ИЗБОРА | LH

•67•

Събудих се от телефона ми, който звънеше. Изхленчих като се протегнах да видя кой е, но тъкмо когато да видя, те затвориха. Видях, че името на Кора изскочи, но ще ѝ се обадя по-късно. Претърколих се опънах ръката си около Люк, но вместо това, ръката ми падна към чаршафа. Празно легло. Къде е той? Станах и обух панталоните си от вчера. Бързо оправих кока си, тъй като повечето от него се е развалил през нощта. Отворих вратата и слязох надолу по стълбите.

- Люк? - извиках.

Той не отговори.

- Люк? - извиках отново.

Проверих хола, но той не беше там. Проверих кухнята, но той не беше там също. Къде може да е? Не може просто да тръгне без да ми каже, нали? Най вече като съм в неговата къща. И тогава видях русия му перчем да стърчи от стола на масата на задния двор. Отидох до плъзгащата врата, която беше леко отворена. Тъкмо щях да кажа името му отново когато чух да говори.

- Не можеш да го направиш. Хайде де, помисли за това. - той каза.

С кого говори? Би трябвало да говори по телефона.

- Не, това което правя е напълно различно.

Какво прави?

- Не прехвърляй цялата вина върху мен. Ще бъде и твоята вина също.

Какво? Каква вина?

- Ще говорим по-късно, чао. - Люк каза като махна телефона от ухото си и приключи разговора.

Не исках да знае, че съм слушала разговора му, затова бързо изтичах до хладилника и го отворих, преструвайки се че търся за храна.

- Добро утро, скъпа. - Люк каза като влезе вътре, плъзгайки вратата.

- Добро утро. - казах ръмжащо, преструвайки се че все едно току що съм се събудила.

- Току що си се събудила?

- Да. - казах, потърквайки очите си. - Къде беше? Станах и не беше тук.

Осъзнах колко жалко звуча точно след като го казах.

- Извинявай, обадиха ми се и не исках да те събудя. - той обясни.

- Оу. Кой ти се обади? - попитах, опитвайки се да звуча колкото се може по-небрежна.

- Хмм? Оу, майка ми. - той каза, въпреки че мога да видя, че лъже.

- Майка ти?

- Да, попита дали исках нещо от супермаркета. - той каза.