ИЗБОРА | LH

•5•

Бях прекъсната от мислите ми, когато чух почукване на вратата.

- Мей? Всичко наред ли е? Вътре си от доста време. - чух Люк да казва от другата страна на вратата.

Последното нещо, което исках да направя е да се изправя срещу Люк, но не мога да се крия в банята цял ден.

- Да, ъм - аз ще, ъм - ще изляза след минутка. - заекнах.

Когато бях сигурна, че Люк го няма, отворих вратата леко. Мислите ми бяха потвърдени, сигурно се е върнал във стаята си. Отидох при тях и се подпрях на вратата. 

- Хей, ъм - аз ще си тръгвам. Майки, ти можеш да останеш, не е толкова дълъг пътя за разходка. - казах.

- Защо си тръгваш? Сигурна ли си? - Майкъл ме попита и аз кимнах.

- Всичко наред ли е? - Майкъл попита.

- Да, разбира се. Просто малко ме боли главата. - излъгах.

- Люк може да ни закара тогава. - Майкъл каза, като тръгна да става.

- Не, не. Честно, не е толкова дълъг пътя. Остани и се забавлявай, Майки, ще се видим вкъщи.

- Добре, Мей. - каза Майки колебливо.

Не си направих труда да погледна Люк след разговора, но би било грубо, ако не му кажа довиждане.

- Ще се видим наоколо, Люк. - казах, като му махнах преди да изляза от къщата му, колкото се може по-бързо.

Имах твърде много мисли, които минават през главата ми в момента. Никога не съм стигала до там, че да изневерявам на Иън до сега. Обичам Иън. Познавам Люк от седмица. Няма да позволя някакво момче, което тъкмо срещнах и нямам нищо общо с него, да застане между мен и някой, с който съм от месеци. Някой, когото обичам. Толкова много мисли минаваха през главата ми, че не съм забелязала, че съм пропуснала къщата си. Бързо се обърнах и тръгнах към входната врата.

Качих се по стълбите и легнах на леглото си, решавайки да дремна малко. Всичко това е твърде много за мен. Дори не е голяма работа, но съм срещу изневярата и не мога да повярвам, че аз почти го направих. Трябваше да отблъсна Люк. Трябваше да му откажа, но вместо това се приближих. В този момент исках да го целуна. Но сега знам, че не го направих, беше просто горещината на момента. Преди да се осъзная, очите ми бяха затворени и заспах.

Събудих се и хвърлих поглед на часовника. 6:23. Не съм осъзнала, че съм спала толкова дълго. Влязох в банята, която беше свързана със стаята ми и бързо изтрих грима под очите ми и вързах косата си на разхвърлян кок преди да сляза по стълбите. Беше мъртва тишина.