ИЗБОРА | LH

•36•

Минаха пет дни откакто Майкъл е вкъщи и всичко започва да става нормално отново. В нощта, в която се върна, прекарахме деня заедно и след това отидохме у Кора отново. Когато Майкъл отиде до банята, обясних набързо цялата ситуация на Кора. Тя ми каза, че ме разбира и че може да остана у къщата ѝ, за колкото си искам.

Не съм виждала Люк през тези пет дни. Не, че не искам, защото повярвайте ми, искам. Но просто нямах никаква възможност да се измъкна от Майкъл без да се осъмни къде отивам.

А сега седяхме на масата за вечеря; Тя, Майкъл и аз.

- Хей Кора, довечеря ще спя у Брук, искаш ли да дойдеш? - попитах я, разширявайки очите си леко с надежда, че ще разбере къде всъщност отивам. У Люк.

- Така ли? Тя нищо не ми каза. - каза тя.

- Оу, тя ми каза да те попитам. - излъгах.

Тя сви рамене. - Добре.

- Ка- искаш?

- Да, защо не? Ще бъде забавно.

- Н-но, - опитах се да измисля извинение. - Ще оставиш Майки сам.

- Майкъл, имаш ли нещо против, ако Мей и аз отидем у Брук за вечертя? - тя попита, очевидно не е схванала намеците ми.

- Не ми пука. - каза Майкъл без да отмества погледа си от телефона си.

- Чудесно. - тя се усмихна.

- Добре, нека се качим горе и да си нагласим дрехи. - казах, ставайки от масата.

- Не съм готова. - каза тя, отхапвайки от храната си.

- Тогава ще побързаме. - хванах ръката ѝ и я дръпнах от масата.

Когато се качихме горе, ударих ръката ѝ.

- Ау! - тя потърка ръката си. - Какво има?

- Пич, няма наистина да ходя у Брук. Ще ходя у Люк. Просто имах нужда от извинение. Трябваше да разбереш намеците ми и да кажеш, че не ти се ходи. - обясних.

- Какво съм аз? Психолог?

Засмях се. - Извинявай. Просто много ми липсва.

- Разбирам. Отивай и се забавлявай! - каза тя. - Но не прекалявай. - тя ми намигна и аз извъртях очи. - Кажи на Люк да използва предпазни мерки. - засмя се и каза прекалено силно.

- Шш! - шъшнах ѝ. - Майкъл ще те чуе!

- По дяволите, извинявай! - тя прошепна. Значи сега решава да шепти.