Краят на Ада: Измислен Ад

38

- Господи, Ава. Благодаря ти. - каза Зоуи и ме прегърна. След като се възстанових, двамата с Ел заминахме за Тулса, а Марк и Грейс се прибраха у дома. Кейдън пък се върна в Ада по дяволски дела. Оливия реши да отиде с брат ми. Все пак дойде при мен да си почине, а не да се бие.
- Недей, наистина. Отчасти вината е и моя. Заради мен ги бяха нарочили.
- Глупости. - изсумтя Легион. - Казах ти вече..
- Той е прав. Важното е, че се върнаха у дома здрави и невредими.
- Благодарение на нея. - отвърна Старк и се приближи. - Ава излекува и двама ни със Стиви Рей, и то едновременно.
- Уникална си, наистина.
- Добре, както и да е. Дойдох да ви видя и да ви кажа, че започвам нещо ново. Защита за свръхестествени. Ще се опълча на СМЗ.
- Това е страхотно. Ще се радваме да се включим. Все още си Дъщеря на Мрака, а ние се подкрепяме във всичко.
- Благодаря ви.
- Ще останете, нали? Другите си умират да ви видят.
Погледнах към Ел, който кимна.
- Разбира се. Много ще се радвам.
Училището беше коренно променено от последния път, когато го посетих. Сега всичко изглеждаше по-цветно, зелено и спокойно, дори вечер. Калона и Неферет ги нямаше, а с тях си отиде и мрака.
- Откъде познаваш това момиче?
- Преди години бях поканена от самата Богиня. Тук получих дарбите си за природните елементи и татуировките.
- Татуировки?
- Да. Имам на гърба, врата и раменете, както и полумесеци на челото. Цялата картина е върховна.
- Покажи ми.
- Не е много удобно тук..
Дори не успях да довърша изречението си, когато изведнъж се оказахме в стаята, която Зоуи ни беше дала.
- Само искаш да ме съблечеш.
- Определено да. - измърмори Ел и очите му потъмняха. Усмихнах се приканващо, свалих блузата си и затворих очи. Когато ги отворих, Легион стоеше като закован на мястото си.
- Мамка му.
- Харесват ли ти?
- Дали ми харесват ли? Сериозно ли ме питаш такова нещо? - попита той, приближи се и прокара пръсти по рисунките на раменете ми. - Скъпа, това е нещо повече от върховно. Дори боговете биха ти завидели.
- Подарък са от Никс, богинята на нощта и Белязаните вампири.
- Познавам я. Справедлива е и никога не прави дар на този, който не заслужава.
- Знам. - отвърнах и се усмихнах. - Времето ми тук беше страхотно.
- Не се и съмнявам. - каза Лукас и ме целуна. Скоро натискането ни се превърна в нещо повече и се озовахме на леглото..

- Много се радвам, че си тук. - прошепна Кей в ухото ми. След като се видяхме със Зоуи и останалите в Тулса, се прибрахме отново у дома.
- Аз също, но все мисля, че ти се натрапваме.
- Добре, колко пъти искаш да ти го повторя? Тази къща е твоя. Ако трябва ще ти я припиша, за да се чувстваш по-спокойна.
- Сигурен ли си, че няма проблем?
- Ава.
- Добре, преставам. - отвърнах и го целунах.
- Добро момиче. - изръмжа той и ме обърна по гръб. В този момент на вратата се почука.
- Ава? Извинявай, но трябва да поговорим. Моля те.
- Влизай, Олив. - казах и се изправих. Оливия отвори вратата и направи няколко крачки. Веднага разбрах, че й има нещо по лекото треперене на ръцете й и бледото лице. - Добре ли си? Какво се е случило?
- Аз.. знаеш, че имам брат-близнак, нали? Оливър.
- Да, виждали сме се веднъж. Какво има?
- Ами, той е повече върколак като татко и наскоро отиде до глутницата до Форкс. Оттогава не сме се виждали и чували и започвам да имам лошо предчувствие.
- Чакай малко. - казах, взех телефона си и набрах номера на Ардън. Той ми вдигна почти веднага.
- Здровей, Ава. Как си?
- Добре съм. Слушай, около теб няма други глутници, нали?
- Не и доколкото ми е известно. Защо?
- Случайно Оливър Къмин или Бакуорд да е идвал при теб?
- Трябваше да е пристигнал още вчера, но го няма. Реших да изпратя група да разузнае по границите и ти ми се обади.
- Моля те, звънни ми веднага, щом разберете нещо. Сестра му е при мен и е притеснена.
- Разбира се.
- Благодаря. До скоро.
- Какво стана? - попита Олив, щом затворих телефона.
- Обадих се на Алфата на тамошната глутница. Ще проверят нещата и ще ми върнат обаждане.
- Но..
- Но.. очаквали са брат ти още преди няколко дни, но той не се е появил.
- Господи! Аз.. трябва да се обадя на мама и татко. - каза тя и излезе. Въздъхнах и скръстих ръце на гърдите си.
- Искаш ли да го потърся? - попита Кейдън и застана до мен.
- Как да го потърсиш?
- Понякога май забравяш, че управлявам Ада. Ще изпратя хората си по света и ще разберем къде е.
- Не.. не е нужно. - каза отново Олив. - Леля ми Алекса ми каза къде е.
- Супер. Тогава..
- При мафията.
- Извинявай, какво?
- По принцип семейството ни произхожда от Флоренция, Италия. Оказва се, че Оливър се е забъркал с възможно най-опасните млади домове и сега е при тях. В Сицилия.
- Мамка му! Добре, значи..
- Трябва да вървя. - каза изведнъж Кейдън с неразгадаемо изражение. - Появи се проблем.
- Разбира се. Аз ще се оправя тук.
- Внимавай, трибридке. - отвърна той, целуна ме и буквално се изпари.
- Ава.. мама и татко искат да отидат там и да се разправят с него сами, а..
- Кажи им да ме изчакат. Ще отидем заедно. С Легион, естествено.
- Не знам как да ти се отблагодаря.
- Не е нужно, скъпа. Да вървим да спасим брат ти.

  Сицилия беше уникална по това време на годината. Времето беше слънчево, топло, имаше дървета, цветя, магазини и много стари сгради. Определено можех да остана тук повече време от необходимото.
  Отседнахме в имението на Алекса, което изглеждаше като замък, излязал от приказка. Въпреки че Кейдън не можа да дойде, ми даде черна кредитна карта, свързана с милионите на баща си, изцяло на мое разположение. Самият Кей имаше цяло състояние, така че изобщо нямаше да се чувствам гузна, че използвам парите на Пфарзуф, ако ми потрябват. Все пак и аз си имах свои.
- Добре, какво трябва да знам за въпросния мафиотски дон?
- Казва се Масимо Торичели и е ходеща взривоопасна буря. Притежава няколко компании и повечето нощни клубове на полуострова. Вампир и върколак с жилка арумианска кръв. Като човек имаше съпруга и син, но тя почина, а за момчето не знаем нищо. Оттогава е абсолютно безмилостен.
- Точно в моята категория. Как мога да стигна до него?
- Той трябва да те забележи. От известно време стои основно в хотела си в центъра. Даже тази вечер има парти там.
- Откъде знаете?
- Интернет.
- Ясно.
- Трябва да ти кажа, обаче, че партито е есклузивно. Нужна ти е покана.
- Мисля, че мога да го уредя.
  След няколко обаждания и използването на факта, че съм дъщеря на Светицата, си издействах почетно място в списъка. Реших да използвам червената секси рокля от бара на Лушън и след като си направих прическа и сложих грим, бях готова.
- Мамка му. - изръмжа Легион, щом ме видя да се появявам в предверието. - Изглеждаш.. не може да излезеш така.
- Моля?!
- Умопомрачително секси си. Прекалено опасно е.
- Легион. Недей. - казах, като всячески се стараех да не побеснявам. - Не съм имала и никога няма да имам нужда от алфа мъжкар, който да ме пази. Не съм беззащитно момиченце.
- Не съм казвал това..
- А какво тогава?
- Той е като Ейдън Грей, Ава! Ако не дойда с теб, този път няма да има кой да те спаси!
  В този момент просто ми причерня. Скочих към него и без дори да се замислям, му стоварих толкова силен юмрук, че го захвърлих на няколко метра разстояние.
- Махай се! - изръмжах и усетих как сълзите се стичат по лицето ми.
- Ава..
- Не! Отивам сама и очаквам когато се прибера да те няма. Това е!
  Обърнах се и излязох навън, като оставих семейството втрещено. Бях дяволски бясна и някой определено щеше да си го получи тази вечер.