Краят на Ада: Измислен Ад

21

- Ехаа. Аз... еха, наистина. Само това мога да кажа. - казах за сигурно десети път. Института беше... феноменален. Имаше стаи за живеене, зали за тренировки, оръжейна, както и проследяващи устройства, които бяха последна дума на техниката. Никъде не бях виждала подобно нещо.
- Да, страхотно е. - отвърна Джейс и ни поведе към едно място, където ни чакаха четирима души - трима мъже и една жена.
- Това са Алек, Исабел, Саймън и Магнус. Алек и Исабел са Ловци като мен, Саймън е вампир, а Магнус - Висш магьосник на Бруклин.
- Приятно ми е. С мен са Деймън и Ди Блек, баща ми Джейсън и брат ми Марк. Двама Луксени и двама Ухапани вампири.
- Супер! - възкликна Саймън.
- Така е. Е, Кейдън ни каза, че имате нужда от помощ.
- Чак помощ... - измърмори Джейс.
- Да, имаме нужда от помощ. Наскоро бяхме нападнати от демоните на Лийф.
- И вие ли? Мен също ме е нарочил.
- Защо?
- За удоволствие, може би. - каза Марк.
- И защото за кратко излизах с Данкмар. Той е...
- Главният събирач на души. Смъртта.
- Точно.
- Впечатлен съм. Той ли те заряза или ти него?
- Джейс, стига. - скара му се Исабел и ме погледна извинително. - Бих казала, че по принцип не е такъв, но жестоко ще излъжа.
- Няма проблем, наистина. Той ме остави и благодарение на това сега съм с пъти по-добър от него. - отвърнах и се ухилих на Дей, който ми намигна. - Така, Данк ми каза, че откакто Лийф се е качил на престола, навсякъде всява хаос. Явно преди е имало баланс и сега той е нарушен.
- Ние трябва да се справяме с цялата каша, така ли? - попита Саймън и се намръщи.
- Да, нещо такова. Магията му е доста силна. Способен е да съживи всеки и всичко и да го обърне срещу вас.
- В името на Ангела. - прошепна Исабел и си пое дъх. - Това вече е лошо.
- Определено.
- Не може ли просто да отидем до Ню Орлиънс и да изкореним проблема от зарадиш?
- Ако искаме да се сблъскаме с армия от свръхестествени зомбита, които имат кой знае какви способности, тогава да.
- Е, ще бъде забавно. - отвърна Джейс и вдигна рамене. - Кога тръгваме?
- Нека първо се оправим с тукашния проблем. С какво точно си имаме работа?
- Демони, Бездушни, вампири, такива.
- Бездушни ли? Кайл не беше ли такъв?
- Така мисля.
- Леле. Още един ли?
- Да. Както ми беше казал един Висш демон, събирам си фен клуб. Сега на работа. Трябва да ходим на лов все пак.

- Какви са тези символи по вас? - попита Марк, докато се приготвяхме. Екипирахме, по-точно. Като цяло на мен не ми трябваха оръжия, но все пак взех една кама, която Джейс ми подаде.
- Руни. Имаме лечителски, за нападение, за защита... всякакви. Рисуваме ги с помощта на стилита, каквито има абсолютно всеки ловец на сенки.
- Това е супер.
- Наистина. Добре, къде отиваме сега?
- В покрайнините на града има изоставена стара индустриална зона. Там демонската активност е изключително засилена. Проблема е, че в момента сме много малко, а от Клейва няма да изпратят помощ навреме.
- Какво е Клейв?
- Това е нещо... нещо като съвет със старейшини. Тъй като съществуват Институти из целия свят, Клейва се грижи за реда на всички.
- Мисля, че и Зоуи участва в един такъв. Тук има ли "Дом на нощта"?
- Да. Помагали сме си, но като цяло Белязаните предпочитат да не се намесват.
- Ясно. Кой ги ръководи?
- Някакво актьорче. Справя се добре, но пак не го харесвам.
- Аз също. - отвърна Дей.
- Оставете Ерик на мира. Сега е със Шоуни и са си много щастливи. - казах раздразнено. - Е, ще тръгваме ли?
- Да, готови сме.
  Качихме се в колата на Марк (оказа се, че брат ми има апартамент и автомобил в почти всеки по-голям град) и започнахме да се провираме през натоварения трафик. Чудех се какви ли вампири ще са този път. Направо трябваше да започна да си правя списък.
- Какво ли ни очаква в Ню Орлиънс? - попитах по-скоро себе си, но Дей и татко се обърнаха към мен. - Не знаем абсолютно нищо за този Лийф, освен че е откачен и има зъб на Данк. Искаше ми се да разбера нещо повече. Враждата все трябва да е започнала отнякъде.
- Знаеш ли, в Института видях, че има невероятно огромна библиотека. След като хванем вампирите, може да погледнем там.
- Да, страхотна идея.
  Спряхме на около 300 метра от мястото и след това продължихме пеша, защото вампирите щяха да усетят всички освен Марк и мен. Още отдалеч видяхме, че имат поне петима пазачи само на входа. Интересно.
- Добре, какво ще правим?
  Погреднах към татко, Дей и Марк, които кимнаха. Познаваха ме перфектно. Тръгнахме напред, като секунда по-късно очертанията на Дей се размиха и всичко беше окъпано от светлина. Вампирите веднага ни забелязаха и се хвърлиха към нас. Погледнах ги, призовах огъня и замахнах. Трима от кръвопииците станаха на пепел, а с останалите се оправиха Марк и Дей.
- Леле, това беше невероятно! - възкликна Исабел и се приближи.
- Благодаря, но не е нищо особено. Сега накъде?
- Виждате ли онези съборетини там? - попита Алек и посочи две стари сгради на няколко метра от нас. - Сензорите отчитат силна активност. Това значи, че не са само вампири. Има демони, сенчести и бездушни.
- Супер. Поне ще е разнообразно. - измърмори Джейс. - Какво чакаме? Да се разделим и да ги унищожим.
- Слушаме и изпълняваме. - отвърнах и завъртях очи. Много лесно можех да го убия и да го припиша на демоните. Щеше да бъде огромна трагедия..