ИЗБОРА | LH

•46•

- Мей, готова ли си? Ще закъснеем? - Брук извика от кухнята ми. В момента си изправях косата и завършвах с грима си. Отидох до леглото си където лежеше Люк.

- Ще тръгвам. - прошепнах.

Той изръмжа и ме придърпа към него.

- Остани. - той измрънка.

- Не мога, трябва да ходя на училище. Ще се видим довечера?

- Мхм. Ще се видим довечера. - той се усмихна.

Ощипах бузата му леко и станах преди да ме придърпа отново.

- Целуни ме като хората. - той се усмихна самодоволно.

Наведох се и го целунах нежно, устните ни се движеха перфектно заедно както винаги. Усетих да се усмихна срещу целувката както и аз.

- Обичам те. - той измрънка срещу устните ми.

- И аз те обичам. - прошепнах като го целунах още един път и станах бързо преди да успее да ме придърпа отново.

Грабнах телефона си от бюрото си и излязох от спалнята ми, затваряйки вратата след себе си.

- Готова. - казах като обух обувките си и взех портмонето си от кухненския плот.

Веднага щом тръгнахме Брук проговори.

- Та, ти и Люк? - тя попита.

Прехапах устната си леко. Не мога да задържа щастието си.

- Да. - усмихнах се.

- Нямаше как да не се случи. - тя извъртя очите си.

Свъсих веждите си и се обърнах към нея. - Какво трябва да значи това?

- Значи че винаги ще побързаш, за да скочих отново в ръцете му. Дори след всичко това.

Какво право има да ми казва това? Тя и Люк са едва приятели. Тя няма никаква роля в нищо от това. Какво аз избирам в живота си е мое решение.

- Нямаш никакво право да ми казваш какво да правя със собствения си живот. Каквото се е случило с Люк в миналото не значи нищо за мен в момента. Дори не съм го познавала тогава, затова това не прави никаква разлика в нашата връзка.

- Значи си доста глупава тогава? - тя се подсмя.

- Какъв ти е проблема? - попитах.

- Люк не ти е казал? Не ти е казал, че сме излизали?

Сърцето ми спря. - Кога? - попитах. Имаше ли предвид наскоро?