Краят на Ада: Измислен Ад

34

  Както винаги става в ситуации като тази, в един момент стояхме, а в следващия скочихме един срещу друг. С изключение на Легион. Момичето и той изчезнаха почти веднага.
  Поех си дъх, изкрещях и изпратих силова вълна към двамата.. не знам какво си. Тя ги удари и в същото време се уви около тях. Кейдън пък стисна юмруци и те започнаха да крещят от болка, докато изведнъж не се изпариха. Сякаш изобщо не ги беше имало.
- Какво, по..
- Кои бяха тези?
- Нямам идея. Още съм нов и не познавам всички лоши деца.
- Единият ми е познат. Виждала съм го при Лушън. Май беше Спайдър или нещо подобно. Доста силен демон.
- А другия?
- Съжалявам, и аз не познавам всички лоши деца. Е, каква е цената?
- Този път ти я опрощавам. Да те върна ли у вас?
- Да, ако обичаш.
- Хайде тогава. - каза той и ме дръпна към себе си, а аз затворих очи. Когато отново ги отворих, бяхме насред всекидневната, а Лушън и онова момиче стояха срещу нас.
- Знаеш ли, промених си решението. Освен това искам и защита. Ще кажа на вуду краля да изчисли нещо. Или пък ти.
- Ава, изслушай ме, моля те.
- Защо? За да ми кажеш, че си ме използвал, за да си върнеш момичето? Не съм тъпа, Ел. - отвърнах и въздъхнах ядосано. - Освен това видях как я гледаш. Сякаш.. сякаш тя е светът. С Деймън бяхме същите.
- Ава..
- Затова и не мога да ти се сърдя, но това не означава, че не ме боли адски. Отворих сърцето си и получих удар.
- Не исках..
- И това, че съм ти Спътница беше лъжа, нали?
- Съжалявам..
- И с право. - каза момичето и.. и го плесна зад врата. - Сериозно ли, Легион?! Момичето е уникално добро! Как можа?!
- Идън..
- Отведи ме у дома. Веднага.
  Той въздъхна, пое я в прегръдката си и двамата се изпариха.
- Това беше.. - прошепнах и се сгромолясах на пода.
- Добре ли си? - попита Кей и седна до мен.
- Ще се оправя. Вероятно. Може да тръгваш, ако си имаш работа.
- Не, всичко е спокойно. Освен това ми харесва да съм тук с теб. - отвърна той и нежно докосна ръката ми. - Трябваше да сме ние, нали знаеш?
- Да, но баща ти се намеси и ни провали плановете.
- Сега го няма. - прошепна Кейдън и се приближи. - А аз все още съм луд по теб. Нека те накарам да забравиш, Ава. Само това искам.
  Погледнах го и се изправих. Беше пълна лудост и може би щях да съжалявам малко, но в момента не ми пукаше.
- Идваш ли? - попитах и му подадох ръка. Той я хвана и двамата тръгнахме към стаята ми. Още преди да стигнем вратата, вече се бяхме отървали от половината си дрехи..

  Централата на СМЗ се намираше в покрайнините на Ел Ей и на пръв поглед изглеждаше като супер модерна бизнес сграда с цели две площадки за хеликоптери, въоръжена охрана и още много такива екстри. Прикритието за пред хората, които успяваха да открият мястото беше, че е охранителна компания с доста големи ресурси. Да, а аз пък бях Жената-чудо.
  Кацнах на летището и се качих в предварително наетата кола. Имах нужда да помисля, а прекараните часове в леглото и десетината дъхоспиращи оргазма изобщо не помагаха.
"- Да, но ти хареса, нали? И много искаш да го повторим."
"- Не бъди толкова самоуверен."
"- Защо, скъпа? И двамата знаем, че е вярно."
"- Ще го мислим като се върна. За всеки случай ми хвърляй по едно око. Нямам идея на какво ще попадна."
"- Винаги, Ава."
  Отне ми няколко часа да стигна до самото място, което беше още по-внушително, отколкото на снимките в интернет. Имаше пазачи на всеки 100 метра, които ме наблюдаваха в пълна бойна готовност. Наивници.
  Татко и Марк ме очакваха на входа. Още щом ги видях, разбрах, че определено има нещо гнило.
- Здравейте. - усмихнах се невинно и ги прегърнах. "- Какво става? Къде са останалите?"
"- Адам и Кайл са в килии в някакъв подземен етаж, а Айви е в кабинета на директора."
"- А Кийтлин и Сам?"
"- Не знаем."
- Да вървим при мама.
  Влязохме навътре и почти моментално бяхме обградени.
- Какво мило посрещане специално за мен.
- Имаме заповеди да задържим баща ви и брат ви, а вас да заведем при директора.
- Пипнете ги и ще останете без ръце и други важни органи. Никой не иска това, нали?
- Не ги заплашвай, скапан урод! - изръмжа единият. Разперих леко пръсти и въпросния "агент" коленичи пред мен.
- Не мърдай! - завикаха останалите, насочиха оръжия към нас и стреляха, но аз бях по-бърза. Вдигнах другата си ръка и образувах защитна стена около трима ни. Куршумите нямаха шанс. Отскачаха така, сякаш бяха от гума.
- Извикайте специалния отряд! - нареди някой. Няколко секунди по-късно дойдоха още войници, този път с лазерни оръжия. Всички заедно започнаха да стрелят по мен и бяха на косъм да разбият щита ми, но тогава търпението ми се изчерпа.
- Стига толкова! - изревах и махнах с ръце, като запратих всички на земята с разбити оръжия.
- Мамка му, Ава! Цялата светиш!
- Няма значение. Да вървим да намерим мама.
  Тръгнахме по някакви коридори, като навсякъде имаше агенти. Слава богу, повечето се оказваха умни и се отдръпваха от пътя ни.
- Трябва да се разделим. Аз отивам при този директор, а вие открийте Адам и Кайл. - отвърнах, сложих ръце на раменете на татко и Марк и за момент затворих очи. - Това ще ви предпазва и ще ме предупреди, ако сте в опасност.
- Какво направи?
- Силов щит с неограничен обхват. С годините все повече го осъвършенствах и сега е почти непробиваем.
- Ставаш все по-силна. - каза татко.
- И се угасявам, но ще говорим за това по-късно. Тръгвайте и се пазете.
- Ти също, Ава.
- На всяка цена.
  Открихме асансьора за подземния етаж и след като татко и Марк слязоха, аз се качих нагоре и започнах да се оглеждам. Усещах мама съвсем слабо и сърцето ми запрепуска отчаяно.
- По дяволите! - изсъсках и отворих първата ми попаднала врата. Озовах се в огромен и светъл офис, където видях висок мъж със светла коса и стилен костюм. Изглеждаше ми странно познат и изведнъж се сетих точно къде съм го срещала.
- Стефан Салваторе.
- Не точно, любов. Той беше огледалният ми двойник. Аз съм Сайлъс.
  С периферното си зрение видях безжизненото тяло на мама да лежи в далечния ъгъл на офиса. Кръвта ми буквално закипя и въздуха около мен започна да трепти.
- Знаеш, че си мъртъв, нали? Ще те върна в Ада или откъдето там си излязал. Може дори и да те измъчвам и да строша всяка твоя кост, докато още дишаш. Избери си.
- Истинска дъщеря на майка си. - отвърна той и поклати глава. - И също толкова наивна. Има и по-силни същества от вас.
- Да, наясно съм. Те са ми приятели. - изръмжах и се хвърлих към него, но той беше по-бърз и се отдръпна. Започнахме да се бием и разбрах две неща - той беше от Древните вампири и щяха да ми бъдат нужни много упражнения по бойни изкуства, щом се прибера.
  Сайлъс успя да ме спъне и ме притисна към земята. Преди да осъзная какво прави, беше забил вампирските си зъби във врата ми. Изревах от болка и заедно с това избухна и луксенската ми сила, която го превърна в пепел. Успях да се изправя и да отида до мама. Тя се събуждаше.
- Ава, какво..
- Слава богу, добре си. - въздъхнах облекчено и тогава видях, че по ръцете ми имаше червена течност. Кръв. И беше моя.