Краят на Ада: Измислен Ад

20

- Нали не мислехте, че ще се отървете толкова лесно от мен? Глупаци! - изсмя се Неферет. Звукът беше толкова ужасяващ, че настръхнах.
- Винаги можем да те убием. Отново.
- Не бъди толкова самоуверена, скъпа. Дойдох, за да си върна училището и точно това ще направя.
- Боже! Лийф ли ти напълни главата с такива глупости? - сега беше мой ред да се засмея. - Няма кас да стане. Дори и да доведеш цял отряд Арумианци със себе си.
- Кой е казал, че не съм?
  Измеднъж всички сенки около нас се раздвижиха и някои започнаха да образуват човешки фигури. Поех си дъх, призовах огъня и след миг ръцете ми се възпламениха.
- Нямаш идея колко ми е писнало от такива глупости! - извиках и запратих няколко огнени топки по Арумианците. Това нямаше да ги убие, но щеше да ги задържи достатъчно.
- Ужасно си права, дете. - отвърна Неферет и вдигна ръце. Заприиждаха все повече и повече Арумианци, както и някаква отвратителна комбинация между хора и гарвани.
- Дей, извикай помощ!
- Ава...
- Отивай! Ще ги удържа!
  Спътника ми ме погледна за последно, след което прие Луксенската си форма и се стрелна между дърветата. Поех си дъх и почувствах как кожата ми засиява, а зъбите ми се издължават. Трябваше да се боря с всички възможни сили...
- Ава, дръж! - извика някой. Доусън. Хванах подхвърленото оръжие и видях, че е острие от чист обсидиан. Идеално. Затичах се и започнах да убивам наред. Скоро към нас се присъединиха Дей, Зоуи и групата й, всеки извадил на показ способностите си...
  Изведнъж усетих как тъмнината ме обгръща като с черна перелина и опитва да изсмуче силите ми. Стиснах зъби, затворих очи... и бръкнах с ръка вътре.
"Боже, дано се получи." - помислих си и се съсредоточих. "Чуйте ме всички. Ако продължите да се биете срещу нас, ще загубите. Гарантирам ви го. Ако спрете сега и приемете човешката си форма, ще ви пуснем да си вървите и няма да ви закачаме. Знаете колко съм силна и от моята уста значи много. Сега, ако обичате, си махнете пипалата от мен!"
  Пелената се раздвижи и скоро отново можех да виждам. Арумите бяха в човешката си форма и стояха мирно по местата си.
- Мамка му, успях!
- Какво е това, по дяволите?! - просъска Неферет. - Какво правите? Бийте се!
- Не. - отвърна съвсем спокойно единия Арумианец. - Тя ни предложи по-добра опция.
- Вие...
- Между другото, аз съм Хънтър. Дължа ти услуга, трибридке. Ако някога имаш нужда от нещо, ме потърси. - отвърна той, намигна ми и минута по-късно всички изчезнаха.
- Страхотно. Спечели си още един обожател. - измърмори Деймън и завъртя очи, а аз не се сдържах и се засмях.
- Съжалявам.
- Неферет, върви си. - каза Зоуи. - Нищо тук не ти принадлежи.
- И предай на Лийф да се постарае малко повече. Усилията му издишат.
- Ще се върна!
- Ще те чакаме.
  Неферет извика ядосано и изчезна с всичките си безформени гарвани. Поех си дъх и се усмихнах триумфиращо.
- Господи! Това беше...
- Ти влезе в главите на един куп Арумианци, Ава!
- Да, и ги убеди да се оттеглят!
- Явно задобрявам.
- И още как, бебчо. - каза Дей и ме прегърна. - Ти си една невероятно силна и сексапилна богиня.
- Е, не чак богиня, но ти благодаря.
- Така, след като изгонихме лошите, мисля, че е време да ми обясните кой е този Лийф.
- Добре, да влезем вътре. - отвърнах и се обърнах към Доусън. - Благодаря. Пак смятам, че си тъпанар, но все пак.
- За нищо, Ава.
  Отидохме в заседателната зала на Съвета на Училището и насядахме. Усещах лека психическа умора заради силата, която използвах, но щях да си почивам по-късно.
- Така, Лийф е настоящият бог на вуду магията. Има зъб на Данк и гледа да му създава колкото се можу повече работа. Ние просто попадаме в средата на цялата тази гадост.
- А Данк беше...?
- Главният Събирач на души. Преди излизахме... за кратко.
- Сериозно? Излизала си със Смъртта?
- Точно. Той също е и фронтмен на групата "Студените души" и...
- Чакай, излизала си с Данк Уокър?! - възкликна Шоуни. Изпищя по-скоро.
- Да. Грейс също реагира така.
- Господи, това е една от любимите ми групи!
- Дали ще можеш да ни уредиш среща?
- И автографи също!
- А снимки?
- Добре, стига. - каза Зоуи и вдигна ръце, за да я забележат. - Нека първо се върнем към важните неща, става ли?
- Обещавам, че щом всичко приключи, ще се постарая да го уредя.
- Ава, ти си уникална!
- Да, Дей също ми го казва. - отвърнах и целунах Спътника си. - Но, наистина, бъдете готови, защото Неферет със сигурност ще се върне, следващият път може би дори с Калона.
- Не се тревожи за него. Вече е на страната на добрите. Никс му прости и той предпочете да остане на страната на светлината, така да се каже.
- Вярваш ли му?
- Не напълно. Никога.
- Добре. - кимнах и най-неочаквано се прозях. - Съжалявам.
- Няма проблем. Апартамента на Деймън още е свободен, а Ди моге да си избере някои от останалите. Вървете да си починете и утре ще довършим разговора.
- Благодаря, Зи.
- За нищо. Хайде, срещата приключи.
  Излязохме навън, където небето вече се беше прояснило и дори можехме да видим звездите.
- Как си? - попита Дей, а аз се сгуших в него.
- Добре съм, само малко изморена. Изисква се сила да влезеш в ума на толкова Арумианци. Дори и не знаех, че го мога.
- Никога не съм се съмнявал в теб, бебчо.
- Обичам те. Знаеш, нали?
- Винаги. И аз те обичам. Хайде, да вървим да си починеш.