Краят на Ада: Измислен Ад

16

- По дяволите. - прошепна леля Пам, когато спряхме пред една от семейните къщи на нашата улица в Хейлд, където чухме, че са отседнали братята Салваторе. Адам и Кайл също дойдоха с нас като... подкрепа. - Това е домът на Лейвин.
- Натали живее само с майка си, нали? - попитах и опитах да чуя нещо, но беше пълна тишина. - Нищо не чувам. Сякаш е празно, но усещам, че са тук. Има... трима.
- Мамка му! Значи едната е мъртва.
- Не казах това. Има само един вампир. Момичетата явно са в безсъзнание.
- Или вече са превърнати. По дяволите!
- Хайде. - каза Адам. - И без това сигурно кръвопиеца знае, че сме тук.
  Приближихме се и бутнахме вратата, която се оказа отключена. На пръв поглед нямаше нищо притеснително, но във въздуха имаше нещо... странно. Прокарах ръка около него, и тогава го усетих.
- По дяволите! Излизайте! - извиках и четиримата се измъкнахме точно навреме, защото къщата буквално избухна в пламъци. Закрих Адам, Кайл и леля Пам със силите си и успях да ги предпазя.
- Мамка му! Било е скапан капан!
- Трябва да изгасим огъня, преди да се е разраснал!
- Заемам се! - казах и затворих очи. - Вода, призовавам те.
  Ръцете ми се оцветиха в синьо. Допрях ги до земята и след това ги вдигнах нагоре. Около къщата се издигна мощна силова вълна, която напълно потуши огъня.
- Това беше... страхотно!
- Благодаря. Май задобрявам.
- И още как. Какво ще правим сега?
- Нямам идея. - отвърнах и се заоглеждах. Кварталът беше необичайно тих и дори листата на дърветата не се движеха. Въздъхнах и тъкмо щях да се откажа, когато с периферното си зрение видях толкова леко помръдване, че за малко да го изпусна. Беше от втората къща в съседство.
- Последвайте ме. - прошепнах и тръгнах нататък. Спрях пред верандата и си поех дъх.
- Тук са.
- Направо ли ще влезем?
- Няма да се наложи. Хей, братя Салваторе! Довлечете си задниците в задния двор!
- Ти сериозно ли? - изсмя се Кайл.
- Абсолютно. Хайде.
  Преместихме се отзад и зачакахме. За да ги накарам да се покажат по-бързо, реших да действам. Взех един камък, прицелих се и го хвърлих. Той отнесе задната врата и се заби в стена на няколко метра разстояние. Това даде резултат, защото след няколко минути и двамата бяха пред мен.
- Явно отчаяно искаш да умреш, малката.
- А вие очевидно изобщо не знаете коя съм. - отвърнах и стиснах ръце в юмруци. - Направихте грешката да се появите в моя град и да убивате мои приятелки. Няма да се измъкнете живи.
- Скъпа, убивали сме доста по-уверени от теб. - каза Стефан и се усмихна зловещо. В този момент Деймън скочи към нас, но Кайл и Адам се оказаха доста по-бързи и го приковаха към земята. Стефан направи крачка напред, но аз вдигнах ръка и той замръзна на място. Няколко секунди по-късно лицето му посивя и вампирът се срина на земята. Приближих се до Деймън и коленичих до него. Той изглеждаше изненадващо спокоен и дори вече не се бореше.
- Знаеш ли, искам да ти благодаря. Даде ми време с брат ми. Хайде, изпрати ме в ада.
- Така и ще направя. Живи ли са?
- Да. И двете.
- Добре. - отвърнах и няколко минути по-късно с братя Салваторе беше свършено. Поредните души за Данк...