ИЗБОРА | LH

•25•

Скочих от леглото и се борех да си взема дрехите от пода. Облякох ги небрежно и отворих вратата бързо, уверявайки се че нито майка ми или брат ми могат да ме видят. Когато се уверих, че ги няма изтичах право към стаята ми.. е, гостната.. и легнах на леглото. Секунди по-късно, тежките стъпки на майка ми ставаха по-близо и по-близо.

- Ставай, Мей! - извика тя когато връхлетя в стаята. Трябваше да заключа вратата.

- Какво правиш тук? - казах и станах в седнало положение.

- Ти и брат ти се прибирате вкъщи сега.

- Няма да ходим никъде. - казах строго като станах.

- Забрави ли на кого говориш? - тя попита.

- Не, помня перфектно. И ще помня перфектно и утре, което е нещо непознато за теб. - казах без да съжалявам за нито една дума.

- Какво би трябвало да значи това? - тя попита.

- Знаеш какво значи.

Точно когато майка ми отвори устата си, предполагам за да извика възможно най-много, Майкъл се появи на вратата.

- Просто си тръгни, майко. Няма да ходим никъде. - каза той.

- Вие двамата сте ми деца и аз съм родителя. Правите каквото казвам.

- Няма да правя нищо, което ми наредиш. - казах аз.

Люк се появи на вратата също.

- Какво по дяволите се случва? - той попита, триейки мократа си коса с кърпа, очевидно се е изкъпал.

- Госпожо, моите уважения, но това е моята къща. - каза той.

Дори когато майка ми е пълна кучка към Люк, той е все още почтителен. И много привлекателен с мокра коса. Как станах такава късметлийка? Спри Мей, сега не е времето да мислиш за Люк. Или за косата му.

- Е, моите уважения, - майка ми изимитира. - те са децата ми.

- Не можеш ли просто да си тръгнеш? Никой не те иска тук! Дойдох в Сидни, за да видя Майкъл, не теб. - извиках.

- Мислиш, че си много по-добра от нас, нали? Ти и безполезният ти баща. И двамата си мислите, че сте много по-добре от нас с Майкъл. Само защото заради грешката, която направих преди много години не значи че ти или баща ти сте по-добри от мен. - каза тя.

Каква грешка? Колко е пияна?

- Какво искаш да кажеш? - попитах.