Краят на Ада: Измислен Ад

40

- Необходимо ли е всичко това? - попитах и се погледнах в огледалото. Носех стилен официален костюм в две части, черни обувки на висок ток, а косата ми падаше свободно на меки вълни. - Харесва ми, между другото. Мисля да си го запазя.
- Както искаш. - измърмори Масимо. Все още беше бесен след срещата с Летисия. - Да вървим.
Качихме се в спортната му кола и половин час по-късно вече паркирахме в подземния гараж на луксозна бизнес сграда в центъра на града. Слязохме и се насочихме към асансьора.
- Можеше просто да ме оставиш в къщата. Нямаше да избягам.
- Не исках да рискувам. Освен това ще приключим бързо.
Качихме се до един от последните етажи и влязохме в голяма заседателна зала. Масимо ме настани начело на масата, а самият той седна до мен. Няколко минути по-късно от вратата започнаха да се появяват мъже и жени в костюми, които заеха местата си.
- Чудесно, всички сте тук. Да започваме. - каза Масимо на италиански. Повдигнах вежди, но не казах нищо.
- Масимо..
- Спокойно, тя не разбира и думичка. Добре, докъде стигнахме?
- Тук държим нещата под контрол. Хотелите и клубовете са пълни за месеци напред.
- Какво става в Щатите? - попита Масимо и аз наострих уши.
- Там имаме проблем. - каза една от жените.
- Какъв?
- Ейдън Грей е изчезнал. Безследно. Освен това изглежда, че фирмата му вече не е на негово име.
- Мамка му! Той беше един от ключовите ни инвеститори там. Кой е новият собственик?
Всички се умълчаха, а аз се подсмихнах и се изправих на стола си.
- Това съм аз. - казах на перфектен италиански. - Аз съм новият собственик на Грей Ентърпрайзис и Ескала. Освен това Ейдън.. няма да го видите скоро.
- Моля?
- Погрижих се за него. - отвърнах и се обърнах към Масимо, който ме наблюдаваше с ледено изражение. - В какво е инвестирал? Дрога? Оръжия? Жени? Ако е нещо от това, не съм заинтересувана. Сигурна съм, че ще ви е лесно да намерите друг за мръсните си сделки.
- Махайте се! - изръмжа изведнъж Торичели и видях, че вампирските му зъби са издължени. Останалите побързаха да изпълнят заповедта му и скоро в залата останахме само двамата. Изправих се, а Масимо ме притисна към масата.
- За много остроумна ли се мислиш, Хейстингс?
- Не, просто е забавно да те гледам бесен.
- Така ли? - изръмжа той и с едно движение свала сакото и потника, който носех. Наведе се и прокара зъби по врата ми, а аз потръпнах.
- Грей.. си получи заслуженото.
- Не се и съмнявам. - прошепна Масимо и ме целуна. Не го спрях. Обвих крака около него и го дръпнах към себе си. Майната им на последствията. И преди съм си играла с огъня, но това тук.. беше истинско инферно.