- Люк? Какво правиш тук? - попитах като отворих вратата. Това е първия път, в който виждам Люк откакто скъсахме преди седмица. Не съм излизала много от тогава. Ходех на училище, но бях с наведена глава и слушалки в ушите. Не ходех до шкафчето си цяла седмица, защото не исках да се сблъсквам с Брук. От училище идвах право вкъщи всеки ден и право към стаята ми. Прекарвах деня в плачейки, хранейки се или под душа.
- Трябва да поговорим. - той каза.
Мислех да му затворя вратата под носа, но вместо това се отдръпнах, за да влезе. Той влезе и събу обувките си. Искаше ми се да знаех, че ще идва за да се облека нещо различно от пухкавите ми къси панталони и старата тениска на някаква банда. Едва доловимо се опитах да оправя косата си и да изтрия спиралата под очите си.
- Гладен ли си? Имаме останала храна от-
- Не, не съм гладен, Мей. - Люк каза.
- Оу, добре.
- Трябва да седнеш. - той ми каза. Защо изглежда толкова нервен?
Отидох до дивана и седнах. Люк ме последва и седна до мен. В момента сме най-близо един до друг от седмица и поради някаква причина ми беше нервно. - Какво има, Люк?
- Трябва да ме слушаш без да ме прекъсваш и да знаеш, че съжалявам за всичко което ще ти кажа сега. - Люк каза. Погледнах ръцете му и видях, че треперят леко.
- Какво си направил? - попитах притеснена от отговора му.
- Е, Калъм ме заведе на някакво парти. Видях Травис там и полудях. Аз.. го прибих. Той ми каза, че Брук е нагласила всичко. Тя знаела, че той иска теб и тя иска мен, затова му е казала да те целуне. Знаела е, че ще ти се ядосам, което е точно това което е искала. Направих точно това, което искаше тя без да осъзная. И толкова съжалявам, че ти се ядосах. Трябваше да ти повярвам. - Люк каза.
Сложих ръцете си върху неговите, които трепереха. - Люк, прощавам ти. Брук ни хвана всичките. Просто трябва да се научим да си вярваме. Трябва да се научим да вярваме един на друг преди да повярваме на други хора.
- Значи не си ядосана? Дори заради това, че прибих Травис? - той попита.
- Е, ядосана съм, но разбирам защо си го направил. Просто трябва да спреш да мислиш, че това е някакъв любовен триъгълник като по филмите. Ти си, Люк. Винаги ще бъдеш ти. Нищо няма да промени това.
YOU ARE READING
ИЗБОРА | LH
Fanfiction'Ти си, Мей. Ти си това, което искам завинаги.' започната на 10/8/2016 - завършена на 15/3/2017 епилог 3/9/2021 - 7/9/2021