрая можеха да си отдъхнат.
- Защо стоиш тук съвсем самичка? - попита Кейдън и седна до мен. Не го бях виждала отдавна. Изглеждаше доста добре.
- Здрасти, Кей.
- Здрасти, трибридке. Изглеждаш страхотно.
- Благодаря. Ти също.
- Не отговори на въпроса ми.
- Обичам да наблюдавам отстрани. Чувствам се неудобно, когато цялото внимание е насочено към мен.
- Все пак елиминира Краля на мрака. Впечатлен съм.
- Аз... трябваше да го направя.
- Знам, красавице. Знам. - отвърна той и се изправи. - Ще ми подариш ли един последен танц?
- Какво? Защо последен?
- Не мисли сега за това.
- Не. Кажи ми, Кейдън.
- Аз съм новият Черен Лорд.
- Моля? Не, аз... не може да е така.
- Не си виновна ти, скъпа. Аз сам взех това решение. Тук не ми остана абсолютно нищо. Там ще бъда полезен.
- Кейдън...
- Ще танцуваме ли?
Успях да кимна и хванах подадената ми ръка. Двамата отидохме в средата на дансинга и той ме притисна към себе си. Спомних си нещата, които преживяхме заедно и очите ми се напълниха със сълзи.
- Хей, недей да плачеш. Обещавам, че когато успея да нормализирам положението, ще те навестя. Ще се видим отново, Ава. Просто няма да е скоро.
- Ако... ако не се върнеш, ще дойда лично и ще те извлека.
- И ти ще ми липсваш, скъпа. Бях малко по-добър, когато беше покрай мен.
Претърнах го и оставих сълзите да се леят, а в следващия момент той просто се изпари. Нямаше го.