Краят на Ада: Измислен Ад

37

- Боже, това ми беше нужно. - каза Оливия и ни погледна. Бяхме навън съвсем по женски и просто се радвахме на малко нормалност.
- Да, хубаво е. - отвърнах и се усмихнах. В този момент телефонът ми звънна. Беше Алън Лин, управителят на банката, в която бяха сметките ми.- Здравейте, господин Лин.
- Здравейте, госпожице Хейстингс. Знам, че сигурно сте заета и няма да ви карам да идвате при нас..
- Сметките ми са замразени, нали? - попитах, преди да го оставя да довърши.
- Съжалявам.
- Само личните или и фирмената?
- Само тази от майка ви, която е една от най-големите. Тъй като останалите две са изцяло на ваше име, са непокътнати.
- Ясно. Благодаря, че ми казахте, господин Лин. Ще го имам предвид.
- Отново ви се извинявам, но нищо не зависеше от мен.
- Знам. До скоро.
- До скоро.
- Какво стана? - попита Грейс, щом затворих телефона.
- Мама се е опитала да ме отреже. Взела си е наследствените ми пари. Явно иска да ме заплаши по някакъв начин, но забравя, че имам повече от достатъчно и сама.
- Господи, това е.. добре ли си?
- Да, аз.. няма проблем. Явно все пак трябваше да го очаквам.
- Какво ще правиш?
- Нищо. Това са си нейните пари. Да си ги взима, щом толкова ги иска. - отвърнах и си поех дъх. Истината е, че това ми подейства като юмрук в ребрата и почти ми изкара въздуха. - Както и да е. Не искам да мисля повече.
През следващите няколко часа момичетата наистина се постараха да ме разведрят, но накрая, когато се прибрахме, исках единствено да се скрия в стаята си. Отворих вратата и се озовах лице в лице съд самата Смърт. Погледнах го и внезапно се почувствах адски изтощена.
- Какво правиш тук, Данк?
- Наскоро да си убивала няколко безсмъртни полу божества?
- Да, те си го заслужаваха.
- Говорим за демони като Кайн и Лилит, Ава! Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш?!
- Помагах на приятел..
- Сериозно?
- Да, сериозно. - отвърна изведнъж Ел зад мен. Обърнах се и видях, че е направо бесен, а татуировките му буквално де движеха. - Ако не си изнесеш задника в този момент и не забравиш за Ава, ще те запозная с истинския ад.
- Не можеш да правиш каквото си искаш. - каза Данк, без да погледне към Легион. - Висшите рано или късно..
- Аз съм един от скапаните "Висши". - отвърна и Кейдън, изведнъж появил се от нищото. - Не смей да я заплашваш, защото това ще е краят ти.
- Изчезни. - изръмжа Ел. Данкмар ме погледна и след секунда вече го нямаше. Очите ми обходиха двамата мъже пред мен, които явно бяха готови да захвърлят всичко за мен. Как някой да откаже на подобно нещо?
- Приемам. - казах задъхано. - Ще бъда ваша. Само.. само ако ме искате.
- Миличка, това е най-адско съкровеното ни желание.
- Имаш думата ни, че няма да съжаляваш и за една проклета секунда, трибридке. - прошепна Ел, след което се приближи към мен и ме целуна. Отдадох се на усещането и тогава усетих устните на Кейдън по врата си. О. Боже. Мой.