Краят на Ада: Измислен Ад

5

- Добре дошла в дом Салваторе, Ава. Аз съм Керълайн. - усмихна се русата вампирка, която беше само с около три години по-голяма от мен. Е, поне изглеждаше на толкова. - Много се радвам, че реши да дойдеш.
- Благодаря. - отвърнах и се огледах. Учшлището се помещаваше в огромно старо имение, което преди е служело за нещо като трезор за свръхестествени артефакти. Дори и сега усещах някаква странна аура, носеща се наоколо.
- Кер, мястото е страхотно, наистина.
- Добре, че не съм сама. Аларик и длугите ми помогнаха страшно много. Хайде, влизайте.
  Керълайн ме разведе и ми показа помещенията, в които щях да се обучавам. Имаше големи зали, ограмни библиотеки и дори килии за затворници. Навсякъде се разхождаха деца на различна възраст, които с нищо не показваха, че са по-необикновени от останалите. Не че очаквах рога, светещи очи и опашки, но все пак...
- Обаждай ни се през ден, ако не и по-често. Ние също ще го правим. - усмихна се баща ми и ме прегърна. - Вампирите не се нуждаем от сън, така че не се притеснявай.
- Добре. Обещавам.
- Ако имаш нужда от съвет за дрехи или някое готино момче, съм насреща.
- Или ако искаш да пребием някой. - подсмихна се Марк. - Насреща сме.
- Благодаря. За всичко.
- Няма за какво, миличка. Грижи се за себе си. Ще се видим съвсем скоро.
- Обещавам. До скоро.
- До скоро.
  Няколко часа по-късно луната вече беше изгряла, а аз седях в новата си стая и се взирах през прозореца. Случката с Пфарзуф не ми излизаше от ума. Толкова хора пострадаха заради него. Заради мен...
"Кейдън, там ли си? Чуваш ли ме?"
  Затворих очи и се съсредоточих още повече.
"Кей, моля те. Искам само да знам дали си добре."
"Виж долу."
  Намръщих се, но все пак погледнах. Той стоеше под прозореца ми. Как...?
"Скачай, хибридке."
- Ти си луд. - промърморих, но направих каквото ми беше казал. Прехвърлих краката си през свода и се оттласнах. Очаквах да стъпя на земята, но вместо това усетих чифт силни ръце и движещи се гръдни мускули.
- Здравей.
- Здравей.
- Ти дойде.
- Ти ме извика. Как да не се отзова на подобна покана? Особено след като имам възможността да съм толкова близо до такава красавица. - отвърна той, а аз чак сега осъзнах, че буквално съм в ръцете му.
- Кей...
- Не смятам да те пускам, Ава. Хванах те. - прошепна и ме целуна по врата, след което продължи нагоре, докато не стигна до устните ми. Завзе ги така, сякаш беше жадувал за тях с години. Притиснах се към него и зарових ръце в косата му, а от гърлото му ся откъсна ниско ръмжене, което възпламени всяко нервно окончание по тялото ми.
- Господи, липсваше ми. - отвърна Кейдън, щом се отделихме един от друг. - Едно е да си говорим в ума ти, но да мога да съм при теб и да те докосвам... невероятно е.
- Напълно съм съгласна. Как си? Имам предвид...
- Не съжалявам, че баща ми е мъртъв. Той беше един от най-лошите демони, но и адски могъщ. Силите му са черни, Ава. Усещам как се опитват да ме надвият, но няма да им се дам толкова лесно. Ти... когато съм с теб, дори когато си мисля за теб... мога да дишам по-лесно.
- Радвам се, че мога да помогна.
- И още как, красавице. Уникална си. - усмихна се Кей и ме целуна, като ме накара да забравя за всичко лошо поне за няколко минути. Беше невероятно... докато не усетих, че се задушавам. Сякаш нещо ме стискаше за гърлото...
- К...Кей. - прошепнах и го погледнах. Той ме пусна и се отдалечи на няколко крачки. На лицето си имаше ехидна усмивка, а очите му - те бяха черни като катран.
- Кейдън...
- Ти. Си. Виновна! - изсъска той и вдигна ръка. Почувствах невероятна силна болка, която ме повали на колене. Извиках и стиснах очи, но не трябваше да се предавам. Стиснах юмруци, извиках на помощ каквато и сила да притежавах, и станах на крака.
- Трябваше да те убия още веднага!
- Не! - изкрещях и замахнах. Кейдън залитна, но не успях да го поваля. Само го ядосах. Той скочи към мен, но изведнъж сякаш се удари в стена.
- Какво, по...
- Махай се. Веднага. - каза твърд женски глас. Обърнах се и видях три момичета на моята възраст с разперени напред ръце.
- Демон или не, ще те разбием.
  Кейдън изръмжа ядосано, след което просто се изпари.
"Не си се отървала от мен, кучко!"
"Ще те чакам, демоне!"
- Леле! Кой беше този?
- Кейдън Роу. Настоящ Висш демон. - отвърнах и си поех дълбоко дъх. - Който в момента иска да ме убие. Аз съм Ава, между другото.
- Здрасти. - усмихна се едно от момичетата, със светла кестенява коса и сини очи. - Казвам се Хоуп, а близначките са Джо и Лизи.
- Ти си новото момиче от днес.
- Да.
- Какво си?
- Основен хибрид. Кръстоска между Луксенска Основа и Ухапан вампир. Ами вие?
- Близначките са вещици. Деца на такава и човек, но износени от майка вампир. Аз също съм хибрид. Баща ми е от Първите вампири, а майка ми - амагьосан върколак.
- Еха. Аз... не знам какво да кажа.
- Свиква се. - отвърна Хоуп и сви рамене. - Все пак съм такава през целия си живот.
- Е, аз не. Разбрах за всичко това едва преди няколко седмици. Оттогава живота ми е пълен хаос.
- Съжалявам. Хайде, ела. Имаме неизчерпаем запас от сладолед точно за такива случаи.
- Супер.
  Момичетата ме заведоха в една от огромните кухни, където си взехме купички и ги напълнихме догоре. След това отидохме в стаята на Лизи и Джо, и седнахме на пода.
- Така, как се забърка с Висш демон?
- Нямам идея, всъщност. Първо се записа да учи в моето училище. Случайно се запознах с баща му, Пфарзуф, който е искал да убие родителите ми. Когато той загина, силите му се предадоха на Кейдън.
- Не само те, очевидно. Той те ненавиждаше.
- Да. Забелязах. - отвърнах и въздъхнах. - Добре, че бяхте вие. Благодаря ви.
- За нищо. - усмихна се Лизи. - Знаеш ли, ще станем страхотни приятелки. Ти си най-интересното нещо, случвало се от доста време насам.
- Радвам се, че помогнах.
  Няколко часа по-късно отново бях в стаята си, опитвайки се да заспя. Неуспешно, разбира се. Случката постоянно се въртеше в ума ми и не ми даваше мира. Истината беше, че вината се оказа изцяло моя.
- Престани да се самообвиняваш. Аз също съм част от това.
  Данк се беше облегнал на няколко сантиметра от леглото ми и ме наблюдаваше.
- Здравей.
- Здрасти.
- Този път не се уплаши.
- Сигурно съм свикнала. - отвърнах и се изправих до седнало положение. - Защо си тук?
- За да те видя. Как си?
- Спасиха ме от сигурна смърт, но иначе съм добре. Кейдън беше тук.
- Съжалявам. Трябваше да дойда по-рано.
- Вече всичко е наред. Аз... заблудих се, че не се е променил и свалих гарда. Не биваше да го правя.
- Не си знаела какво ще стане.
- И все пак...
- Добре, стига. - каза Данк и се приближи така, че лицата ни бяха на милиметри едно от друго. - Аз изпратих Пфарзуф в ада, не ти. Аз съм отговорен за Кейдън. Аз ще го спра.
- Данк...
- Не спори с мен, Ава. Аз съм бог на смъртта.
- Бог? Сериозно? - попитах и се засмях. Той също се усмихна... и ме целуна. Останах без дъх. Буквално. Сякаш нервните ми окончания се запалиха и избухнаха за живот. Увих ръце около врата му, а той ме притегли към себе си. И, естествено, момента беше развален.
- Данкмар, чака ни работа.
- Джи... - изръмжа Данк, след което ме погледна извинително. - Ще я убия и се връщам.
- Ха-ха, забавно.
- Недей, моля те. - отвърнах. - Върви. Ще се видим пак.
- О, задължително. - каза Данк и отново ме целуна. - До скоро, хубавице.
- До скоро.