Краят на Ада: Измислен Ад

3

Отворих очи и се протегнах. Трябваше да призная, че като изключим свръхестествените странности, тук щеше да ми хареса. Беше спокойно и адски красиво... на пръв поглед.
Взех телефона от нощното шкафче и набрах номера на леля Пам. Адски се притеснявах за двамата с Гидиън. Е, за Кайл също, но...
- Ава! Как си, миличка?
- Добре съм, не се тревожи. Как е Гидиън? Стигна ли до него?
- Да, наложи се да го транспортираме в болница в Ню Йорк. В момента е в интензивното.
- Господи! Мога ли да направя нещо?
- За него се грижат най-добрите специалисти, които помагат и на други като нас. Можем само да чакаме.
- Иска ми се да бъдем заедно.
- Аз също, миличка, но засега трябва да останеш със семейството си и Адам. Ще дойда да те взема при първа възможност.
- А... а Пфарзуф?
- Не може да ни нарани. Ти си сред много хора, а аз имам средства за защита. Няма да посмее да те доближи.
- Дано да е така.
- Скъпа, трябва да затварям, но скоро ще ти звънна. Грижи се за себе си.
- Разбира се, лельо. Ти също. До скоро.
- До скоро, скъпа.
Затворих телефона и въздъхнах дълбоко. Самото споменаване на името на този демон ме караше да изтръпна. Ако не бях успяла да реагирам навреме, сега щях да съм мъртва...
"Съжалявам." - каза Кейдън в ума ми. Не го бях чувала от онази вечер. "Трябваше да те защитя по някакъв начин."
"В случая не си виновен ти. Явно баща ти има зъб на... на биологичните ми родители."
"Кои са те?"
"Айви и Джейсън Хейстингс. Чувал ли си за тях?"
"Те са истински легенди. Заедно са по-силни и от демоните. Има слухове, че наследницата им ще е по-могъща и от двамата."
"Супер."
В този момент Кейт влезе и връзката ми с Кейдън прекъсна.
- Здрасти, почуках, но не ми отговори и затова влязох.
- Няма проблем. Има ли нещо?
- Исках да те поканя на закуска. Идваш ли?
- Добре. Само да се приготвя.
След като си взех душ, облякох свободна дълга рокля и кожено яке и слязох надолу. Долових някакъв разговор и насочвайки се към силата на звука, стигнах до огромната и модерна кухня, където бяха Адам, моето семейство, както и извънземният от онзи ден. До него имаше момиче, поразително приличащо на него.
- Добро утро, Ава. Сядай. Искаш ли кафе?
- Да, благодаря. - отвърнах и се обърнах към гостите. - Аз съм Ава, приятно ми е.
- Вече се видяхме. - каза Деймън. Сестра му се усмихна и протегна ръка към мен.
- Казвам се Ди и съм му сестра. Защо не си идвала преди?
- Дълга история.
- Заповядай. - отвърна Адам, подаде ми голяма чаша с ароматно кафе и седна до мен. - Е, чу ли се с леля си?
- Да. Гидиън е в интензивното отделение на болница в Ню Йорк. Можем само да чакаме.
- Съжалявам.
- Аз също. - въздъхнах и отпих от кафето си. - Както и да е. Днес трябва да отида на пазар.
- Всъщност вече съм го планирала. - усмихна се Кейт. - Все пак довечера имаш рожден ден.
- Аз... няма нужда.
- Напротив. Ще е първият ти празник, прекаран с нас. Ще си прекараме страхотно.
- А преди това отиваме на пазар. Ди, ще дойдеш, нали?
- Естествено. Никога не пропускам шопинг.
Един час по-късно вече паркирахме пред градския мол, който беше пълен до пръсване. Обикновено не харесвах такива пренаселени места, но явно днес щях да направя изключение. Започнахме да обикаляме, като не пропуснахме нито един магазин. Боже, тези момичета бяха неуморими!