Краят на Ада: Измислен Ад

12

- Ава, това е адски опасно. Говориш за някакъв извратен вуду крал.
- Става въпрос за Грейс! Тя е единствената останала от човешкия ми живот!
- Ще опитам да не се обиждам. - измърмори Адам, а аз му хвърлих извинителен поглед.
- Сигурна ли си?
- Да, видях го. Бяхме в нейната стая и Лийф я хвана за косата...
- Не е бил той. - каза Хоуп и ми подаде някакъв плик. - А баща ми. Иска размяна.
  Отворих плика. Вътре имаше бележка с написан телефонен номер и няколко думи.
  "Много искам да се запозная с упоритата персона, която държи дъщеря ми при себе си. Имаш три дни да решиш, любов.
Обади ми се.
Клаус Майкълсън"
- Хоуп, много ли ще ми се сърдиш, ако убия баща ти? - попитах, като едва се сдържах да не ударя нещо.
- Той вече е мъртъв. Направи каквото трябва. Дори съм готова да се върна при него, ако това ще спаси Грейс.
- Няма да стане. Никой тук няма да го позволи. - отвърнах и набрах номера от листчето.
- Здравей, любов. Не очаквах да се предадеш толкова лесно. Явно нямаш нищо общо с майка си.
- Не си позволявайте да споменавате майка ми, господин Майкълсън. Къде е Грейс? Искам да я чуя.
- Разбира се. - отвърна той. Чуха се някакви шумове и след това чух приятелката си.
- Ава!
- Грейс, успокой се, моля те. Всичко ще бъде наред. Идвам да те взема.
- Аз... побързай... - прошепна тя, но не успя да довърши, защото телефонът й беше отнет.
- Ето, увери се. Имаш ли решение или да те оставя да си помислиш?
- Ще се срещнем. - отвърнах и си поех дъх в опит да измисля нещо. - В Хеленд. На неутрално място. Така никой от нас няма да има предимство. След два дни. Аз ще доведа Хоуп, а вие - Грейс.
- Умна си, любов. Впечатлен съм. Добре, ще се видим там след два дни. И внимавай, надушвам капаните от разстояние.
- Аз също. - казах, затворих и седнах на най-близкия стол. - Господи!
- Добре ли си?
- Имаш план, нали? - попита господин Салцман. - Няма начин Хоуп да се върне в ръцете му.
- Кейдън веднъж спомена, че има познати в Хеленд. Не ми харесва, но това е единственото, което успях да измисля.
- Ще се съюзиш с него?
- Не. Ще използвам връзките му. Трябва да говоря с него. Сама.
- Ава...
- Довери ми се, Дей. Ще се справя.
- Не за това се притеснявам. - отвърна той. Изправих се, отидох до него и го целунах.
- Знаеш, че те обичам, нали?
- Да.
- Добре. Тогава ме остави да го направя. След това ще се върна при теб.
  Той въздъхна и опря челото си в моето.
- Не ми харесва. Ама никак.
- Знам.
- Поне мога ли да те закарам до Хейлд? Прекалено опасно е да си съвсем сама.
- Добре. Благодаря.
- Винаги, бебчо.
  Приготвихме се и тръгнахме. Мълчахме почти през целия път, всеки потънал в собствените си мисли. Намирахме се по средата на гадна каша в невиждани размери и нямах идея как щяхме да се измъкнем. Толкова много хора щяха да се превърнат в невинни жертви заради някаква скапана игра на двама луди...
- Господи. - прошепнах и въздъхнах. - Как ще се справим с всичко?
- Едно по едно, скъпа. Нека първо спасим Грейс и тогава ще му мислим.
- Прав си. Сега вече ще трябва да кажа на приятелката си каква съм всъщност. Исках да я предпазя колкото се може по-дълго, но всъщност май й навредих.
- Не говори така. За всичко са виновни Данк и този Лийф. Ние просто трябва да се справим с последствията.
  Стигнахме до дома на Кейдън и след като си вдъхнах още смелост, слязох от колата и тръгнах към вратата. Кей ми отвори още преди да съм вдигнала ръка, за да почукам.
- Здравей, хибридке. На какво дължа това удоволствие?
- Трябва да поговорим. Може ли да вляза?
- Сама?
- Да, сама.
- Добре тогава. Заповядай.
- Благодаря.
  Влязохме навътре и Кейдън ме заведе в библиотеката, където бяхме и предишния път. На масичката за кафе вече имаше сервирани напитки и хапки. Сякаш е знаел, че идвам...
- Още мога да влизам в главата ти. Не е силно както преди и е много трудно, но на моменти се получава.
- Значи знаеш за какво съм дошла.
- Всъщност не. Сядай.
  Настаних се на едно от диванчетата, а Кейдън седна на креслото срещу мен.
- Имам нужда от контактите ти в Хеленд.
- Защо?
- Защото... защото Клаус Майкълсън отвлече Грейс и иска да му върна дъщерята в замяна. Това няма как да се случи, затова трябва да измисля нещо адски бързо, за да му поставя капан и той да ся хване в него. Не знам защо, но се сетих за Хеленд и той се съгласи да се срещнем там.
- Колко време имаш?
- Два дни.
- По дяволите! Дъщеря му толкова ли е важна за теб?
- Кейдън!
- Добре, разбрах. Ще се обадя на някои места, но трябва да тръгнем моментално.
- Ние?
- Естествено. Да не мислиш, че ще изпусна целия купон? Няма начин.
- Не е особено добра идеа...
- О, стига! Ще пътуваме с различни коли и обещавам, че няма да опитам да убия Луксена.
- Колко успокояващо. - измърморих и въздъхнах. - Няма да ми кажеш нищо, ако не дойдеш, нали?
- Позна от първия път. - ухили се Кейдън. - Е, тръгваме ли?
- Правя го заради Грейс и Хоуп. - отвърнах и се изправих. - Хайде.
  Излязохме отвън, където заварихме Деймън, Марк, Хоуп, Ландън и татко.
- Какво правите тук? Кога дойдохте?
- Малко след вас.
- Да, следихме ви почти през цялото време.
- Освен това близначките направиха защитно заклинание и къщата е напълно обезопасена. Ди също е там.
- Добре. Да тръгваме вече. Нямаме почти никакво време.
- И той ли ще идва? - попита Марк и изгледа Кейдън.
- Да. Това е условието му. На мен също не ми харесва, повярвай. Хайде.
  Качихме се по колите и потеглихме. Дей, Марк, Хоуп и аз бяхме в едната, Ландън и татко във втората, а Кейдън караше след нас. Хеленд не беше особено далеч, но заради адското напрежение пътуването щеше да ми се стори вечно. Най-накрая, час и нещо по-късно, видяхме началните табели. Кейдън избърза, за да ни показва пътя, а аз си поех дълбоко дъх. Ако не пожелаеха да ни помогнат, щяхме да се оправяме сами. Някак.
- Тук е. - отвърна Марк, когато видя, че Кейдън спира пред някаква административна сграда. Излязохме от колите и се насочихме към входа.
- Знам това място. - каза татко. - Тук се намира Главният Холдски Съвет. Дори един от Съветниците е мой познат.
- Значи можеше да си го спестим, така ли?
- Нещо такова.
- Аз... както и да е. - отвърнах и поклатих глава. - Да вървим.
  На входа, естествено, ни спряха двама охранители. Изглеждаха като планини от мускули с изваяните си тела, а пепеляво сивите им очи им придаваха заплашителен вид. Нямаше съмнение, обаче, в едно - пред мен стояха стопроцентови вампири.
- Съжаляваме, но Натаниел Олсен се оттегли от длъжността Главен Съветник.
- Можете ли да ни кажете къде да го открием? Въпроса е изключително сериозен.
- Разбираме, но няма как да дадем подобна информация. Въпрос на сигурност.
- Благодарим. - отвърна баща ми и групата ни се отдалечи.
- Добре, какво ще правим сега?
- Ще отидем до имението Къмин - Ван Хейлд. Собственост е на Мелиса Бакуорд, която е Двойница на съпругата на Нейт. Тя може да знае нещо.
- Чакай. Двойница ли?
- Да, дълга история. Хайде.
  Половин час по-късно спряхме пред огромна и супер красива къща с градина, голям гараж и изобщо всичко необходимо. С Дей и татко се приближихме и той вдигна ръка да почука, но тогава вратата се отвори.
- Джейсън Хейстингс! Какво правиш тук?
- Здравей, Алекса. Как си? - усмихна се баща ми и прегърна жената, която изглеждаше на не повече от 20 и няколко. - От доста време не сме се виждали.
- Така е. Съжалявам, но момента не е много подходящ.
- За нас също. Идваме с молба за помощ.
- Може би ще успеем да си съдействаме взаимно. Заповядайте, влезте.
- Благодарим.
  Алекса ни отведе до огромна и пищно украсена всекидневна, където имаше още седем-осем човека. Така де, вампири. И някакво друго същество.
- Нейт, виж кой е тук.
- Джейсън! Как си? - усмихна се мъж на около 30 и се изправи, за да посрещне баща ми.
- Добре съм. Съжаляваме, че идваме без предупреждение, но се наложи.
- Няма проблем. - отвърна Нейт и след това ме погледна. - Това да не е...
- Ава. Приятно ми е.
- На мен също, мила. Красива си колкото майка си.
- Благодаря ви.
- Така, да ви запозная с другите. Това е двойничката ми Мелиса, съпругът й Лиам и синът им Оливър. Онези пък са новият Главен Съветник Дейн, съпругата му и най-добрата приятелка на Мелс Ерика, и техният син.
- Здравейте на всички. Извинявайте за неподходящия момент, но имаме нужда от помощ. Кейдън Роу ми каза за вас, а после се и оказа, че и татко ви познава.
- Не го харесвам. - каза Мелиса. - Кейдън, имам предвид.
- По принцип има защо. Затова го оставихме навън.
- Благодаря.
- Аз... най-добрата ми приятелка Грейс беше отвлечена. От Клаус Майкълсън.
- Първородният Създаден?
- Точно той. Иска да му предадем дъщеря му Хоуп, но тъй като това няма да стане, защото тя не иска, трябва да измислим нещо друго. Той ще дойде след два дни тук, защото в бързината се сетих само за това място. Съжалявам, че ви притеснявам, но имам нужда от помощ.
- Ще ти помогнем. - отвърна Мелиса и си поех дъх. - Само... дъщеря ни изчезна наскоро, а е бременна и Спътникът й я преследва и освен това всичките ни мъртви роднини се съживиха и...
- Мамка му. А мислех, че при нас е сложно. - прошепна Хоуп.
- Какво е Спътник?
- Върколашки термин. Нещо като сродна душа.
- Тогава защо той я преследва?
- Работи с психясалия ми брат и родителите ми.
- Чудно.
- Знам кой ги е вдигнал от мъртвите. - отвърнах и се намръщих. - Казва се Лийф и е крал на вуду магията. Преди е имал кавга с Данкмар, Смъртта, и сега си отмъщава, като съживява най-големите ни кошмари. За да стигнем до него, първо трябва да минем през всички.
- Добре, едно по едно. Първо ще помогнем за Грейс, след това всички заедно ще открием Оливия и ще сритаме малко задници. Съгласни ли сте? - попита Алекса и се усмихна.
- Абсолютно. Да го направим.

  Седях в стаята си в хотела, в който бяхме отседнали, и гледах навън. Един ден мина. Оставаха още 24 часа и щях да се срещна с Клаус. Дано Грейс беше добре...
- Успокой се. - каза Дей и започна да разтрива раменете ми. - Всичко ще бъде наред. Ще се справим.
- Силно се надявам. Само дано Грейс не ме намрази след всичко това.
- Да, това ще бъде адски трудно, но ще ти помогна да й обясниш. Все пак не си различна по характер, а само по вид.
- Благодаря. - отвърнах, обърнах се и увих ръце около врата му. - За това, че си ми такава голяма подкрепа.
- За теб винаги, бебчо. - усмихна се Дей и ме целуна. Само той беше в състояние да ме накара да забравя всичко лошо и да се почувствам като едно нормално... влюбено момиче.
- Обичам те. - прошепнах. - Исках да го знаеш, защото...
- И аз те обичам, Ава. - отвърна Деймън и ме целуна отново. - Всичко ще бъде наред. Ще се справим. Заедно.
- Заедно. Харесва ми.