Краят на Ада: Измислен Ад

32

Поех си дълбоко дъх и се огледах за последно. Носех дълга тясна винено червена рокля с голяма цепка отляво, обувки на висок ток и лек кашмирен шал. Косата ми беше вързана на кок, а гримът - тъмен и опушен. Щях да се смеся перфектно с останалите богати гости на партито. Излязох от спалнята и отидох във всекидневната, където Ел и Марк ме чакаха. Погледът на Легион съвсем бавно се плъзна по тялото ми, след което се върна на мен.
- Ава, изглеждаш..
- Възпламеняващо перфектна. Дори богините биха ти завидели.
- Благодаря.
- Ще тръгваме ли?
- Да, време е.
На входа ни чакаше дълга луксозна лимозина. Качихме се и потеглихме през улиците на Сиатъл. Умирах от нерви и стисках ръце в скута си. Мисълта, че Грей се е върнал към старите си навици и прави онова с други момичета.. направо караше кръвта ми да кипи. Ако не Легион, то аз собственоръчно щях да го сторя.
Колата спря и ние слязохме. Намирахме се пред разкошно и богато осветено имение, заобиколено от уникална градина и нещо като гора. Пълен срам, че принадлежеше на такъв... садист.
- Добър вечер. - каза един от пазачите на входа. - Имената ви, моля.
- Ава и Марк Хейстингс. А това е..
- Лукас Киниър. - отвърна Ел и ми хвърли един поглед.
- Открих ви. Заповядайте.
- Благодаря.
Влязохме вътре, където обзавеждането беше скъпо, модерно, но и малко претрупано за вкуса ми. Някои от гостине вече бяха пристигнали и се разхождаха наоколо с чаши шампанско в ръка.
- Лукас? Откъде измисли това име?
- Ами, така се казвам. Това е човешкото ми име. Харесва ли ти?
- Да, много. Мога ли и аз да ти казвам така?
- Разбира се, миличка. - отвърна той и сложи ръка на голия ми гръб. - Направо обожавам роклята ти. Особено тази част..
- Ел, стоя точно до вас. - измърмори Марк. - Може да си вечен, но аз съм й брат и не ми се слуша.. това.
Легион го погледна и се засмя.
- Боже, за първи път ми се случва подобно нещо.
- Свиквай, защото ще го чуеш още доста пъти. - отвърнах и се заоглеждах. Чувах най-различни странни неща, от някои от които направо ме побиваха тръпки. От Ейдън и Лушън нямаше и следа, но не се и съмнявах, че ще се появят съвсем скоро.
Стигнахме до нещо като бална зала, където имаше няколко танцувални двойки. Музиката беше бавна, хипнотична и ме караше да искам да започна да се движа в ритъма. Скоро залата се напълни и ми стана адски трудно да остана неподвижна.
- Какво.. какво е това нещо?
- Черна магия. Нещо като хипноза. Така хората стават без задръжки и спират да се интересуват. Не усещат и не чуват какво се случва около тях.
- Адски.. силно е. - отвърнах, поех си дъх и почувствах как духа прочиства съзнанието ми. - Добре, че си имам помощници.
- Но аз - не. - каза Марк и направи крачка напред. Хванах ръката му и позволих на малко от силите си да се прехвърлят на него. Няколко секунди по-късно и той се успокои. - Благодаря.
- За нищо.
Продължихме да обикаляме из имението, но освен хипнозата, не видяхме нищо подозрително. Нещо определено не беше наред.
- Според мен трябва да се разделим. - казах и се огледах.
- Не. Няма да те оставим сама.
- Добре. Аз ще отида. - отвърна Марк.
- Сигурен ли си?
- Ако нещо се случи, ще извикам и ти ще ме чуеш.
- Задължително. Внимавай.
- Винаги, сестричке.
Разделихме се и тръгнахме в противоположни посоки на къщата. Легион и аз се качихме на втория етаж, където видяхме още натискащи се двойки. Ослушвах се за странични шумове, но силната музика ми пречеше да се съсредоточа като хората. Внезапно Лукас ме притисна към стената и ме целуна. Действието беше толкова изненадващо, че ми спря въздуха и заглуши всичко останало.
"- Добре, любов. Сега се съсредоточи."
"- Но как..."
"- Имам си своите тайни. Хайде."
Направих каквото ми каза и наистина се заслушах. Долових плитко дишане, стенания.. и болезнени крясъци, идващи от долу.
- Това е. - прошепнах и се усмихнах на Ел. - Благодаря.
- За теб винаги, скъпа. Да вървим.
  Слязохме надолу и тръгнахме по посока на виковете. Сега след като ги чух веднъж, беше много по-лесно да ги проследя. Накрая стигнахме до някаква обикновена на вид врата, която, обаче, беше пазенаот двама огромни вампирски пазачи. Чудно.
- Нямате право да сте тук. - изръмжа единия. Ел само ме погледна, след което махна с ръка и двамата паднаха на земята. Минахме край тях и се озовахме пред някакво стръмно и мрачно стълбище.
- Подземие? Сериозно ли? - повдигнах вежди, вдигнах ръка и щракнах. От пръстите ми изригна синкаво-червен пламък, който освети пътя ни. Заслизахме надолу, а усещането, че ще видя нещо наистина ужасно, се засилваше. Накрая стълбите свършиха и се озовахме пред масивна дървена врата. Докоснах я съвсем леко и тя се отвори.
- О.. господи. - прошепнах задавено и покрих устата си с ръка.
- Мамка му! - възкликна Ел и се огледа. В помещението, което беше с размерите на целия горен етаж, имаше сигурно десетки млади и ужасени момичета, някои от които не носеха почти нищо. Бяха завързани за ръцете, очите, устните, а по тялото им имаше разнообразни синини и охлузвания. Скимтяха, плачеха с глас, клюмаха отпуснати на веригите.. не дишаха. Бяха мъртви, а Лушън и Ейдън ги бяха измъчвали до край.
- Виждам, че се наслаждавате на съвместната ни работа. - каза някой зад нас. По самодоволния глас познах, че е Грей. Обърнах се и го видях да се подпира на прага и да се хили насреща ми. - Добър вечер, госпожице Хейстингс.
- Вие сте болни, шибани..
- А, не, не така. Все пак не искаме никой да пострада. Особено големият ти батко.
  Кръвта ми се смрази. Веднага опитах да се свържа с Марк посредством връзката ни, но усетих единствено бял шум. Показах вампирските си зъби и изръмжах ядосано.
- Само да му сторите нещо..
- Това зависи само от теб, скъпа. Така и не довършихме онова, което започнахме преди години.
- Знаеш ли, прав си. - отвърнах с привидно спокойствие и се доближих до Грей. - Скъпи, онова със сърцето. Направи го, моля.
- С най-голямо удоволствие, скъпа. - каза Лукас. Не изчаках да видя какво ще стане, а се изстрелях нагоре в търсене на брат си. Открих ги в средата на една съвсем празна зала. Марк лежеше в безсъзнание и локва кръв на пода, а Лушън стоеше над него с кръстосани ръце и ме наблюдаваше със сардонична усмивка. Причерня ми за секунди. Бях толкова бясна, че усещах всяка фибра на тялото си като жива.
- Не трябваше да го правиш. - изръмжах и направих крачка напред.
- Аз съм скапано божество, скъпа. Можехме да сме непобедими заедно. Е, първо щях да си поиграя малко с перфектното ти тяло и тогава..
  Скочих към него без да мисля. Успях да го избутам до края на залата и след това го фраснах в лицето.
- Скапан шибаняк! - извиках и цялото осветление се пръсна на парчета. Луксенската ми същност се прояви и тялото ми започна да свети.
- Сериозно ли, Ава? Успях да опитомя истинска фурия. Какво те кара да смяташ,че изобщо имаш някакъв шанс?
- Победих дявола. Ти си нищо. - казах и изпънах ръце. Силите на всички гости бяха на мое разположение и се оказа съвсем лесно да си ги присвоя за малко. Усилието ми докара главоболие, но стиснах зъби и се съсредоточих.
- Интересно, но няма да ти стигне. - изръмжа Лушън и скочи към мен. Сблъсъка ми причини нечовешка болка и ме запрати в отсрещната стена. - Аз съм неунищожим. Притежавам силите на хиляди души. Може да си могъща, скъпа, но не достатъчно.
- Направи го пак. - отвърна Лукас и се приближи спокойно и лениво. - Докосни и косъм от главата й, Блекторн. Предизвиквам те.
- Заставаш на грешната страна, Легион. Двамата сме еднакви.
- Тук бъркаш. - казах, изправих се и застанах до Ел. - В огромна грешка си.
  Стиснах ръката на архангела, поех си дъх.. и изпищях с цяло гърло. Всичко около мен се разтресе и докато Лушън беше разсеян, протегнах ръка и задърпах. В началото беше сякаш удрях стена, но после тя се разби. Лушън също го усети.
- Какво.. по дяволите..
- Сега! - извиках. Лукас махна със свободната си ръка и изпрати мощна силова вълна, която се удари в Лушън и го накара да изреве ат болка и да се строполи на земята.
- Хайде. - прошепнах, почти останала без сили. Ел взе брат ми на ръце, след което излязохме от салона и си запроправяхме път през пищящите хора, бягащи към изхода. Стигнахме навън и видяхме, че къщата едва се крепи на съставните си части.
- Всички.. всички ли избягаха?
- Да.
- А.. момичетата?
- Те също. Лично се погрижих.
- Добре. - отвърнах и призовах огъня. Замахнах и секунда по-късно къщата избухна в пламъци. - Сега да си вървим у дома.

- Добре си, нали? Нищо ти няма? - попитах брат си за сигурно милионен път. Вече си бяхме вкъщи в Айс Фолс, но не можех да си почина, докато не се уверя, че Марк е наред. Постараха се да го излекувам колкото се може повече, но силите не ми стигнаха за по-нататък.
- Ава, спокойно. Знаеш, че вампирските Основи се регенерираме страшно бързо. Ти допълнително ускори процеса.
- Добре. - отвърнах и въздъхнах. - Сега ще мога да си почина.
- Веднага отивай. Имам чувството, че всеки момент ще припаднеш.
- Не си далеч от истината. Ще се видим по-късно.
- Добре, сестричке.
  Прибрах се в стаята си и след като си взех дълга и отпускаща вана, се преоблякох в любимата си пухена пижама (бях сигурна, че всяко момиче има една такава в гардероба си), се запътих към леглото си, но видях, че някой вече ме беше изпреварил.
- Сериозно обмислям да сложа някаква защита на тази стая.
- Защо така, любов? - попита Ел и се приближи към мен.
- Защото едно момиче трябва да има поне малко лично пространство.
- Да си тръгвам тогава?
- Не, остани. - отвърнах и се сгуших в него. Ставаше ми все по-лесно в близостта му. - Благодаря ти за вчера.
- За теб винаги, миличка. Как си?
- Скапана, но се радвам, че спасихме онези момичета.
- Аз също.
- Ти.. можеш да останеш, ако искаш. Нямам идея какво правят Разрушителите на светове през свободното си време, но..
- Ако остана, няма да имаш и грам почивка, скъпа. - прошепна Лукас в ухото ми и накара кожата ми да настръхне. - Нуждаеш се от спокойствие.
- Това е така. Просто.. поне докато заспя? Моля те.
- Съгласен съм.
  Настанихме се на леглото и веднага се сгуших в Ел. Тялото му излъчваше успокояваща топлина, а равномерния му пулс започна да ме унася на секундата. Беше адски приятно поне за момент да усетя нечия силна прегръдка и да се почувствам защитена. Понякога ми идваше в повече да бъда силната. Вече не се и налагаше.